Решение № 341 от 14.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500053 по описа за 2024 година

С решение № 260005 от 26.10.2023 год. по гр.д. № 101/2020 год. Етрополският районен съд във втора фаза по извършване на съдебна делба е изнесъл на публична продан недвижим имот, находящ се в землището на с. Л., община Е., представляващ дворно място – имот пл. № 108, за който е отреден УПИ V-108 в кв. 10 с урегулирана площ 895 кв.м. с неуредени сметки по регулация, заедно с построените в него двуетажна къща, стопански сгради и гараж, при посочени граници и съседи, като е постановил след проданта сумата да се раздели между страните, както следва: 8/16 ид.ч. за Т. М. Ф., 2/16 ид.ч. за Д. В. П., 2/16 ид.ч. за Г. В. П., 2/16 ид.ч. за Ю. В. П. – С., 1/16 ид.ч. за М. Г. П. и 1/16 ид.ч. за М. Г. Я.. С решението съдът е осъдил Д. П., Г. П. и Ю. П. да заплатят на Т. М. Ф. по 928,75 лева всеки от тях, а М. П. и М. Я. да й заплатят всяка по 464,37 лева по иска с правно основание чл. 346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в делбения имот.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. П. и М. Я. чрез адв. Н. в частта, с която е уважена претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК, предявена от ищцата Т. Ф.. Счита, че извършените работи не са конкретизирани, а освен това не са довели до увеличаване стойността на имота, тъй като са единствено необходими разноски. Позовава се на изтекла погасителна давност за претенцията по сметки. Моли съда да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите по чл. 346 от ГПК на съделителката Т. Ф..

1

Решението е обжалвано и от съделителя Г. П. чрез особения представител адв. Х.-Б. в частта, с която е уважена претенцията по сметки на Т. Ф. с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Счита, че извършените действия са такива по вършене на чужда работа без пълномощие и не са довели до увеличаване стойността на имота. Освен това исковете са погасени поради изтичане на 5-годишна погасителна давност, считано от извършване на тези необходими разноски. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска по чл. 346 от ГПК срещу съделителя Г. П..

Съделителката Т. Ф. оспорва подадените въззивни жалби и моли съда да потвърди решението в обжалваната част по претенциите по сметки.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 260012 от 19.07.2021 год. по гр. дело № 101/2020 год. на Етрополския районен съд е допусната делба на описаното по-горе дворно място, ведно с построените в него сгради между съделителите при следните квоти: 8/16 ид.ч. за Т. М. Ф., 2/16 ид.ч. за Д. В.

П., 2/16 ид.ч. за Г. В. П., 2/16 ид.ч. за Ю. В. П. – С., 1/16 ид.ч. за М. Г. П. и 1/16 ид.ч. за М. Г.

Я. Съдът е приел, че страните са съсобственици на делбените имоти на основание наследствено правоприемство и давностно владение, съгласно н.а. по обстоятелствена проверка № 94, том І, дело № 195/1995 год. на нотариус с район на действие ЕтРС, по силата на който М. П. е призната за собственик на 5/8 ид.ч. от делбения имот, В. П. – на 1/8 ид.ч., Т.

Ф. – на 1/8 ид.ч. и Г. П. – на 1/8 ид.ч., като впоследствие с н.а. № 23, дело № 47/2000 год. М.

П. е продала на сина си В. П. 2/8 ид.ч. от имота, а на Т. Ф. – 3/8 ид.ч. от същия имот. В. П. е починал през 2011 год. и е оставил като наследници по закон Д. П., Г. П. и Ю. П.. През 1997 год. е починал и съсобственикът Г. П., като същият е оставил за свои законни наследници М. П. /К./ и М. Я..

