Решение № 3752 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3752 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Биляна Симчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100500033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20010836/07.02.2022 г. на СРС, 151 с - в, по гр. д. № 21157/2018 г., И. П. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********, са осъдени да заплатят, на основание чл. 45 ЗЗД на К. К. С., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деяние, за което ответниците са осъдени с влязла в сила присъда от 04.11.2015 г. по НЧХД № 6451/2014 г. по описа на СРС , НО,116 с - в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане.

С решението иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до предявения размер от 5 000 лв.

Със същото решение са отхвърлени предявените от И. П. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********, срещу К. К. С., ЕГН **********, насрещните искове с правно в основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от по 5 000 лв. за всеки за обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деяния на ответника, извършени в периода 04.12.2011 г. до 26.10.2015 г. и на чл. 86 ЗЗД за заплащане на всеки на сумата от по 3 500 лв. - лихва за периода от 22.03.2012 г. до 04.01.2019 г. Страните са осъдени съразмерно за разноските по делото.

Решението се оспорва по основна въззивна жалба на ответниците - ищци по насрещните искове - И. П. И. и Д. И. И., в частите, в които се уважават искове по чл. 45 ЗЗД срещу двамата за сумата от 3 000 лв. - неимуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени насрещните им искове по чл. 45 ЗЗД за общо 10 000 лв., по 5 000 лв. за всеки, обезщетение неимуществени вреди, с доводи, че в тези части решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочат, че 1 обезщетението за неимуществени вреди е за деяние, за което са осъдени с влязла в сила присъда по н. ч. х. д. № 6451/2014 г. на СРС,НО,116 с-в, като неправилно първоинстанционния съд е приел, че се касае за наказателно дело от общ характер.

Наказателното дело е образувано по тъжба на ищеца за нанесена му лека телесна повреда на 24.10.2013 г. Считат, че законосъобразно съдът е приел, че гражданският съд е обвързан от изводите на наказателния съд в постановената от последния присъда, но поддържат, че съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Считат, че определеното обезщетение в размер на общо 3 000 лв. е несправедливо и завишено. Неоснователно съдът е кредитирал само показанията на свидетеля Р. С.а относно здравословното състояние на ищеца, тъй като тя е негова съпруга и по тази причина е заинтересовано от изхода на делото лице, но не е кредитирал показанията на свидетеля Е. С.а, понеже е дъщеря на първия ответник и сестра на втория. Поддържа, че съдът е проявил предубеденост и пристрастност при преценка на гласните доказателства. Необосновано първоинстанционният съд приема за установено, че ищецът изпитва страх да се движи из двора и има загуба на сън и е под стрес като кредитира показанията на съпругата му. Считат, че при правилна преценка на свидетелските показания съдът щеше да определи справедлив размер на обезщетение, както и да уважи насрещните искове. Сочат освен това, че СРС не е обсъдил влязлата в сила присъда, е която ищецът е признат за виновен за нанасяне на средна-телесна повреда на своя баща, както и медицинска експертиза за нанесена от ищеца лека телесна повреда на вторият ответник Д. И. през месец април 2013 г., както и съдебно медицинско удостоверение, от което се установяват охлузвания в областта на челото вляво, по дясното слепоочие и по гърба на дясната ръка. От писмените доказателства, които кореспондират със свидетелските показания по категоричен и несъмнен начин се доказват както облика на ищеца, така и причинените неимуществени вреди на ответниците. Молят да се отмени решението в оспорените от тях части като главният иск се отхвърли изцяло, а се уважат насрещните искове.

Претендират разноски съгласно списък.

В срока по чл. 263 ГПК К. К. С. е оспорил въззивната жалба на ответниците, като е поддържал, че решението в отхвърлителната част е законосъобразно и съобразено с доказателствата по спора. Сочи, че деянията, за които се претендира обезщетение, са се осъществили през периода 04.12.2011 г. – 26.10.2015 г., и касаят други лица, като поддържа, че е направил възражение за погасяване по давност на исковете. Ответниците не са провели доказване, че ищецът е алкохолик, които е конфликтен, агресивен, както и че им е нанесъл някакви телесни увреждания. Тези твърдения са опровергани от проведеното психологическо изследване. Според заключението ищецът не е агресивен. Не оспорва, че личните отношения между страните са съществено влошени, тъй като съжителстват, но не са доказват твърдените от ответниците деликти извършени от него спрямо тях. Моли да се остави без уважение жалбата на ответниците и да се потвърди решението в уважената част по неговия иск и в отхвърлените части - по техните искове. Претендира разноски.

