Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1668 от 29.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51540/2024
Вид
Решение № 1668
Подписан
29.01.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110151540 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу М. Щ. Щ. с ЕГН ********** за осъждане да заплати сумите: 2360,89 лева главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2021г. – 01.04.2023г. за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***, ***, аб. № ***, както и 434,49 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 16.08.2024г., също сума за дялово разпределение от 01.07.2021г. до 01.04.2023г. в размер на 34,67 лева, ведно с мораторна лихва 8,82 лева за периода 15.09.2021г. – 16.08.2024г. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на исковата молба и разноски в настоящото производство.

Ответникът, чрез адв. С.. К. подава отговор в законния срок, с който оспорва иска с подробно изложени съображения и възражения – типови и познати на съдебната практика, с бланкетни изрази, прави бланкетно възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, със седалище гр. ***, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект *** в ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

1

Установява се договорна връзка между Етажната собственост /част от която е процесният апартамент/ и третото лице – помагач по делото – л. 29 и следв., както и Протокол от 20.06.2002г. от ОС на Етажната собственост в сградата, подписан и от самия ответник под номер 8 – л. 27 от делото.

Видно от поредицата сделки и съдебна делба, въз основа на която е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, съдебна спогодба и давност – л. 10 – 15 процесният имот е бил собственост на Л. П. Н.. Същата има единствен законен наследник ответникът – така в Удостоверение за наследници на л. 16 от делото. Като такъв през 2014г. продава част от имота – таванско помещение – видно от Договор от 26.05.2014г., за който е съставен Нотариален акт на л. 17 - 18 от делото.

С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и експертното заключение на СТЕ и ССЕ, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена. Съгласно посочената ССЕ главницата за топлоенергия, тази за дялово разпределение и мораторната лихва върху последната, които се дължат са в претендирания размер. Отчетени са изразнителните сметки, приспаднати са технологичните загуби. Правилно е начислена и разпределена топлоенергия за отопление, за битова гореща вода и надлежно са приспадани суми по корекции. Дължимите за периода суми за топлоенергия, така и за дялово разпределение са в претендираните размери.

Видно от приложена искова молба, подадена от М. Щ. Щ. срещу ищеца по чл. 124, ал. 1 ГПК е искал да се признае за установено, че не дължи посочена сума, представляваща топлоенергия, начислена в процесния имот – *** на горния адрес, но за периода 01.10.2012г.

– 31.01.2013г.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за доказани по основание и размер. Ответната страна не оспорва по начало начина на изчисляване и дали е доставена топлоенергия, респективно е извършено дялово разпределение. Въпреки това чрез събраните по делото доказателства - ССЕ се прави извод, че е имало доставка на топлоенергия, вземанията са надлежно начислени.

Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

Доказано е, че обектът, за който е начислено вземането е бил собственост на праводателя на ответника. Има и договор между Етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.

Доказано е правоприемството и така наличието на облигационна връзка.

Във връзка с дежурно формулираните възражения и аргументи от ответника, съдът счита следното. По възражението за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.

Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на 2 топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от м. май 2021г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2021г. Искът е подаден на 30.08.2024г. Така може и да има два –три месеца в летния период, за които да се провери дали са погасени по давност. Съдът обаче не намира за доказано в какъв размер са същите.

Нито в отговора, нито в процеса по назначаване на ССЕ ответната страна не поиска събирането на доказателства за доказване на това си възражение. Съдът намира по данните, че в случая са предявени различни претенции – два вида главници, две отделни мораторни лихви /за изчисляването на които има променлив лихвен процент за процесния период/ и определянето на това които точно от тях са погасени по давност е въпрос, който изисква експертни знания, с които съдът не е длъжен да разполага. Всяко възражение за давност като средство за защита следва да е конкретизирано по период, но и по размер. Както при други видове възражения /за прихващане, за подобрения/ този, който ги твърди и в чиято полза е крайният резултат от евентуалното им уважаване, е и този, който ги доказва по размер.

Възражението за изтекла давност не се различава съществено от други видове възражения – те винаги подлежат на доказване по основание и размер. В отговора по делото не са посочени такива по веси един от четирите конкретни иска. Ето защо настоящият състав считайки, че правораздаването не може да се приравнява на калкулация, с оглед на диспозитивното начало и предоставените и неизползвани процесуални възможности, възражението остана недоказано и така подлежи на отхвърляне.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат разноски.

Съдът приема, че ищецът е сторил разноски по списъка на л. 152 както следва: 244,43 лева за държавна такса, 300 лева за СТЕ, 300 лева за ССЕ, 10,00 лева съдебни удостоверения, и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 954,43 лева, които подлежат на присъждане в цялост.

По наличието считано от 01.01.2026г. на друга официална валута в страната, с оглед официално валидния обменен курс, съдът намира, че страните сами следва да се справят с превалутирането.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, М. Щ. Щ. с ЕГН 3

**********, с адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумите 2360,89 /две хиляди триста и шестдесет лв. и 89 стотинки/ лева главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2021г. – 01.04.2023г., ведно със законната лихва считано от 30.08.2024г. до окончателното й изплащане, 434,49 /четиристотин тридесет и четири лв. и 49 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 16.08.2024г., също сума за дялово разпределение от 01.07.2021г. до 01.04.2023г. в размер на 34,67 /тридесет и четири лв. и 67 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 30.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва 8,82 /осем лв. и 82 стотинки/ лева за периода 15.09.2021г. – 16.08.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Щ. Щ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 954,43 /деветстотин петдесет и четири лв. и 43 стотинки/ лева разноски.

Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, със седалище гр. ***, като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4