В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата на 12.06.2023 год. съделителката Т. Ф. е предявила иск по сметки по чл. 346 срещу останалите съделители, а именно: за заплащане на обезщетение да направени подобрения и разноски в делбения имот, както следва: сумата 4000 лева – за ремонт на комините и покрива на находящата се в делбеното място жилищна сграда през 2006-2007 год., и сумата 5000 лева – разходи за поддръжка на дворното място, която сума е заплащана, както следва: 200 лева на година в продължение на 25 години. В това открито съдебно заседание не са присъствали ответниците или техни представители, като се е явила единствено адв. Б. – особен представител на ответника Г. П., която е оспорила изцяло претенциите по сметки. В същото о.с.з. съдът е указал на ищцата Т. Ф. в двуседмичен срок да представи молбата по чл. 346 от ГПК в писмена форма с препис за всеки от ответниците. На 26.06.2023 год. ищцата е представила в молбата по чл. 346 от ГПК, като същата е докладвана в о.с.з. на 07.07.2023 год., когато се е явил само назначеният особен представител на ответника Г. П. адв. Б., като липсват данни преписи от молбата да са връчени на ответниците. В следващото открито съдебно заседание на 26.09.2023 год., проведено само в присъствие на пълномощника на 2 ищцата и на особения представител на ответника П., съдът е дал ход на устните състезания.

В това о.с.з. адв. Б. е направила възражения за погасяване по давност на претенциите по сметки.

Въз основа на дадени от въззивния съд указания претенциите по сметки са конкретизирани от ищцата Т. Ф. с молби от 19.03.2024 год. и 25.09.2024 год., както следва:

1. разходи за ремонт на 2 броя комини и на половината от покрива на находящата се в делбения имот жилищна сграда през 2006 год. общо с вкл. материали и труд, а именно: откриване на целия покрив, цялостно иззиждане на комините и измазване на същите отвън с хоросан, като за целта са закупени 700 бр. тухли; подмяна на 5 броя изгнили греди под половината покрив, закупуване и монтиране на 150 лин. метра дървени летви и нареждане на керемидите, подмяна на счупените керемиди с 30 бр. нови, като ремонтът е извършен без знанието и съгласието на останалите съсобственици, респ. без изрично противопоставяне от тяхна страна, както и 2. разходи за поддръжка на дворното място през периода 1995-2020 год. без знанието и съгласието на останалите съсобственици, а именно: ежегодно косене на трева и премахване на бурените от дворното място, както и изхвърляне на отпадъците в размер по 200 лева на година. Отделните видове СМР по пера и стойност са конкретизирани в молба от 25.09.2024 год.

Според показанията на св. Я. – зет на ищцата, който познава имота от 20 години, като го е посещавал за последно около 2015 год., ремонт на покрива на къщата бил правен преди много години. Т. Ф. се оплакала, че е паднал комина на къщата, а когато свидетелят отишъл да провери, се установило, че и вторият комин е за ремонт, а също така, че покривът на места е провиснал и има изгнили греди отдолу. По-късно свидетелят се върнал в имота заедно с бригада от 2-3 души, които направили ремонт на покрива: закупили тухли и изградили два комина, както и направили частичен ремонт на покрива – отдолу сменили гредите, които били изгнили и пренаредили керемидите, а счупените заменили с нови. Знае, че Т. Ф. плащала на съседи да поддържат мястото и да го косят. Свидетелят живее в гр. П..

Не знае какви суми е заплащала ищцата за поддръжката на мястото.

