Решение № 428 от 14.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Горна Оряховица, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ.а при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело № 20244120101538 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България и ответника М. Й. Й. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 6000 лв., като се постигнало съгласие застрахователната премия по сключената застраховка в размер на 2 134,80 лв. да бъде заплатена от кредитора, а ответникът да я върне на вноски, заедно със заемната сума.

Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата сума, а за ответника възникнало задължение за погасяването й, ведно с възнаградителната лихва, на 60 равни месечни вноски, всяка от 222,53 лв., първата от които дължима на 01.06.2022 г., а последната – на 01.05.2027 г.

Твърди, че ответникът преустановил плащането след 01.01.2023 г., което съгласно договорните условия било основание за превръщане на кредита в предсрочно изискуем от падежната дата на втората непогасена вноска. Твърди се, че кредиторът изпратил на ответника уведомително писмо за предсрочната изискуемост, получено от него на 12.04.2024 г. Счита, че поради неизпълнението ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното задължение от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 02.01.2023 г. до 30.04.2024 г. в размер от 935,39 лв.

1

Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 28.09.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България му прехвърлило вземанията по договор за потребителски кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента изпратил уведомление до ответника за извършване на цесията. Позовава се и на уведомяване за цесията с връчване на исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за потребителски кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г., сключен с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България, както следва: 5 762,14 лв. – главница, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г.; 3 798,84 лв. – договорна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 12.04.2024 г. и 935,39 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.01.2023 г. до 30.04.2024 г., за които е издадена заповед № 369/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 937/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът М. Й. Й., както в подаденото възражение по чл.414 ГПК, така и в отговора на исковата молба счита, договора за нищожен поради липса на посочване на условията за прилагането на лихвения процент по кредита и месечния му размер, наличие на клаузи, противоречащи на добрите нрави и неравноправни клаузи. Счита, че посочването на формула, по която се изчислява лихвата на ден, не отговаря на изискванията на закона за яснота на съдържанието на договора. Възразява, че това не позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключване на договора и размерът на дължимата лихва. Твърди, че реалният годишен процент на разходите не е посоченият в договора. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от установяване, че между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски заем № PLUS-19251549/12.04.2022 г., съдържащ лихвения процент по кредита и условията за прилагането му и посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му; че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България е изпълнило задължението си да предостави заетата сума; размерът на непогасения към датата на падежа 2 остатък от главница и договорната лихва; че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца и че длъжникът е уведомен за цесията; че предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 12.04.2024 г.

От договор за потребителски паричен кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г. се установява, че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България се задължило да предостави на ответника сумата от 6 000 лв. и да заплати от негово име застрахователна премия от 2 134,80 лв., срещу задължението за връщане на сумите, заедно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент за срока на договора от 27,30 %, платими на 60 равни месечни вноски от по 222,53 лв., в т.ч. 35,58 лв. застрахователна премия всяка, първата – дължима на 01.06.2022 г., а последната – на 01.05.2027 г. В чл.5 от условията по договора било уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника.

Съгласно сертификат № PLUS-19251549/12.04.2022 г. и Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потреителски кредит и допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, с посредничеството на ищеца, ответникът бил застрахован при „Кардиф Животозастраховане“, Клон България и „Кардиф Общо застраховане“, Клон България по договор за застраховка „Защита на плащанията“ и „Второ медицинско мнение“ срещу застрахователни премии от 0.585 % от финансираната сума, дължима месечно и съответно 0,008 % от финансираната сума, дължима месечно, или общо за двете застраховки – премия от 0.593 % от финансираната сума, дължима месечно, или 35,58 лв. месечно. Съгласно чл.7, съответно чл.9.2 от Общите условия, препращащи към сертификата, застрахователната сума е платима месечно на датите на падежа на погасителните вноски.