От своя страна ищецът К. К. С. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 3 000 лв. до предявените общо 5 000 лв. Излага доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му в тази част. Поддържа, че в резултат от действията на ответниците ищецът е претърпял множество нараняванията - мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно - контузна рана на лявата вежда, 2 кръвонасядания, на клепачите, охлузване на лявата ушна мида. Симптомите са продължили месец след изписването му от ВМА, като се установява, че дори след отшумяването на физическите симптоми, здравето му не се възстановява. Освен това се установява, че е претърпял промяна в поведението, страх – тъй като ответниците живеят в същия двор, проблеми със съня, задух. Съдът не е съобразил изцяло заключението на приетата без възражения съдебно – психиатрична експертиза, която разкрива дълбочината на вредите от нанесения побой на ищеца. Не е съобразено, че е заболял от адаптационно разстройство, причинено от стрес и тревожно - депресивен синдром, което налага психотерапия и при нужда - медикаментозно лечение. Моли да се съобразят в цялост установените факти за причинени му вреди, като се отмени решението в оспорените от него части и претенцията му за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД да се уважи изцяло. Претендира разноски в производството по реда на чл. 38 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми.

Въззивният състав намира, че СРС е обсъди събраните пред него доказателства и е изложил установената пред него фактическа обстановка.

Предмет на въззивната проверка е решението на СРС изцяло : по жалба на основния ищец по главния иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт в частта, в която искът е отхвърлен над размер от 3 000 лв. до претендираните 5 000 лв., така и по жалба на ответниците - в частта, в която е уважен за сумата от 3 000 лв., като са отхвърлени изцяло насрещните им искове със същото правно основание за сумата от по 5 000 лв. неимуществени вреди за всеки от ответниците за деянията, осъществени през периода 04.12.2011 г. – 26.10.2015 г.,

В допълнение към изложените от СРС съображения и във връзка с доводите на двете страни поддържани във въззивните им жалби, настоящият въззивен състав намира следното :

Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.

За да възникне право за обезщетяване за неимуществени вреди причинени от деликт в производството следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от това деяние вреди и причинно - следствена връзка между тях. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от 3 фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

По въззивните жалби на страните касаещи главните искове предявени от К. К. С. срещу И. П. И. и Д. И. И. - за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, въззивният състав намира следното :

По делото е безспорно и от събраните, обсъдени от СРС доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по н. ч. о. д. № 6451/2014 г. по описа на СРС, 116 с - в, ответникът И. П. И. е признат за виновен за това, че на 24.10.2013 г., около 19 часа, в гр. София, кв. Суходол, ул. „****, в съучастие с Д. И. И. - помагач, е причинил на К. К. С., чрез нанасяне на удари с дървен предмет и юмруци, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно - контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузване на лявата ушна мида престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда ответникът Д. И. И. е признат за виновен за това, че на същата дата, час и място, в съучастие като помагач с първия ответник И. П. И. извършител, умишлено е улеснил извършителя, чрез отстраняване на спънки /държал пострадалия С., докато И. И. го биел/ да причини на К. К. С., чрез нанасяне на удари с дървен предмет и юмруци, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно - контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузване на лявата ушна мида - престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал. 1 НК.

Както е посочил и СРС съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Законосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че в случая посочените елементи от фактическият състав на деликта чл. 45, ал. 1 ЗЗД са доказани за гражданският съд, разглеждащ неимуществените последици от деянието.

При съвкупна преценка на събраните пред СРС писмени и гласни доказателства, настоящият състав споделя изводите на този съд, че в производството са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищеца С. неимуществени вреди от деянията, извършени виновно от двамата ответници. От фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са установени противоправни действия на ответниците, с които е засегната физическата цялост и здравето на ищеца като са му причинили краткотрайно разстройство на здравето - лека телесна повреда и психиката на ищеца, както и причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания - неимуществените вреди, чието обезщетяване се цели.