Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 22.10.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 785/2020
Вид
Решение № 249
Подписан
22.10.2020
Състав
Камен Иванов, Пламен Дацов, Светла Букова

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73 ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

Номер 249

22.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

8-ми наказателен

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова

Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600785 по описа за 2020 година

С Присъда №56/01.06.2020г., СГС-НО, 7-ми състав по НОХД № 123/2020 год. е признал подсъдимата С. В. И. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 05.05.2019 г. около 22,00 часа в гр. София, в лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с per. № ********, паркиран на бул. „Никола Петков“, пред №16, без надлежно разрешително, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин, разпределени в 16 обекта с процентно съдържание на активния компонент амфетамин от 19,5%, и общо нето тегло на всички обекти от 17,46 грама на обща стойност 523,80лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК вр. чл.54 от НК я е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5000 лева. Отложил е на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години, като е приспаднал времето през което подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР на 05.05.2019г. както и за 72 часа, считано от 06.052019г. Отнел е на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата предмета на престъплението - високорисковите наркотични вещество и съответните опаковки, които следва да бъдат унищожени. Съдът се е произнесъл и за разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Т. от САК – защитник на подс.И. с молба за отмяна на същата и постановяване на оправдателна присъда. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че не бил доказан по безспорен начин фактът на държането на наркотичното вещество и макар само И. да е имала ключ защитата отбелязва, че лек автомобил може да бъде отключван с различни технически средства, освен това автомобилът е бил паркиран на неосветено място и там е можело от всеки да се постави наркотичното вещество, както и това, че не били открити дактилоскопни следи по иззетите обекти. В допълнение се сочи и, че в жилището на подсъдимата също не са открити наркотични вещества. Алтернативно се моли за приложение на чл.55, ал.1 НК.

1

В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимата поддържат въззивната жалба по изцяло същите съображения без допълнения към нея.

Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, да се отхвърли въззивната жалба, тъй като по делото са събрани доказателства установяващи по категоричен начин държането на наркотичните вещества.

Отбелязва и, че определеното наказание е справедливо и отговаря на целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

В последната си дума подсъдимата моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна.

САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите, изключително подробно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя изцяло, а именно:

Подсъдимата С. В. И. с ЕГН********** е родена на ********г. в гр.Горна Оряховица, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана.

На 05.05.2019г. подсъдимата С. В. И. управлявала л.а. „Хонда Джаз“ с per. № ********, придобит от нейната майка, св. П. С. И. на 08.01.2019г., като се връщала от среща с бащата на детето си, с когото били разделени - св. Х. К. Л., който я бил помолил да го заведе до бензиностанция, да си налее нафта, тъй като бил закъсал с управлявания от него бус.

На същата дата - 05.05.2019г. свидетелите П. Д. и Е. П., полицейски служители на 06 РУ-СДВР, били на работа като патрулирали в района на бул.“Никола Петков“ в гр.София.

Около 22.00ч. на 05.05.2019г., в близост до №16 на бул.„Никола Петков“, двамата спрели за рутинна проверка л.а.„Хонда Джаз“ с per.№********. Полицейските служители установили самоличността на водача на лекия автомобил - подсъдимата С. В. И. с ЕГН**********.

Следвайки процедурата, св. Е. П. се свързала с дежурния офицер от 6 РПУ и поискала справка за подсъдимата, като получила информация, че същата е с полицейска регистрация, което станало повод да извърши подробна проверка на автомобила. Проверила багажното отделение и купето на автомобила, като в това време подсъдимата била извън автомобила и наблюдавала нейните действия, а св. П. Д. подсигурявал св.П., като стоял в непосредствена близост до нея и И.. При проверката на автомобила, св.П. установила, че под предната дясна седалка на същия се намират вещи, след което попитала подсъдимата, дали знае какво има там. Подсъдимата отговорила, че не знае и поискала да извади вещите, но св. П. я спряла, след което се обадила на дежурната част в районното управление, от където пристигнали 2 служители, които извършили претърсване на превозното средство в присъствието на поемните лица С. С. В. и М. С. В..

В хода на извършеното претърсване и изземване било установено, че под дясната предна седалката на автомобила се намират 15 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, 1 бр. полиетиленова сгъвка, съдържаща бяло вещество във формата на бучка, както и 1 бр. електронна везна.

По досъдебното производство били назначена физико-химична експертиза, като от заключението на вещото лице се установило, че веществата представляват амфетамин, разпределен в 16 бр. обекта, както следва : обект № 1 с нетно тегло 8,96 гр. на стойност 268,80 ; обект № 2 с нетно тегло 0,43 гр. на стойност 12,90; обект № 3 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50; обект №4 с нетно тегло 0,53 гр. на стойност 15,90; обект №5 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30; обект №6 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50; обект № 7 с нетно тегло 0,78 гр. на стойност 23,40; обект № 8 с нетно тегло 0,52 гр. на обща стойност 15,60; обект № 9 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30; обект № 10 с нетно тегло 0,75 гр. на стойност 22,50; обект № 11 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50; обект№ 12 с нетно тегло 0,39 гр. на стойност 11,70; обект № 13 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50; обект № 14 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30; обект № 15 с нетно тегло 0,58 гр. на стойност 17,40 и обект № 16 с нетно тегло 0,69 гр. на стойност 20,70, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин в обектите 19,5%, а общото нето тегло на всички обекти е 17,46 грама. Била установена и стойността на веществата, съгласно нормативните разпоредби и същата била 523,80лв. По намерената везна били установени следи от кофеин и амфетамин.

