Определение № 19571 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19571 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Г. Въззивно частно гражданско дело № 20261100509199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, във вр. с чл.83, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба против определение № 5382 от 06.02.2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 83 състав по гр.дело № 55158/2024 г., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени и по същество да уважи искането.

С частната жалба се излагат доводи, че съдът не е съобразил обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и доказателствата за тях, а е направил субективна преценка относно възможността на жалбоподателката да заплати държавна такса в посочения размер. Сочи, че в производството по делото освен държавната такса страните правят и разноски за събирането на доказателства.

Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор..

Софийският градски съд, като разгледа частната жалба и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че:

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е основателна.

Производството по първоинстанционното дело е образувано по иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. с §11 от ЗИД на СК (ДВ бр.115/2025 г.) за изменение на режима на лични отношения на ответника с ненавършилото пълнолетие дете на страните и иск с правно основание чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената месечна издръжка, които са били определени с решение №9917/10.06.2023 г. по гр.д.№20221110132296 по описа на СРС, ГО, 139 състав. При образуване на делото ищцата е внесла държавна такса в размер 1 на 30 лв.

Със съдебното решение по делото съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателката за изменение на определения режим на личните отношения между другия родител и детето и е изменил размера на вече присъдената месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска до настъпването на законно основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване. Като последица и на основание чл.78 от ГПК, съдът е осъдил ответника да заплати 172, 80 лв. държавна такса по иска за изменение на размера на издръжката. Тъй като молбата за промяна в режима на лични отношения с детето е отхвърлена и съгласно цитираното Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е приел, че отговорността за разноски се носи от подателя й и не ги е възложил на ответника. С решение № 273/07.01.2023 г., в производство по чл.250 ГПК, е постановено и предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка. С решение №17685 от 11.05.2026 г., в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба от ответника за изменение на решението, в частта за разноските и присъждането на сторените такива за възнаграждения на вещи лица.

Съгласно указанията дадени в т. 12 от

Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато искането за освобождаване от такси и разноски е направено още пред администриращия жалбата съд, той следва да се произнесе по молбата и с оглед резултата по нея да се предприемат и съответните процесуални действия по администриране на жалбата.

Съдебното решение по делото е обжалвано и от двете страни. Жалбоподателката е поискала още да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса за обжалване и от разноски. С молбата си от 17.12.2026 г. е представила декларация от 11.12.2025 г., в която декларира, че получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1077 лева, че не получава доходи от рента, наеми или трудови доходи, че е във фактическа раздяла със съпруга си и осигурява сама средствата за издръжка на семейството, че притежава жилище с площ от 66 кв.м., л.а. „Нисан“ и л.а. Шевролет Авео, че няма парични влогове и няма други лица, на които да дължи издръжка. Представени са и удостоверение от 10.12.2025 г. от работодателя „А и Т – 2004“ООД, Експертно решение, Справка от НОИ, Епикризи -2 бр., нот.акт № 172/2016 г., а също така и служебно са събрани доказателства от ТД на НАП „Люлин“, СДВР Отдел „Пътна полиция“ и Агенция по вписванията за получаваните от жалбоподателката трудови доходи, МПС и недвижими имоти.

С обжалваното определение №5382 от 06.02.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата й с мотиви, че тя реализира месечни доходи, макар и в минимален размер, същата е в трудоспособна възраст, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, а временната й неработоспособност е била до 11.07.2025 г., поради което тя е в състояние да заплати дължимата се държавна такса от 50, 56 евро. Със същото определение е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе дължимата се държавна такса в размер на 50, 56 евро, както и последиците от неизпълнението й.

Определението е връчено на жалбоподателката на 06.03.2026 г. , като подадената от нея 2 частна жалба на 17.02.2026 г. е в срок.

За да се произнесе съдът взе предвид от правна страна следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Задължението за внасяне на държавна такса възниква за лицата, които не са освободени от същото по силата на закона – чл.83, ал.1 т.1-6 от ГПК. С молбата си жалбоподателката е поискала да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса за обжалване и разноски по делото пред въззивния съд. Жалбоподателката е подала въззивна жалба срещу съдебното решение в частта му, с която е оставена без уважение молба за промяна в режима на личните отношения на детето с другия родител и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка за разликата над 420 лв. до претендирания размер от 500 лв. Следователно за нея възниква задължение за внасяне на държавна такса в размер по чл.18, ал.1 от ТДТССГПК за обжалването на решението по неоценяемия иск за изменение на режима на лични отношения на другия родител и детето.

При преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Основателността на молбата на физически лица за освобождаване от държавна такса поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, е предоставена на преценката на съда, който е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към наличието или липсата на средства (парични средства, доходи) и възможности за получаването на такива. За да извърши преценката си съдът е длъжен да изследва всички правнорелевантни факти, имащи значение в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като преценката дали физически лица имат средства да ги заплатят следва да бъде извършена към момента на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски. От представените от жалбоподателката декларация и доказателства (ЕР) следва извода, че са налице предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като тя получава единствено доходи от трудово възнаграждение в размер на МРЗ и няма други източници на средства или доходи, при което заплащането на държавна такса и разноски по делото би лишила от средства жалбоподателката и нейното ненавършило пълнолетие дете. При извършване на преценката за наличие на основание по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът намира че следва да се съобрази и обстоятелството, че предявеният иск е за защита на правото на лични отношения с ненавършилото пълнолетие дете и свързаният с това иск за месечна издръжка изпълнението на това задължение не може съставлява пречка за достъп до правосъдие.

Следователно налице са основания по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването на жалбоподателката от задължението за внасянето на държавна такса и разноски пред възивния съд и молбата й е основателна. Районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт и същият следва да се отмени и да се постанови определение, с което молбата да се уважи.

3

Тъй като с определението си въззивният съд се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет в рамките на исковия процес, то същото е от категорията определения даващи разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 и чл.281 от ГПК – в този смисъл разясненията дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, т.1.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 5382 от 06.02.2026 г. по гр.дело № 55158/2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 83 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 413067/17.12.2025 г. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Н. К. Г. от задължението за внасяне на държавна такса и разноски в производството пред въззивния съд, образувано по въззивна жалба с вх.№ 411635 от 16.12.2026 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на определението делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивните жалби срещу решение № 27004/01.12.2025 г. и въззивна жалба срещу решение №273/07.01.2026 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4