Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1006 от 16.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3741/2024
Вид
Решение № 1006
Подписан
16.12.2024
В сила
22.01.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143,ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574,ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574,ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Б., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203741 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на С. Т. Т. с ЕГН ********** с посочен адрес *************************************** чрез адв.В. Р. от БАК против Наказателно постановление № 24-3292-000148/12.07.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР-Б., РУ 04 Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр.

1 от ЗДвП.

Със жалбата е формулирано бланкетно искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован,не се явява ,представлява се от адв.В. Р.,която настоява за отмяна на НП и присъждане на разноски с подробни съображения за отсъствие на проявено виновно отношение на санкционираното лице.

В о.с.з. наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 04.03.2024 г., около 10. 20 ч., в Община Б.,на Път Първи клас №1-9 , на местност „Пода“ в посока пътен възел „ЮГ“ командир на Отделение в 04 РУ –ОДМВР Б. актосъставителят К. И., спрял за проверка т.а. марка "М." с рег. № **********, собственост на Д.Б.Д.,който бил управляван от жалбоподателя С. Т..След направена справка с ОДЧ-24 Б. се установило,че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 ЗДвП на дата 31.10.2023 г.

Актосъставителят съставил на място

1 против водача

С.

Т.

АУАН с бл.

№336263/04.03.2024, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.

140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.

По случая била извършена и проверка пр.пр.№5018/2024г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК , финализирана с Постановление от 15.04.2024 г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК .

В постановлението е отразена и констатация, на база набавените за проверката писмени доказателства относно изискана информация от Гаранционния фонд,според която ГФ е изпратил уведомление №008013/01.10.23 г. на собственика на т.а. марка "М." с рег. № **********, Д.Д., като съобразно разпоредбата на чл.574,ал.10 и чл.574,ал.11 КЗ изпращането на уведомлението не е обвързано с неговото получаване от собственика на застрахования автомобил.

След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните доказателства, Началникът на сектор в ОДМВР –Б., 04 РУ Б., издал обжалваното Наказателно постановление № 24-3292-000148/12.07.2024 г. в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.

175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 26.08.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 02.09.2024 г. в РС-Б.

Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят К. И. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 04.03.2024 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор в ОДМВР –Б., 04 РУ Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ Б., оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

2

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.

Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на АдмсБ.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения на Д.Б.Д. т.а. марка "М." с рег. № ********** на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно още и, че по време на проверката на 04.03.2024 г. в 10.20 ч. процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.

Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство не е жалбоподателят, а Д.Д.. Напълно отсъства проведено пълно и главно доказване на предварителната предпоставка, а именно собственикът Д. да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от Сектор ПП при ОД на МВР-Б., с оглед задължението му по чл. 143, ал. 10 от Закона за 3 движението по пътищата. Видно от фактическите обстоятелства, установими от изпратената административно-наказателна преписка, до собственика на процесния автомобил е било изпратено уведомление по чл.574,ал.10 КЗ с дата на изпращане 06.10.2023 г., като липсват доказателства относно датата на получаване на уведомлението. И с изтичане на визирания в чл.574,ал.10 КЗ срок Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС.

По аргумент за по-силното основание липсва конкретна информация, указваща, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него на 04.03.2024 г. автомобил, собственост на трето физическо лице. Както вече бе споменато, с поред разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-Б. се споделя правното разрешение, че по нормативен ред е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. При липса на доказаност по делото, че по отношение на собственика на автомобила, е извършено, предвиденото от закона уведомяване,респ.че ползвателят –нарушител е бил осведомен за настъпилата служебна дерегистрация, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото собственикът е предоставил превозното средство за управление. Аналогична правна теза за задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се простира в цялостния обхват на признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се обосновава и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 957/2022 г. :

Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при хипотезата на ал. 1, т.