Съществените елементи на съдържанието на кредитното правоотношение – възмездно предоставяне на заем на физическо лице, необслужващ търговската, професионалната или стопанската му дейност, сочат, че сключеният между договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон. Чл.11, ал.1 ЗПК урежда императивното изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит, на което процесният изцяло отговаря. Съгласно чл.2 от условията по договора, страните са уговорили фиксирана възнаградителна лихва за целия срок на договора, с което и е изпълнено изискването за посочване на условието за прилагане на посочения лихвен процент по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Изискванията за посочване 3 на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвения процент (чл.11, ал.1, т.9 in fine и т.9а ЗПК) са отделни изисквания и са приложими единствено в случаите, при които се уговаря променлив лихвен процент (арг. от чл.5, ал.7 ЗПК, чл.33а ЗПК, и дефинициите в т.5а и т.6 на §1 ДР ЗПК).

Ответникът възразява още, че клаузата, уреждаща договорната лихва е неравноправна, като не се посочва в коя от хипотезите на чл.143, ал.2 ЗЗП се счита да е налице неравноправност, но с оглед всички негови доводи, може да се счете, че се касае до т.19 на чл.143, ал.2 ЗЗП. Действително, клаузите на условията по договора не са уговорени индивидуално, най-малкото поради възпроизвеждането им в Стандартния европейски формуляр, на съдържанието на който ответникът не би могъл да влияе (чл.146, ал.1 ЗПК), но за да е налице претендираната последица, следва да е изпълнено общото условие на чл.143, ал.1 ЗЗП и някоя от хипотезите на ал.2 на с.чл. В случая както недобросъвестността на търговеца, така и вредата за потребителя, а и липсата на възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, се извличат от неясното формулиране на клаузата за дължима договорна лихва. Вече бе уточнено, че лихвата е уговорена във фиксиран за целия срок на договора размер, който е посочен в съответната графа на параметрите на кредита, както и в погасителния план като сума, част от всяка погасителна вноска (чл.11, ал.1, т.12 ЗПК). С оглед посоченото не може да бъде прието, че формулирането на този разход, както от буквална граматическа, така и от смислова гледна точка е неясно, създава възможност за различно тълкуване от буквалното или внася някаква неяснота в условията по договора.

На следващо място, в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите – 32,63 % и и общата сума, дължима от ответника – 13 351,80 лв., изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите – чл.3 от условията по договора. На ответника бе дадена възможност по реда на чл.143, ал.3 ГПК да уточни възражението си относно годишния процент на разходите, като посочи кои разходи е трябвало, но не са били включени в изчисляването му. Нито в определения срок, нито до края на съдебното дирене, този довод не бе уточнен, а при извършената служебна проверка, твърдяното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не се установи.

Прави се още и възражение за неспазване на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК поради невключване в съдържанието на договора на месечния лихвен процент. От една страна, посочената разпоредба касае включване в съдържанието на договора наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК и за размера на лихвения процент на ден (всички те, посочени в чл.11 4 от условията по договора), а от друга – в ЗПК липсва изискване за посочване на месечен лихвен процент. Неоснователно се счита, че чл.29, ал.4 ЗПК изисква посочване на абсолютна стойност на лихвата – напротив, законът предвижда изчисляване на лихвения процент на ден на базата на уговорения лихвен процент. Съответно на посоченото чл.11 от условията по договора регламентират, че лихвата на ден се изчислява като предвидения лихвен процент се раздели на 365. Несъответен на посоченото предвиждане е доводът, че кредитополучателят следва да има математически познания за да извърши това изчисление, тъй като се касае до проста аритметична операция, за извършване на която дори и не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. Същата уговорка отговаря на изискването на чл.147 ЗЗП за яснота, доколкото не би могла да се тълкува по различен от посочения начин, следващ пряко от нейното съдържание. С оглед изложеното, аргументите на ответника относно нищожността на договора поради липса на съдържанието, изискуемо в чл.11, ал.1 ЗПК, са неоснователни.