Според показанията на разпитания във въззивното производство св. Й. през лятото на 2006 год. ищцата го извикала заради срутването на комин на жилищната сграда. Оказало се, че има повреди по покрива, както и че другият комин е в лошо състояние. Събрала се бригада от 4 души, която ремонтирала покрива – комините били изградени наново с нови тухли; сменени били 5-6 греди на покрива, тъй като били изгнили заради счупени керемиди; махнати били всички керемиди, наново били наковани летви и навсякъде над новите греди били наредени наново керемиди – т.нар. претърсване на покрива; били проверени и пренаредени всички керемиди. Знае, че Т. Ф. давала пари на съседка и на мъже от селото да поддържат мястото – да косят тревата и да почистват от окосеното, като това е споделила с него самата ищца. За мястото се грижела само ищцата в продължение на поне 10 години, като свидетелят не е виждал на място друг от съсобствениците. При ремонта ищцата се занимавала със закупуване и доставка на материалите. Пари били дадени на майстора /поголяма сума/, а на другите работници - поравно. Свидетелят не е взел пари за участието в 3 ремонта и не е бил очевидец на предоставянето на парите. Не знае какви суми точно им е заплатила Т., но парите били предназначени основно да покрият разходите на работниците за транспорт и храна. През последните 10 години свидетелят не е посещавал имота. По време на ремонта, а и след това никой от съсобствениците не е живял в мястото.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза на в.л. Г. общата стойност на разходите за процесния ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда през 2006 год. възлиза на 6 195 лева с ДДС, а разходите за периодична поддръжка на дворното място през периода 1995-2020 год. – косене на имота и почистване, възлизат общо на 6 452 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан, както и в частта, с която ответниците Д. П. и Ю. П. са осъдени да заплатят на ищцата по 928,75 лева всяка от тях, представляващи стойността на направени в имота разходи за подобрения.

По предявените от Т. Ф. искове по сметки срещу Г. В. П., М. Г. П. и М. Г. Я. с правно основание чл. 346 от ГПК, съдът приема следното:

Претендираните ремонтни дейности са извършени през периода 2006-2007 год., а поддръжката на дворното място – през периода 1995-2020 год., като ищцата е имал качеството на владелец на своята идеална част и на държател на частите на останалите съсобственици, поради което претенцията за обезщетяването им следва да се разгледа в помалък обем - съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗС, предвиждаща дължимост на помалката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Освен това по делото не се твърди и доказва ремонтните дейности, предмет на заявените претенции по сметки да са такива, водещи до увеличение на неговата стойност - подобрения, а са такива - за запазване на имота и представляват необходими разноски. Основанието на иска за необходими разноски не се корени в правилата на чл. 72-74 от ЗС, а в правилата на чл. 60 и сл. от ЗЗД или чл. 30, ал. 3 от ЗС /в зависимост от статута на подобрителя в съсобствения имот/.

Съдът намира за допустимо възражението на съделителите-въззивници за погасяване по давност на претенциите за подобрения на Т. Ф.. Същото е направено своевременно в подадените въззивни жалби. Това е така, тъй като към този момент исковата молба, с която са били предявени претенциите по сметки, е била нередовна - не са били конкретизирани по пера и време на извършване отделните подобрения. Нередовностите са отстранени едва с уточняващите молби, подадени във въззивното производство. Освен това, видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2023 год., съдът не е определил на ответника Г. П. чрез адв. Б. срок за подаване на писмен отговор на молбата, с която са предявени претенциите за подобрения, вкл. за възражения срещу тях, както и не го е предупредил за последиците, предвидени в чл. 133 от ГПК. Преписи от молбата изобщо не 4 са връчени на останалите ответниците по делото, които не са се явили и не са изпратили представител в проведните открити съдебни заседания. С оглед това и възражението за погасявене на претенциите за подобрения по давност не е било преклудирано към момента на подаване на въззивните жалби.

По същество възражението е основателно.

Доколкото вземането с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД има облигационен характер, то по отношение на него приложение намират правилата на общата 5 – годишна погасителна давност по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо, т. е. от момента, когато са извършени процесните разходи. Тъй като давността спира да тече с предявяване на вземането по съдебен ред, което става с подаването на искова молба по претенциите по сметки във втората фаза на делбата (арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД), погасени по давност ще са тези вземания за извършени разходи, които са направени повече от 5 години преди предявяване на претенциите по реда на чл. 346 ГПК или преди 12.06.2023 год., когато е подадена молбата за предявяване на претенциите.