Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 23.08.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 115/2021
Вид
Решение № 292
Подписан
23.08.2021
В сила
23.08.2021
Състав
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА ДАСКАЛОВА, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Перник , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500115 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е Образувано е по въззивна жалба от адв. М.Г. – в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на С.

И. М., против Решение № 260271 от 8.10.2020 г. постановено по гр. д. № 7902 по описа на РС Перник за 2019 г., в частта в която по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. И. М. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от общо 8412. 93 лева, от който 6643.27 лева незаплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните по делото, сумата от 1761.35 лева договорна лихва за периода от *** до *** по посочения договор и сумата в размер на 8.31 лева санкционираща лихва за периода от *** до ***, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.

Въззивникът, чрез особен представител, навежда твърдения, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. В резюме оплакванията на въззивникът се свеждат до следното: обявена предсрочна изискуемост на задълженията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази връзка е без значение връченото от ЧСИ С. Я. покана - уведомление, от една страна защото същото не е връчено на ответника, а от друга страна – същото е подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното към исковата молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители на банката да извърши действия, които биха касаели твърденият „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица“ – видно от т. 1 на приложеното пълномощно, 1 което касае действия относно друг вид договори за кредит, различни от процесният договор; липса на доказателства за фактическо усвояване на сумата по кредитната карта; направено е изрично възражение за нищожност на „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица“ и приложените „Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012 г.“, като противоречащи на императивните норми на Закона за потребителския кредит - чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл.

33, ал. 1 и ал. 2, както и са нищожни и поради противоречие с императивните норми на Закона за защита на потребителите – Глава Шеста - чл. 143 и сл., тъй като предвиждат неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор – по отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне и начисляване, което прави исковите претенции неоснователни и недоказани. Излага доводи по всяко от оплакванията. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, в който оспорва жалбата. Счита, изложените в жалбата оплаквания за неоснователни, а постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага съображения по всяко от оплакванията на въззивника. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В с. з. въззиваемото дружество представител не е изпратило. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа доводите, съображенията и възраженията, релевирани във въззивната жалба.

Окръжен съд Перник по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред РС Перник е образувано по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД иск за приемане за установено, че С. И. М. на ищеца сумата в размер на сумата 6834.74 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица от ***; сумата 146.14 лв. – заемни такси; сумата 1808.84 лв.

– договорна лихва за периода от *** до ***; сумата 8.55 лв. – санкционираща лихва за периода от *** до *** и законната лихва върху размера на главницата от 6834.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на *** е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица. Банката предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта „Mastercard Gold“ в размер на 7000 лева с променлив стандартен лихвен процент.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, е в размер на 17,95 % годишно съобразно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните и е валиден до прекратяването му от коя да е от тях. Срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта, който е три години. След неговото изтичане кредитната карта се подновява автоматично, като действието на договора също се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта. Кредитът е усвоен ***.

Кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка с № ***, съгласно 2 договора, като заемът се отчита по вътрешно банкова сметка с № ***. Като неразделна част от договора са приетите и подписани от ответника ОУ и Условията за съответния вид карта. Между страните били уговорени възнаградителна лихва, такси и неустойки, в посочени размери. Сочи, че издадената карта била получена от ответника. Дължими суми за револвиране са били заплащани до началото ***г., като на *** кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна минимална сума. Твърди, че с л е д тази дата, погасяване на суми по кредита е било преустановено и поради нереволвиране в четири поредни месеца м. 05, 06, 07 и 08.*** г., правото на ползване на кредита е спряно, а считано от *** правото на ползване на кредита е прекратено. С оглед наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане до длъжника било изпратено уведомление, надлежно връчено на 21.07.2018 г. Счита, че с връчване на уведомлението е постигната целената промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите суми по сключения договор. Изложеното обосновало правния интерес на ищеца да предприеме действия по принудително събиране на вземането си.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. И. М., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Изложил, че липсвали доказателства ответникът да е получавал кредитна карта, като от приложеният договор на последната 5 (пета) страница липсвали попълнени данни за предаване на картата на ответника, както липсвали каквито и да било други писмени данни и доказателства за предаване на кредитната карта, която ищецът твърди, че е издал на ответника. Твърдял, че договорът да не е подписан от лице, за което да има данни да е упълномощено от законните представители на банката. Посочил, че ответникът никога не е използвал кредитната карта за която ищецът твърди, че е издал и по делото липсват каквито й да било писмени доказателства в обратен смисъл.

Изложил съображения, че не са били усвоявани по никакъв начин от ответника суми по картата и съответно ищецът претендира връщане на нещо, което не е предоставял на ответника и същото не е било ползвано от ответника, т.е. липсвало реално изпълнение на твърдяната от ищеца облигационна връзка, в резултат на която ответника да е използвал парични средства от процесната кредитна карта, за да бъде претендирано тяхното връщане от него.

Твърди, че никога не е обявявана предсрочна изискуемост на процесиите суми съобразно императивната норма на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която съобразно постановките на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, изисква изрично и предварително писмено уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния твърдян кредит - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази връзка е без значение било връченото от ЧСИ С. Я. покана - уведомление, от една страна защото същото не било връчено на ответника лично, а от друга страна същото било подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното към исковата молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители на банката да извърши действия, които биха касаели процесния договор, което се установявало от т. 1 на приложеното пълномощно.

По отношение на исковите претенции за договорна лихва, санкционираща лихва и заемни такси, за които в исковата молба се твърдяло, че са начислени върху 3

„използваната сума“ – за периода от *** до *** и за периода от *** до ***, посочил, че ответника никога не е използвал суми от кредитната карта – нито преди тези периоди, нито в тези периоди, нито до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито до датата на исковата молба, като ищецът без правно основание и то напълно произволно е начислил.

По отношение на приложения „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица“ и приложените „Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК в сила от 17.12.2012 г.“, направил изрично възражение за тяхната нищожност, като противоречащи на императивните норми на Закона за потребителския кредит – чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2, което правело исковите претенции неоснователни и недоказани й на това основание.

Посочил, че приложения Договор и „Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК в сила от 17.12.2012 г.“, са нищожни и поради противоречие с императивните норми на Закона за защита на потребителите – Глава Шеста – чл.143 и сл., тъй като предвиждали неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор – по отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне и начисляване. Претендирал за отхвърляне на претенциите.

Настоящият състав на Окръжен съд Перник, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 7005 по описа на РС Перник за 2018 г., по силата на която е разпоредено въззивникът да заплати сумата в размер на сумата 6834.74 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица от ***; сумата 146.14 лв. – заемни такси; сумата 1808.84 лв. – договорна лихва за периода от *** до ***; сумата 8.55 лв. – санкционираща лихва за периода от *** до ***; и законната лихва върху размера на главницата от 6834.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането , дължими по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***.

Представен по делото е Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, е поела задължение да предостави на С. И. М. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява, чрез кредитна карта „Mastercard Gold“, в размер на 7000 лв., при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17,95 % и ГПР в размер на 12.63 %. Договорът е надлежно подписан от страните като ответникът е декларирал, че е получил и е запознат Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът съдържа подписи на ответника на всяка страница.