Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1135 от 16.07.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5282/2024
Вид
Решение № 1135
Подписан
16.07.2025
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Русе, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Христова като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520105282 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.82 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е. Б. С. срещу С. И. П., в която се твърди, че ответницата е лекар по дентална медицина и ищцата на няколко пъти посетила кабинета ѝ в гр. Русе в периода 01-07.11.2022г. с цел провеждане на стоматологично лечение. При последното ѝ били извадени 5 бр. зъби, а след около 2 седмици ответницата ѝ поставила зъбни мостове, за които манипулации не издала какъвто и да било документ. Ищцата твърди, че за извършените манипулации е заплатила на ответницата първоначално капаро в размер на 1500лв., а в последствие и сумата от 3000лв. Сочи, че имала непрекъснати болки в продължение на няколко месеца след като ѝ били поставени зъбните мостове, което наложило през юли месец 2023г. да посети ответницата в кабинета ѝ и да поговорят за некачественото изпълнение на работата ѝ. Ответницата отказала да върне парите, които е получила, което наложило ищцата да посети Отделение по съдебна медицина, за да бъде освидетелствана.

Твърди се, че извършената от ответницата работа е толкова некачествена, че не е годна да послужи за целта, за която е предназначена, в резултат на което ищцата направила изявление за прекратяване на договорните си отношения с нея. Претендира в настоящото производство възстановяване на платената сума от 4500лв., както и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла в резултат от извършените от ответницата манипулации в размер на 5000лв.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата С.

И. П. да бъде осъдена да заплати на ищцата Е. Б. С. сумата от 4500лв., представляваща получената по разваления договор за лечение сума, както и сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, причинени от неизпълнение на 1 договора, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 01.11.2022г.

В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че тя не следва да отговаря по предявеният срещу нея иск, тъй като същата съгласно Раздел ІІ от Закона за лечебните заведения извършва дейността си като „АПИДДП д-р С. П.“ ЕООД. Тъй като в настоящото производство не се претендирали суми от дружеството, а от ответницата като физическо лице, предявеният иск се явявал недопустим. В условията на евентуалност се твърди, че искът е и неоснователен, тъй като се оспорва да е налице некачествено свършена работа, включително и да са причинени на ищцата неимуществени вреди във вида и размера, в които се твърдят.

По направено искане от ответницата в срока по чл. 131 ГПК, по делото е конституирано на нейна страна като трето лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД. В депозирано становище от третото лице, същото заявява, че предявените искове са недопустими доколкото се претендират вреди от дейността на С. П. като физическо лице, а не като лечебно заведение, в което е престирала труда си. Не се оспорва, че между дружеството и ответницата е налице застрахователен договор по застрахователна отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия. Оспорва се да са причинени на ищцата вреди от лечението ѝ, за да се ангажира отговорността на лекуващия зъболекар. Оспорва се възможността ищцата да е търпяла твърдените от нея вреди в продължение на няколко месеца и да продължава да носи поставените ѝ зъбни корони. Оспорва се и исковата претенция да е доказана както по основание, така и по размер.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец ноември 2022г., ищцата Е. Б. С. е ползвала услугите на ответницата С. И. П., като лекар по дентална медицина с практика в гр. Русе.

При проведеното от последната стоматологично лечение, са извадени пет зъба на ищцата, след което са ѝ изработени зъбни мостове. За проведеното лечение и изработените зъбни мостове ищцата е заплатила на ответницата 4500лв. За извършените манипулации ответницата не е изготвила медицинска документация.

Свидетелката Р. Е. М. установява, че се познава с ищцата, двете били приятелки и живели в съседство. След като си „направила зъбите“ ищцата имала много оплаквания. Вечер не можела да спи, не можела и да дъвче, хранела се само със супи, отслабнала. Налагало се да си купува обезболяващи лекарства. Ищцата споделила за проблема си със зъболекарката, която първоначално ѝ обещала да ѝ направи нови зъби, после казала, че ще върне половината от парите.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска дентална експертиза по писмени доказателства (съставени от прегледи и изследвания на ищцата след действията на ответницата) и след извършен преглед от вещото лице, се установява, че на горна челюст ищцата има монолитна металокерамична мостова конструкция, която обхваща зъби от 15 до 25, с изкуствени висящи тела на 14, 21 и 24 /т.е. под тях няма зъби/. Няма ортопедично възстановяване в областта на диаториците /моларните зъби/ 2 двустранно. Мостовата конструкция е с къси коронки на зъби 15, 13 и 22. На долната челюст има монолитна металокерамична мостова конструкция, обхващаща зъби от 46 до 37 вкл., като зъби 46, 41, 31, 32, 35 и 36 са изкуствени висящи тела /т.е. под тях няма зъби/. Има и долен ляв мъдрец, който е силно прораснал с откР. фуркация и възпалена лигавица около него.

Мостовата конструкция в областта на липсващите зъби във фронта е къса, като отстои от венечния ръб. Носещата коронка на зъб 37 е къса, като се виждат подлежащите корени и има силно възпален венец около медиалния корен на зъба.

Според заключението на вещото лице, ответницата правилно е екстрахирала (извадила) зъби 32, 31 и 41 на долната челюст на ищцата, тъй като са имали слабо изразена костна поддръжка с ясно изразени атрофодистрофични изменения около корените им. Оставянето на зъб 38 в устата на ищцата, в първоначалния си вид е неправилно според вещото лице. Също така неправилно е било и запазването на зъб 15, който е с ясно изразен възпалителен процес обхващащ алвеолата на зъба както и прилежащата кост.

