Определение № 882 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500616 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Додо“ ЕООД, ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. С. Л. от ЛАК срещу Определение №1884/23.04.2026г., постановено по гр.д.№633/2026г. по описа на РС-Плевен, с което исковата молба е върната на осн.чл.130 от ГПК, а производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи, че правният интерес от депозиране на настоящия иск по чл.40 от ЗУЕС, произтича от факта, че ответникът е предявил срещу ищеца иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 1783/2025г. по описа на Районен съд - Ловеч. Допълва, че ищецът е получил на 26.01.2026г. искова молба с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 и чл.

124, ал. 1 от ГПК, с която управителният съвет на общото събрание на сграда в режим на етажна собственост „търговска център ***“ — гр. П. с адрес: гр.

П., ул. „Ц.Б.“ №*, претендира от него заплащане на 7 738,50 лева главница, представляваща сбор от дължими и неплатени месечни такси за управление и поддръжка на общи части на магазин №*, находящ се в сградата, за периода от 01.04.2023г. до 01.05.2025г., заедно със законна лихва, както и разноски по делото, както и че с получаването на тази искова молба доверителят ми е получил като част от представените от ищеца писмени доказателства два протокола на общото събрание, както следва: Протокол от 23.06.2021г. за проведено общо събрание на собствениците на обекти в търговски център „***“, както и протокол от 10.03.2011г. от проведено общо събрание на собствениците на обекти в същия търговски център. Излага становище, че към периода 01.04.2023г. до 01.05.2025г. ищецът е бил собственик на въпросния търговски обект и поради това е бил етажен собственик и за него е налице 1 обоснован правен интерес и право да оспорва решение на общото събрание, което го засяга. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от „Додо“ ЕООД, ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. С. Л. от ЛАК срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА „ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ***“ гр. П. с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, с която се иска отмяната на решения на общото събрание на етажните собственици от 10.03.2011 г. и 23.06.2021 г.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на иска, тъй като към момента на предявяването му ищецът не е разполагал с активна процесуална легитимация, тъй като не е собственик на самостоятелен обект в сградата- етажна собственост, за което представя доказателства - заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том IV, рег. № 3362, дело № 418/ 2025 год. на нотариус С. И. с район на действие Плевенския районен съд от 29.04.2025 год., въз основа на който ищецът „ДОДО“ ЕООД е продал на „ЕВРОЛУКС- 99“ ЕООД притежавания от него търговски обект- магазин №*, находящ се в сградата.

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е приел, че от приложеното към отговора на исковата молба заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том IV, рег. № 3362, дело № 418/ 2025 год. на нотариус С. И. с район на действие Плевенския районен съд се установява, че към момента на подаване на последната ищецът не е бил собственик на самостоятелен обект в сградата- етажна собственост и следователно не притежава надлежна активна процесуалноправна легитимация за предявяването на иска по чл. 40 от ЗУЕС, т. е. липсва една от основните предвидени в закона абсолютни процесуални предпоставки. Съдът е приел още, че искът е предявен и извън законоустановения 30- дневен преклузивен срок, тъй като видно от писмените доказателства по делото ищецът е узнал за процесните решения на етажните собственици с връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1108/ 29.10.2025 г. по ч.гр.дело № 2815/ 2025 год. по описа на Горнооряховския районен съд, което е станало на 10.11.2025 год. /видно от приложената разписка/.

Плевенски окръжен съд счита, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съображенията за това са следните:

Активната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на 2 абсолютните, за които съдът следи служебно до приключване на делото.

Правото да се иска отмяна на решение на Общото събрание по реда на чл. 40 от ЗУЕС принадлежи на лицата, които притежават качеството на собственици на самостоятелни обекти в сградата. В чл.40 от ЗУЕС е ограничена активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост. Качеството „етажен собственик“ да е налице конкретно към момента на предявяване на иска и в хода на цялото съдебно производство. Тъй като решенията на ОС имат за цел управление на общите части, интерес от тяхната отмяна имат само настоящите съсобственици на тези обекти. Лице, което е отчуждило имота си, губи правен интерес да оспорва актовете на управление, тъй като те вече не рефлектират върху негови имуществени или управленски права в тази сграда.

В този смисъл, с прехвърлянето на собствеността се прекратява и правото на ищеца да оспорва решенията на Общото събрание на тази етажна собственост, тъй като вече няма правен интерес – решенията вече не засягат неговата правна сфера. Фактът, че тези решения са рефлектирали в един минал период, който е предмет на разглеждане в исково производство, не променя този извод.

В настоящия случай, видно от приложеното по делото заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том IV, рег. № 3362, дело № 418/ 2025 год. на нотариус С. И. с район на действие Плевенския районен съд се установява, че ищецът е отчуждил имота си в полза на друго лице преди подаване на настоящата искова молба. По делото няма данни ишецът да притежава друг имот в сградата.

Освен това, тъй като решенията на Общото събрание на етажната собственост не са договори, а решения на орган, които имат управленска и вътрешна нормативна функция, то те уреждат отношенията в сградата занапред и обвързват както тогавашните собственици, така и последващите приобретатели. В този смисъл неоснователни са възраженията, че ищецът е разбрал за решенията на ОС на етажната собственост на дата 26.01.2026г.

Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е получил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена въз основа на вземания на настоящия ответник във връзка с процесните решения на ОС на етажната собственост, чиято отмяна се иска, на дата 10.11.2025г. В Заповедта са описани решенията на ОС на етажната собственост. Макар същите да не са изпратени на ищеца, той е бил запознат с обстоятелството, че такива решения съществуват и е могъл да се запознае с тяхното съдържание както в деловодството на съда, така и при поискване от управителя на етажната собственост. В този смисъл съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че освен липсата на активна процесуална легитимация, налице е и изтекъл преклузивен срок за предявяване на настоящия иск.

По изложените съображения, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба на осн.чл.130 от ГПК.

Първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

3

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1884/23.04.2026г., постановено по гр.д.№633/2026г. по описа на РС-Плевен.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4