Определение № 585 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Стара Загора, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500279 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на Ш. А. М., с адрес : с. О., ***, действащ чрез адв. П. К., против протоколно определение от 09.01.2023 г. по гр.д.№ 650/2022 г. на Районен съд – Казанлък.

С обжалваното определение е било спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно производство по досъдебно производство № 447/2021 г. по описа на РУ – Карлово, пр.пр. № 7791/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“ не е депозирала отговор на частната жалба в законоустановения срок.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 650/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било образувано по искова молба на Ш. А. М., с адрес : с. О., ***, действащ чрез адв. П. К. срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“, с която е бил предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за присъждането на сумата от 13 000 лв., част от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца при ПТП неимуществени вреди.

В исковата си молба ищецът е посочил, че на 10.10.2021 г. , около 10:13 ч., по път I-6 между гр.Калофер и с. Васил Левски, при управление на моторно превозно средство – л.а. марка „Мерцедес“, модел „А170“ с рег.№ СТ *** ВС, 1 управляван от водача С. Ш. С., последният виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се автомобил с рег. № РВ *** ТТ, управляван от С.Б.. В резултат на настъпилото ПТП били причинени телесни повреди на повече от едно лица, едно от които бил ищеца-пътник в увреждащия автомобил. Към момента на ПТП за увреждащия автомобил

За ПТП досъдебно производство № 447/2021 г. по описа на РУ – Карлово, пр.пр. № 7791/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, което все още не било приключило.

В хода на разглеждане на делото съдът е поискал от Окръжна прокуратура – Пловдив информация относно етапа, на който се намира досъдебното производство.

С писмо изх. № 7791/12.12.2022 г. Окръжна прокуратура - Пловдив е уведомила Районен съд – Казанлък, че към настоящия момент С. Ш. С. е привлечен в качеството му на обвиняем, за извършено престъпление по чл.343, ал.1 б. „В“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищецът е основана на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тъй като е налице идентично на деянието, предмет на досъдебното производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите за ищеца, обуславящи гражданската отговорност на делинквента, то съставлявало престъпно обстоятелство, чието установяване обуславяло пряко решението по гражданското дело. За гражданския съд липсвала възможността да установява във висящото производство пред себе си престъпните обстоятелства, т.к. било налице висящо досъдебно производство с привлечено като обвиняем лице, поради което било налице основанието за спиране по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на разследването на транспортното престъпление.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за разрешаването на гражданско-правния спор.

Установяването на престъпни обстоятелства цели зачитане на последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора по гражданското дело, т.к. съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда 2 гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, като изходи от правилото, че за факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.

За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези.

От всичко изложено следва, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и съставомерните юридически факти за извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл.124, ал.1, т.4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е предявен срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, доколкото уважаването му е функционално обусловено от наличието на отговорност за вреди.

В конкретният случай първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.

Уважаването на предявеният от ищеца срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“ пряк иск е функционално обусловено от установяването на извършеното спрямо него от водача на застрахованото МПС непозволено увреждане при реализирането на ПТП, което от своя страна осъществява състава на престъпление против транспорта.

По повод реализираното ПТП е образувано досъдебно производство, 3 което все още е висящо.

В рамките на досъдебното производство водачът на застрахованото в ответното дружество за вреди от гражданска отговорност МПС – С. Ш. С., е привлечен като обвиняем и липсват данни установяването на подлежащите на доказване в гражданското дело факти, които са съставомерни по НК, да не може да бъде сторено в наказателното производство поради някое от посочените в чл.124, ал.5 от ГПК съображения.

Ето защо е налице пречка гражданският съд да установява тези факти, представляващи престъпни обстоятелства, от чието установяване зависи изхода на гражданското дело.

В случая гражданското дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение се преценява за правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.01.2023 г. по гр.д.№ 650/2022 г. на Районен съд – Казанлък, с което производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно производство по досъдебно производство № 447/2021 г. по описа на РУ – Карлово, пр.пр. № 7791/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4