Решение № 104 от 30.08.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Русе , 24.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Радославова

Александър Иванов

Ралица Герасимова при участието на секретаря Ева Димитрова в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600028 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура Русе срещу Присъда № 260020 от 18.09.2020 г., постановена по НОХД № 760/2019 г. по описа на Районен съд Русе, с която подсъдимите Н. Й. Ш., К. Б. К., К. Д. П. и Г. Й. Г. са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение – в това, че на 15.09.2016 г. в гр. Русе, първата – като подбудител на останалите трима подсъдими, а последните – като извършители, подбудени от Ш., пред надлежен орган на властта – нотариус КП с рег. № *** на Нотариалната камара и район на действие – района на Русенски районен съд, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Н. Й. Ш. по нотариално дело № 186/2016 г. по описа на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно потвърдили неистина, а именно, че в продължение на повече от десет години Н. Й. Ш. явно спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато владеела като собственик недвижим имот – сграда с идентификатор *** находяща се в гр. Русе, местност „***“, без някой да е спорил владението ѝ през този период, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението, квалифицирано по чл. 290, ал. 1 във вр. с 1 чл. 20, ал. 2 от НК.

В протеста и допълнителните съображения към него се твърди неправилност на присъдата, поради необоснованост на изведеното от фактическа страна и съответно на достигнатите на тяхна база изводи за недоказаност на обвинението поради липса на обстоятелства, разкриващи както от обективна, така и от субективна страна подбудителската дейност на подс. Ш., съответно на подбудените, обвинени в извършителство, останали подсъдими. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова – осъдителна по отношение на четиримата подсъдими, по обвиненията срещу всеки от тях, като им бъде наложено наказанието, искано от прокурора пред първата инстанция.

В заседанието пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Русе поддържа протеста в цялост, сочейки като основни съображения за твърдяната неправилност на постановената присъда, неправилния анализ и оценка на събрания доказателствен материал и съответните доказателствени източници, които възпроизвеждат приетата от съда фактическа обстановка.

Подсъдимите Н.Ш. и Г.Г. лично, както и защитникът им – адв. Г.Д., пледират присъдата да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна, а протестът да се остави без уважение, като неоснователен, за което излагат съображения.

Подсъдимият К.К. и защитникът му адв. Л.П., пледират присъдата да бъде оставена в сила, като правилна, обоснована, законосъобразна и почиваща на всички събрани по делото доказателства, за което последният развива съображения относно неоснователността на протеста.

Подсъдимият К.П. и защитникът му адв. А.С., пледират присъдата, като правилна, да бъде потвърдена, а протестът да се остави без уважение, като неоснователен, за което също излагат съображения.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:

Протестът е неоснователен, съответно

2 присъдата е изцяло законосъобразна, което обуславя потвърждаването ѝ от въззивната инстанция.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически изводи, както и правни такива. Приетото за установено от фактическа страна, се установява безспорно и достатъчно подробно е отразено в проверявания акт, а анализната част на мотивите обективира събрания доказателствен материал, поради което не е необходимо да се преповтаря и тук.

За да оневини обвинената Н.Ш. в подбудителство спрямо останалите трима подсъдими, районният съд, съобразявайки обективно установеното от цялата доказателствена съвкупност, обосновано констатирал, че не се доказва наличието на каквато и да е проява на последната, която да изпълва със съдържание изискваното за вмененото престъпление умишлено склоняване към лъжесвидетелстване по визираните в обвинението въпроси. За да се установи дали подсъдимите са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, районният съд е изследвал обстоятелството доказано ли е по категоричен начин, че подс. Ш. не е владяла процесния имот (краварник 2) в продължение на над 10 години. Правилно е прието, че едва след доказването му, следва да се разглежда въпросът за умишленото склоняване на другите подсъдими да потвърдят неверни обстоятелства пред нотариуса в качеството им на свидетели по обстоятелствена проверка, както и дали съзнателно са потвърдили неистина. Настоящият състав споделя виждането на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинителната теза, че подс. Ш. и семейството не са владяли и ползвали повече от 10 години имота, за който е претендирала придобиване по давност и за който факт са свидетелствали подсъдимите К., П. и Г.. Въззивната инстанция намира, че липсва каквато и да е доказателствена информация, подсъдимите да са имали субективна представа за неистинност на обстоятелствата, касаещи придобиването от страна на подс. Н.Ш. на процесния имот чрез реализираното нотариално производство. Липсват и минимални данни по делото, въпреки очевидната изчерпателност на възможните доказателствени източници по този въпрос, за знание от всеки от тях както в предходният период до нотариалното производство, така и на процесната дата, когато са 3 свидетелствали, че фактически реализираното от страна на подсъдимата ползване на имота, собственическо отношение и намерение за цялостно придобиване, не е било оспорвано от никого, както и че последното не е реализирано посредством насилие или по скрит начин. Знанието на подобни обстоятелства от подсъдимите К., П. и Г. би могло единствено да се предполага, което във всеки случай не може да обоснове доказаност на обвинителната теза и респективно – осъждане на подсъдимите. Следва да се отбележи, че прокуратурата не сочи, каквито и да било доказателства, които да оборват изразеното от подсъдимите като свидетели пред нотариуса. Дори свидетелите на обвинението – служители в ИЗС „Образцов чифлик“ нямат непосредствени впечатления кой е използвал процесната сграда през целия десетгодишен период. Единствено св. Н сочи, че още през 2006 г. сградата се ползвала за сушене на сено, макар да не е знаел кой я използва, което всъщност подкрепя обясненията на подсъдимите и показанията на св. Ш, че към този момент е установено владението върху имота от страна на подсъдимата Ш.. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че от показанията на тези свидетели не може да се установи по несъмнен начин, че в периода 2006 г. – 2016 г. Н.Ш. и семейството не са използвали процесната сграда, е правилен. Следователно, тримата подсъдими К., П. и Г. не са потвърдили съзнателно неистина пред нотариуса, а по отношение на подс. Ш. не е налице подбудителство, а молба до другите подсъдими да свидетелстват пред нотариуса за обстоятелства, които са им известни.

С оглед на горното, при наличието на всички обективни предпоставки, отчетени и изчерпателно обсъдени в мотивите на проверяваната присъда, правилно районният съд е приел за недоказана съставомерна извършителска деятелност на подсъдимите и при липса на доказателства за необходимата обективна и субективна връзка между твърдения подбудител Н.Ш. и твърдените за подбудени извършители К.К., К.П. и Г.Г., същите били признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за подбуждане и извършителство на лъжесвидетелстване в процесното нотариално охранително производство.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане, съществени нарушения 4 на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260020 от 18.09.2020 г., постановена по НОХД № 760/2019 г. по описа на Районен съд Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5