Решение № 488 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 697/2022
- Вид
- Решение № 488
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Симеон Георгиев Захариев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 488 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900697 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Р. Г. А. ЕГН ********** от ** чрез адвокат Д. Д., служебен адрес: **, твърди, че на 30.01.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ** с отбивка „Кауфланд“, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № **, водачът В. Т. не пропуснал движещия се по пешеходна пътека Г.
Ф. А. и настъпил удар. Твърди също, че вследствие от удара, на Г. А. му били нанесени множество средни и тежки телесни повреди. Бил приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - Пловдив, където били извършени множество операции, при условията на неотложна спешна помощ. Поставена била диагноза счупване на горния край на раменната кост закрито, двустранна пневмония, сепсис, резистентен септичен шок, многоорганна недостатъчност (церебрална, дихателна, циркулаторна, бъбречна). Въпреки опитите пострадалият да бъде стабилизиран, състоянието му се влошило до степен поставяне под апаратно дишане, поради дихателна неспособност. Проведено било комплексно интензивно лечение, което протичало при изключително агресивни манипулации и интервенции. Лекарите направили всичко по силите си, но на 22.04.2020 г. пострадалият изпаднал в състояние на асистолия (спиране на сърдечната дейност), извършен бил електрошок в пълен обем, но въпреки опитите да бъде спасен животът му, починал. В болничното заведение Г. А. пролежал от 03.02.2020 г. до датата на смъртта му 22.04.2020 г.
Ищецът твърди, че е ** на починалия Г. А., както и че изключително тежко приел смъртта на единствения си жив родител. Двамата имали много силна емоционална и духовна връзка, която ги свързвала като едно цяло. Те били не само ** и **, а и приятели и подкрепа един на друг. В резултат на 1 емоционалния шок от внезапната загуба на ** си, ищецът дълго време не искал да комуникира с никого, изпаднал в тежко душевно и емоционално състояние. Отношенията между ** и ** били основани върху обичта и грижата, взаимопомощта и закрилата, които съпътствали целия им живот.
Твърди също, че веднага след настъпилото ПТП изпаднал в психически шок, защото загубата на ** му била внезапна и травмираща. Твърди, че търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на най-близкия за него човек. Между двамата съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Всички тези негативни преживявания нарушили обичайния начин на живот на ищеца.
Излага твърдения още, че по отношение на виновния водач В. Т. било образувано НОХД № 542/22 г. на ПОС, по което с влязла в сила Присъда № 53/02.09.2022 г., той е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Ф. А., настъпила на 22.04.2020 г., като деянието било извършено на пешеходна пътека.
Твърди още, че управляваният от виновния водач автомобил има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, пред което била отправена претенция за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от описаното по-горе пътнотранспортно произшествие. Дружеството изплатило на 27.10.2022 г. сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, в качеството му на наследник на Г. Ф. А.. Счита, че така изплатената сума не отговаря на преживените от него болки и страдания, като претендира пълно обезщетение в размер на общо 200 000 лева, от които застрахователят вече е изплатил 100 000 лева.
На основание изложеното, претендира да се осъди ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 да му заплати следните суми:
100 000 лв. (сто хиляди лева), която сума представлява разликата до пълния размер от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща пълния размер на претендирано обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания, вследствие на смъртта на ** му Г. Ф. А. в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2020 г., ведно законната лихва върху тази главница, за периода от подаване на искането до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане;
3 571,30 лева (три хиляди петстотин седемдесет и един лева и тридесет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за болнично лечение и погребение на Г. А., ведно със законната лихва върху тази главница за периода от подаване на искането до „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД - 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане;
2 сумата 8750,01 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лева и една стотинка), представляващи законна лихва върху заплатената извънсъдебно от застрахователя сума в размер на 100 000 лева за периода от подаване на искането до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД 17.12.2021 г. до 27.10.2022 г. - датата на заплащане на ищеца на посочената сума, както и направените по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар.
Ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 с адрес: град София, бул. Витоша № 89Б, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение собственика на описаното МПС, образуваната застрахователна преписка и извършеното плащане в размер на 100 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на ** му.
