Решение № 12469 от 09.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12469 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110105439 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” АД срещу Ж. Д.

И..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 21662.89 лв. – главница, представляваща неплатена сума по констативен протокол, за който е издадена фактура № (номер)/21.05.2020г. за периода от 20.02.2020г. до 20.05.2020г. и сумата от 2846.26 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 02.06.2020г. до 24.09.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 59928/2021г. на 35 с-в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът служебно е открил партида на негово име без да има основания за това. Поддържа, че трето лице – наемател, е ползвало имота. Оспорва да е бил уведомен за извършената проверка.

Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Като доказателство по делото е приета фактура № 000(номер)/21.05.2020г., от която се установява начислената за плащане сума на ищеца след корекцията.

По делото е представен констативен протокол № (номер)/20.05.2020г., видно от който същият е съставен в присъствието на двама свидетели. На протокола липсва поставен подпис за потребител. Ищецът е уведомен за съставения протокол от 20.05.2020г., както и че ще бъде извършена метеорологична експертиза на СТИ, като видно от представените по делото обратни разписки ответникът е търсен два пъти на посочения адрес, като пратката се е върнала като непотърсена.

На ищеца е била изпратена фактурата и справка за преизчислените количества ел. енергия. Това писмо е изпратено на ответника, видно от представената по делото обратна разписка, като същото не е могло да бъде доставено поради липса на достъп.

Представени са общи условия на ответника, ведно с доказателства за публикуването им в съответните ежедневници.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт, видно от който собственик на електроснабдения имот е „фирма” ЕООД с управител ответникът по настоящето дело.

Установява се от договор за наем от 27.08.2019г., че обектът е отдаден под наем на третото лице помагач „фирма” ЕООД за период от една година, като с констативен протокол от 01.09.2019г. имотът е предаден на ТЛП.

Представена е кореспонденция между ответника и ищцовото дружество, жалба от ТЛП, както и постановление за спиране на наказателно производство.

Видно от заявление от 23.10.2019г. ответникът е заявил желание за сключване на договор за продажба на ел. енергия за електромер с фабричен № (номер). Представена е и декларация от собственика на обекта „фирма“ ЕООД, че е съгласен правата и задълженията като потребител на ел. енергия да бъдат упражнявани от Ж. И..

Приета е СТЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно изготвена, от която се установява, че видно от констатациите в констативния протокол е осъществен нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система, което води до неотчитане на потребената ел. енергия чрез присъединението. Установява се, че преизчислението на сметката в представената фактура е извършено по действащите за периоди цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР.

По делото е разпитан св. Павликянов, който твърди, че работи в „фирма“ АД към отдел „Н. з.”. Извършил проверката на обекта. Когато пристигнал на мястото на проверката вече било установено неправомерното ползване на ел. енергия, извършено чрез възстановяване на предишна схема на ел. захранване на обекта. Присъединението било извършено чрез три броя проводници. В една от касетите намерили два кабела в паралел, които отивали в обекта с биткойн фермата. Потърсили абоната на обекта, но там имало само една жена и дете. От полицията обяснили, че са отишли на проверка по техен случай, констатирали напрежение в обекта, при положение, че е изключен главният прекъсвач на 2 трафопоста. След приключване на проверката установили неправомерното присъединяване и възстановили нормалната схема на захранване.

Разпитан св. В. К. твърди, че е присъствал на проверката в качеството си на независим член на Федерацията за защита на потребителите. По време на проверката установили, че има неправомерно ползване на ел. енергия, която захранва хижата. На проверката абонатът не присъствал, въпреки че бил потърсен. Имало само една и жена и дете в хижата. Установило се, че електромерът на хижата се намира на трафопоста.

Функционирала само хижата,в която били биткойните. В присъствие на свидетеля показали неправомерното свързване от транфроматора към ШКД 1, то се намирало върху транформатора, във вид на сандвич, върху първичното захранване бил сложен друг кабел на ниската страна на трансформатора отвън. Когато отишли на мястото на проверката компютрите били изключени, но топли.