Опитът на ответницата да проведе ендодонтско лечение с цел да бъдат запазени и излекувани собствени зъби на ищцата според заключението на експертизата е по своята същност правилно, но това не е довело до задоволителен и дълготраен резултат поради факта, че не е отчетен момента с предварително увредения пародонт на същите, ежедневния стрес по време на дъвкателния акт с давност и повишено дъвкателно налягане, което са принудени да поемат след поставянето на мостовите конструкции.

Възстановяването на дъвкателната функция на горна и долна челюст чрез поставяне на мостове по своята същност е неправилно, тъй като наличните зъби не са достатъчни като брой, за да поемат дъвкателното налягане при извършване на дъвкателен акт. В заключението вещото лице е посочило, че от възможен коефициент за дъвкателната способност на цяло съзъбие в размер на 100, при ищцата е само 40.

Също така вещото лице е посочило, че към момента на прегледа (28.05.2025г.) не е наличен абсцес на зъб 37, но разкъсването на лигавицата и оголването на корените на зъба, както и рентгенологичните данни от направеното за целите на СД - ОПГ свидетелстват за огнищно възпалителен процес в областта на корените, зъбната алвеола и подлещата кост с давност.

Възможно е ищцата да изпитва силни болки в областта на увредените зъби, където не може да се получи задоволителен резултат от ендодонтското лечение, както и в резултат на компромисното изработване на мостови конструкции върху малко на брой и нестабилни зъби. С цел туширане на острите възпалителни състояния на абсцедиращия 37 зъб се е наложило ищцата няколкократно да изпълнява издадена ѝ от ответницата рецепта за медикаментозно лечение. По данни по образното изследване ОПГ има данни за огнищна симптоматика в областта на зъби 15, 13, 22, 37, 38, 42 и 45, която е комплексна - дължи се на увреден пародонт, повишено дъвкателно налягане върху малко на брой зъби, конструктивно неправилно решение при вида и планировката на ортопедичното възстановяване, което във времето е довело до влошаване на общото състояние на наличните зъби, респективно на дъвкателната функция на ищцата.

Според направените уточнения в съдебно заседание от вещото лице, добрата медицинска практика предполага пациентът да бъде информиран за възможните начини за лечението му и ако настоява за определено такова, 3 следва да бъде запознат за съответните рискове, за което обстоятелство да бъде изготвен документ (информирано съгласие). Също така след изваждането на зъбите на ищцата, правилно е било да ѝ се поставят временни мостови конструкции, които да престоят около 1 година, което позволява зарастване на раните от извадените зъби и свиване на костта, а също така би убедило и пациентката, че не е правилно в конкретния случай да ѝ бъдат поставени мостови конструкции. Също така според вещото лице са налице обективни данни, от които би могъл да се направи извод, че ищцата след проведеното от ответницата лечение е изпитвала продължителни болки и търпи още такива, а степента им зависи от поносимостта на болка от ищцата. От медицинска гледна точка съществуващите мостове не би следвало да бъдат запазени. За облекчаването състоянието на ищцата, мостовете следва да бъдат свалени, да се сложат единични коронки и да се изработят 2 снемаеми протезни конструкции. Съществуващите мостове според вещото лице повече вредят на ищцата отколкото въобще изпълняват някакви функции.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на предявените срещу нея искове, доколкото същата не осъществявала стоматологично лечение в лично качество, а като „АПИДДП д.р С. П.“ ЕООД.

Пасивната процесуална легитимация на ответник по делото се определя от изложените в исковата молба обстоятелства, а не от действителните материално-правни отношения между страните. Ищцата е посочила, че е направила уговорка (т.е. встъпила е в договорни отношения) с ответницата като физическо лице по повод предоставянето на стоматологични услуги и изработването на изкуствени зъбни конструкции, като претендираните от нея суми произтичат от това отношение, поради което предявените искове се явяват допустими.

Посоченото възражение относно липсата на легитимация на ответницата като физическо лице е неоснователно и по отношение основателността на исковата претенция. Предвидените нормативни ограничения относно юридическата форма под която следва да изпълнява дейността си всеки лекар по дентална медицина не са пречка за ангажиране отговорността му като физическо лице за причинени вреди както от деликт, така и от неизпълнение на договорно задължение, в което е встъпил като физическо лице. Неоформянето на никаква медицинска документация по повод проведеното лечение на ищцата, липсата на писмен договор между страните, липсата на изготвени декларации или други документи за информирано съгласие дават основание да се приеме, че ответницата е приела предложението на ищцата за лечение в качеството си на физическо лице. Дали това е в нарушение на императивни правни норми било то по отношение на осъществяваната медицинска дейност или по отношение на спазването на данъчното законодателство е без значение в конкретния случай. Ищцата търсейки медицинска помощ е направила уговорки за предоставянето ѝ с ответницата, без да е била длъжна да знае и без данни и доказателства да е била информирана за посочените изисквания на закона за юридическата форма под която ответницата следва да осъществява дейността си като лекар по дентална медицина. Ответницата е тази, която е осъществявала лечение на ищцата и се твърди, че тя не го е провела качествено и се претендират последици от това лошо изпълнение. Също така липсват доказателства, че 4 получената от ищцата сума, размерът на която не е оспорен, е внесена в касата на „АПИДДП д.р С. П.“ ЕООД и е осчетоводена. В подкрепа на изложеното за възможността ответницата в лично качество да отговаря за причинени вреди при лечение на пациенти е и представената застрахователна полица с третото лице помагач за застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, според която застраховани са „97 души по списък“, в това число и ответницата под №82, посочена като С. И. П., а не като „АПИДДП д.р С. П.“ ЕООД. Поради това съдът е приел, че са налице и предпоставките за конституиране на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД като трето лице помагач на ответницата.