Така описаната фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първият съд е приел, че се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетеля П. Б. Д., дадени пред СГС, както и частично прочетените на основание чл. 281 от НПК показния от ДП; показанията на свидетелката Е. В. П., дадени пред СГС, както и частично прочетените на основание чл. 281 от НПК нейни показания от ДП; показанията на свидетеля С. С. В., дадени пред СГС, както и частично прочетените негови показания на основание чл. 281 от НПК от ДП; показанията на свидетелката М. С. В., дадени пред СГС, както и частично прочетените нейни показания от ДП на основание чл.281 от НПК, показанията на свидетеля 3

Х. К. Л., дадени пред СГС, както и показанията на св.П. С. И., дадени пред СГС, както и обясненията на подсъдимата, дадени пред СГС; Протокол за претърсване и изземване, намерени 15 пликчета, 1 бучка, една сива електронна везна, увита в найлон, справка за автомобила, справка за лице, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за висящи наказателни производства, справка за съдимост, дактилоскопна експертиза по Протокол №264-д/2019г., физикохимична експертиза, дактилоскопна експертиза №198, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и веществени доказателства - наркотични вещества.

От така посочения доказателствен материал и във връзка с наличните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е осъществил един задълбочен и правилен анализ на съвкупността, който се споделя изцяло и от настоящата инстанция. При анализа на доказателствата СГС е коментирал не само отделните доказателства, но и това защо кредитира едни, а други не.

С оглед на всичко изложено основателно решаващият съд е акцентирал върху протокола за претърсване и изземване, извършено в автомобила, управляван от подсъдимата, при което са иззети и описани инкриминираните наркотични вещества. И настоящият съд е на мнение, че същото е извършено при всички изисквания на закона, като последното се потвърждава и от показанията на двете поемни лица С. и М. В.. В този смисъл правилно съдът е кредитирал въпросния протокол.

От последния, с оглед неговото важно значение, се установява, че наркотичните вещества са намерени под предната дясна седалка на управлявания от подсъдимата л. а.

„Хонда“, модел „Джаз“ с per. № ********. Не може да се приеме възражението на защитата във въззивната жалба, че не било установено по категоричен начин, че подсъдимата действително е упражнявала фактическа власт върху същите. От една страна, както правилно е отчел първият съд, претърсването на автомобила и намирането на инкриминираните вещества се подкрепя от показанията на двамата полицейски служители И. П. и П. Д., поемните лица С. В. и М. В., а от друга този факт не се отрича и от подсъдимата в дадените от нея пред СГС обяснения. Освен това поемните лица опровергават казаното от И., че при извършеното ПСД същите не са присъствали, а само са се подписали срещу показаните им от полицаите инкриминирани вещи. В тази връзка В. заявява пред СГС, че е присъствал при извършване на цялостната проверка, като там е била и подсъдимата. Св.В. сочи същото, което кореспондира както с казаното от самата подсъдима в нейните обяснения, така и от св.П., която е провела беседа с подсъдимата.

На следващо място, факт по делото е, че процесният автомобил през този период не е бил управляван от друго лице, освен И., а ключове за него е имала само тя. Не може да се приеме възражението и за това, че било крайно неиздържано, че след като тя имала само ключ, то значи, че намерените наркотични вещества са на подсъдимата. Мотивацията във въззивната жалба за това е, че имало различни начини на отключване като технически 4 средства на автомобилите. Последното е едно житейско твърдение, което не се подкрепя от каквито и да са доказателства по делото. Липсват данни, че автомобилът е бил обект на манипулация, отключване или кражба. Напротив по делото е установено, че същият е бил постоянно управляван от подсъдимата и тя не е заявявала където и да е, че той е бил разбиван, открадван или отключван. На следващо място, това, че по обектите няма дактилоскопни следни на И. отново не е аргумент за оневиняване, тъй като липсата на такива следи може да се дължи на много и различни фактори като това, че обектите са предадени от други лица, че са били складирани не от подсъдимата, а от друг, че се е действало с предпазни средства и прочие. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че освен всичко останало при процесуално-следственото действие е намерена и везна, което е аргумент за планирано разпространение. Абсурдно звучи и другият довод във въззивната жалба, че тъй като автомобилът бил паркиран на неосветено място е било възможно точно на това място, случайно избрано от неизвестни лица, веществата да бъдат поставени без да има предварителна уговорка с водача на МПС за разпространението им. Последното е не само юридически, но и житейски неиздържано и алогично. Няма основание да се предполага и умишлено подхвърляне на въпросните вещества от св.Л., тъй като към този момент двамата са били в добри отношения, а самото спиране от полицейските служители е било за рутинна проверка, а не предварително планувано. Няма как да се приеме, че тези вещества са за лична употреба, независимо от подсъдимата или Л., тъй като са в твърде големи количества за това, а и въпросната везна доказва целта - разпространение.