Св. А. А. участвал в проверката в качеството си на разследващ полицай. При огледа било установено, че в сграда № * има поставени капачки за биткойн валута. Със съдействие на служители на ответника се установило, че сградата е захранена с незаконно изградена ел. мрежа от трафопоста в м. „местност”, който е само един, като са поставени кабели преди средството за търговско измерване, след трансформатора, като по този начин потребената ел. енергия не може да се отчита. Последователно били прекъснати трите фази на трафопоста, за да се установи дали сградата има захранване. Установило се, че сградата е захранвана с ел. енергия и след прекъсването на трите прекъсвача на трите фази. Служебно известно му е, че за производството на биткойните се използва много голямо количество ел. енергия.

Разпитан св. К. Кр. поддържа, че бил пазач на вила № *. В района има само един трафопост. Електромерът на вила № * се намирал на трафопоста, който е отворен.

Свидетелят го връзвал с тел, защото там ходели и деца. В района имало и около други двадесетина обекта, които представляват къщи. Те разполагали с електрозахранване и табла точно до вилите. Единствено електрозахранването на блок № * било на трафопоста, на който таблата са отворени. Не е присъствал на проверката на 20.05.2020г.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже съществуването на такова договорно правоотношение, съдържанието на което включва възникнало в негова полза право за коригиране размера на отчетената електрическа енергия, предпоставките за неговото упражняване /наличието на неизправност в средството за търговско измерване, довело до неизмерване на ел. енергия/, както и че размерът на сумата съответства на договорения механизъм.

3

Съдът намира, че ищецът е материално легитимиран да води настоящите искове.

Съгласно приетото в Решение № 60269/27.05.2022г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о.

„Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.

183, чл. 200 ЗЗД/, която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.

Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя /чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ/.

Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по - висока степен. В този смисъл становище са изразили състави на ВКС /напр. по гр. д. № 1844/21 г на ІV г. о. и по гр. д. № 1855/2021 г. на ІІІг. о. /”.

Ответникът спори да е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

В подаденото от ответника заявление за продажба на ел. енергия – л. 145 от делото е посочено, че същият приема общите условия на договорите за продажба на „фирма” и ОУ на „фирма” АД /с променено наименование „фирма” АД.

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „фирма“ АД е предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.

Съгласно общите условия на „фирма” АД /актуализирани на страницата на дружеството след промяна на неговото наименование/ страни по общите условия са ищцовото дружество и собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект, присъединен към ел. мрежата и който е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за продажба на ел. енергия с друг доставчик. Съгласно чл. 5, ал 1 от ОУ правата и задълженията на клиент може временно да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът на имота е представил изрично писмено съгласие това лице да бъде клиент за определен срок. Съгласно чл. 15 от ОУ клиентът подава писмено заявление по образец за встъпване в договорни отношения.

Действително от представения нотариален акт се установява, че собственик на обекта 4 е „фирма”, но с подаденото заявление за продажба на ел. енергия – л. 145 и декларацията съгласие - л. 146 облигационното правоотношение е възникнало с ответника, а не с юридическото лице собственик.

В заявлението /л. 145/ е посочен електромер с фабричен № 1(номер). Това е номерът на електромера, посочен и в констативния протокол, тоест именно за него е възникнало облигационното правоотношение и по отношение на него е извършена проверката.

Нещо повече, в отговора на исковата молба, а и в подадената писмена защита, ответникът признава, че е титуляр на партида с абонатен № (номер). Същият абонатен № (номер) е посочен и в констативния протокол – л. 29 от делото, справката за преизчислени количества ел. енергия – л. 32 от делото, в писмото, с което ответникът е уведомен, че е извършена проверка и ще бъде извършено преизчисление на количествата ел. енергия – л.

33 от делото, в поканата за плащане на фактурата – л. 37 от делото.

Ето защо, по делото беше установено, че проверката е извършена именно за електромера на ответника и за абонатния номер, чиито титуляр е ответникът, поради което И. следва да отговаря за задълженията по съставения констативен протокол.

Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът следва да търси сумите от третото лице помагач, доколкото по делото не е установено, договор за наем между собственика и „фирма” да е бил представен пред ищцовото дружество. Липсва и заявление за продажба на ел. енергия от ТЛП, нито има представена декларация от собственика на обекта титуляр на партидата да бъде наемателят.