Твърди наличие на съпричиняване на настъпилия резултат с поведението на пешеходеца, който бил изскочил на пътното платно внезапно и тичайки, като не е положил необходимото внимание и бдителност; не се е съобразил с интензивността на трафика, паркираните ППС, който ограничавали видимостта на шофьора. На отделно основание претендира съпричиняване, свързано със здравословното състояние на пешеходеца. Счита предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен.
Оспорва и иска за имуществени вреди като твърди, че не се установява какви точно лекарства са закупени и връзката им с травмите на пострадалия.
Оспорва исковете за присъждане на мораторна лихва, както по отношение на периода, така и по отношение на размера.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
За безспорни между страните в настоящото производство са определени фактите относно настъпване на посоченото ПТП и участниците в него; образуваната преписка щета; размера и основанието на изплатеното на ищеца обезщетение, както и че ищецът е ** на починалия.
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 53/02.09.2022 г., постановена по НОХД № 542/22 г. на ПОС, В. Т. е признат за виновен, че на 30.01.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ** с отбивка „Кауфланд“, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № **, когато достигнал до кръстовището, не пропуснал движещия се по пешеходна пътека Г. Ф. А. и настъпил удар, като с това по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Ф. А., настъпила на 22.04.2020 г., като деянието било извършено на пешеходна пътека.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, 3 противоправността на деянието, извършено от водача В. Х. Т. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с приложеното досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Водачът В. Х. Т. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло” по платното за движение на улица „Македония“ в посока от север на юг. През това време пешеходецът Г. Ф. А. е бил на западния тротоар. Когато лекият автомобил „Фолксваген Поло” е бил на около или над 24 – 25 м, пешеходецът Г. Ф. А. предприел пресичане на платното за движение в посока от запад на изток, отдясно на ляво пред автомобила. Водачът на лекият автомобил „Фолксваген Поло” е реагирал след около 1 секунда, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,2 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Фолксваген Поло”. След удара лекият автомобил се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходецът Г. Ф. А. е паднал на платното за движение пред автомобила.
Експертът е посочил, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекият автомобил „Фолксваген Поло” - В. Х. Т., не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца Г. Ф. А..
Експертът е посочил също, че ако се приеме, че пешеходецът Г. Ф. А. е можел и е следвало да се съобрази с приближаващия се автомобил, то причина за произшествието е и навлизането на пешеходеца в коридора на автомобила.
Съдът намира, че по делото доказателства пешеходецът да е навлезнал рязко, внезапно или тичайки на пешеходната пътека, не са събрани, поради което не може да се направи извод, че пешеходецът е допринесъл с каквото и да е със своето поведение за настъпване на удара от техническа гледна точка.
Експертът е посочил също, че скоростта на пешеходеца при удара е била около 2,02 м/с = 7,27 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Поло” непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 41 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила в конкретната пътноклиматична обстановка със скорост 41 км/ч е била 22,71 м.
4
В анализираната пътна ситуация, от момента в който пешеходецът Г. Ф.
А. е навлязъл на платното за движение, водачът на лекият автомобил, при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Изследваното произшествие е настъпило на 30.01.2020 г. около 20.20 часа в населено място - гр. Пловдив между лек автомобил „Фолксваген Поло”, управляван от водача В. Х. Т., по платното за движение на ** в посока от север на юг и пешеходеца Г. Ф. А. в момент, когато последният е бил на платното за движение пред автомобила.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя в зоната на кръстовище на пешеходна пътека, при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление.
Платното за движение в мястото на произшествието е имало настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха.
Върху платното за движение в мястото на произшествието има намерени следи.
По време на произшествието в автомобила е пътувал само водачът му.
Изводите на експертизата, в тази й част, не бяха оспорени от страните.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на 30.01.2020 г. пострадалият Г. Ф. А. е изпаднал в травматичен шок и не е бил в съзнание като бил настанен по спешност в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр. Пловдив с множество травми, причинени от удара - контузия на главата и тялото, счупване на черепа в основата на лявата слепоочна област, счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка, счупване на лявата ключица, счупване на костите на лявата подбедрица в горната част. Пострадалият починал на 22.04.2020 г.
Разпечатката съдържа 45 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a0010b0-08d3-48f4-94d9-9fb252e14246