Решение № 40 от 05.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Н., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева

Административно наказателно дело № 20242150200051 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано е по повод жалбата на П.П.Т., в качеството му на управител на „Б.Х.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.А., общ.П., обл.Б., местност „Б.“, хотелски комплекс „Л.“, със съдебен адрес: гр.Н., обл.Б., ул.“Е.“ № 38а /чрез адв.А. Ж. от АК-Б.: против Наказателно постановление № 02-2300391 от 08.11.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Моли се съдът да измени атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, като намалени наложената на жалбоподателя имуществена санкция до предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява лично управителя Тодоров.

Поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Отправя искане за провеждане на съкратено съдебно следствие. Заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В хода по същество пледира за намаляване на размера на наложената на управляваното от него дружество имуществена санкция до предвидения от закона минимум.

Процесуалният представител на административно-наказващият орган оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото се разглежда при условията на съкратено съдебно следствие по чл.63б, ал.1, т.1 от ЗАНН, поради което съдът с определение е обявил, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Поради това настоящата инстанция приема фактическата обстановка, описана в обжалваното наказателно постановление, както следва:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, на 22.08.2023г., около 15.50 часа, на място в обект: хотел и ресторант „А.“, находящ се в гр.О., общ.Н., обл.Б., ул.“К.“ № *, стопанисван от дружеството-жалбоподател, инспекторите в ДИТ-гр. Б. установили, че „Б.Х.“ ЕООД с ЕИК ****, в качеството на работодател, е приел на работа непълнолетното лице Й.Х.Д. с ЕГН **********, на длъжност „работник сервитьор студена кухня“, без предварително издадено разрешение за това от ДИТ-гр. Б.. Лицето е установено да полага труд на 22.08.2023г., около 15.50 часа в обекта на контрол, като реже зеленчуци.Същият самостоятелно и собственоръчно е попълнил справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирал, че работи в „Б.Х.“ ЕООД, в обект: ресторант „А.“ – гр.О., от 22.08.2023г., на длъжност „работник сервитьор студена кухня“, с работно време от 14.00 часа до 22.00 часа, с 30 минути почивка в работния ден и уговорено трудово възнаграждение – 45 лева на ден.

Нарушението е установено при извършена проверка по документи в ДИТ-Б. на 30.08.2023г. и на 19.09.2023г., при която на контролните органи не е било представено издадено разрешение от ДИТ-Б. по чл.303, ал.3 от КТ за приемане на работа на непълнолетното лице Й.Х.Д. към 22.08.2023г., когато лицето е установено да полага труд.

При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистър на издадените разрешителни по чл.303, ал.3 от КТ, също не са установени данни за подадено искане от страна на дружеството-жалбоподател, съответно за издадено разрешение за приемане на работа на лицето Й.Х.Д. към 22.08.2023г. За така установеното нарушение, на дружествотожалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414 ал.1 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени 2 законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 о т ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от КТ. Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, по делото не бяха ангажирани доказателства от страна на наказващият орган за наложени на жалбоподателя наказания за същото нарушение с влезли в сила наказателни постановления, поради което съдът счита, че наказанието следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум от 1500 лева. Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и уважаване на жалбата в цялост, съдът намира за неоснователна претенцията на административно-наказващият орган за юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Н.ският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300391 от 08.11.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на „Б.Х.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.А., общ.П., обл.Б., местност „Б.“, хотелски комплекс „Л.“, представлявано от управителя П.П.Т., със съдебен адрес: гр.Н., обл.Б., ул.“Е.“ № 38а /чрез адв.А. Ж. от АК-Б./, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Б..

3

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4