Решение № 76 от 04.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500235 по описа за 2023 година

ЗАД „****“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, чрез пълномощника юрисконсулт С. Х., обжалва Решение № 131 от 13.03.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1623/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил „****“ АД да заплати на Р. Т. С. обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил *** в размер на 11862.72 лв. и 1367.51 лв. мораторна лихва от 08.07.2021г. до 26.08.2022г., ведно със законна лихва върху главница от 26.08.2022г., както и 1939.21лв. деловодни разноски.

Въззивното дружество обжалва изцяло първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност , считайки го за незаконосъбразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано, сочейки и ,че решението е постановено при липса на мотиви.

Счита, че решаващият съд следвало да съобрази вида на договорните взаимоотношения между страните и обстоятелството, че се касае за доброволна имуществена застраховка „Каско“, при което дружеството поело задължение, съобразно полицата и ОУ към застрахователния договор, че при настъпване на застрахователно събитие, обезщетението се определя само по експертна оценка, въз основа на методиката на застрахователя за определяне на застрахователни обезщетения. Акцентира, че по делото не е представена фактура за извършен ремонт, а съдът неправилно приел противното. Твърди, че обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени към дата на настъпване на застрахователното събитие /съгласно представената проформа фактура и твърденията на ищцата/, както немотивирано приел районният съд, игнорирайки изричната договореност между страните.

Сочи допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила, като 1 в първоинстанционното производство не е изготвен доклад по делото и съдът не се е произнесъл по своевременно заявените с отговора на исковата молба доказателствени искания, вкл. по искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, нарушавайки правото на защита на страната. Допълва, че районният съд не се е произнесъл и по искането му за назначаване на повторна САТЕ с друго вещо лице след направено изрично оспорване на първото заключение.

Оспорва като неправилен извода на решаващия състав на първоинстанционния съд, че ответникът оценил щетата на 7 108 лв., вместо 8 137,28 лв. Счита, че по делото останали неизяснени обстоятелства - каква е действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП, налице ли е тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ и каква е стойността на запазените части /ако е налице такава/. В случай на настъпила тотална щета подчертава, че следва да се представи удостоверение за прекратена регистрация, като условие за извършване на плащането, в противен случай дружеството не изпада в забава и не следва да се присъжда законна лихва.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявената претенция бъде отхвърлена. Претендират се разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. Т. С., чрез пълномощника й адв. М. Т. от АК – Кюстендил, с който се излага становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Въззиваемата счита, че видът на претърпените от ищцата повреди и щети по процесния автомобил и тяхната действителна стойност се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както писмени, така и заключението на вещото лице по САТЕ. Подчертава, че по делото не се твърди наличие на тотална щета, и такава не е налице, доколкото автомобилът е напълно отремонтиран, в движение и с валидни и активни застраховки.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочене срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При извършената служебна проверка от въззивния съд се констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото се установява от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че на ***г.в гр.Д. л. а. марка и модел „А****“, собственост на ищеца Р. С., е претърпял ПТП, като същото се е случило в период на действие на застраховка „Каско на сухопътно превозно средство“, при условията на пълно Каско, като договорът за имуществено застраховане е сключен между собственика и ответника- застраховател.Не се спори, че договорът за имуществено застраховане е породил действие и е обвързвал страните, както и че е бил сключен при действието на ОУ, приети от застрахованото лице, което е видно от подписаната застрахователна полица и чиито клаузи представляват част от договорното съдържание / чл. 348 от КЗ /.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че застрахователният договор е сключен за застрахователна сума от 28800 лв. и застрахователна премия от 2016лв., платима разсрочено.

Ищцата признава , че застрахователят е погасил част от сумата , необходима за покриване на щетите, която е в размер на 8137,28лв.- за една част от която е направено прихващате на дължима застрахователна премия(1028,42лв.), а другата е изплатена (7108,86лв.).След възражение относно размера на определената сума, ответникът е отказал да измени същата с писмо от 08.07.2021г.(л.14 от делото на ДнРС).

2

От представените ОУ на договора за застраховка Каско на МПС се установява, че застраховката покрива щетата от ПТП. Съгласно чл. 7,ал.2 от ОУ е посочено, че действителна е стойността, определена по експертна оценка , съгласно методиката , приета от застрахователя и действаща към момента на сключване на договора на база актуални ценови листи на официалните вносители за Р България,чуждестранни и български каталози, пазарни аналози, съобразени с общото техническо състояние и изминат пробег на СПС /сухопътното превозно средство/.

В чл. 7,ал.5 е посочено, че отговорността на застрахователя е до застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на СПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. В чл. 19 от ОУ са посочени начините за оценка на щетите – по експертна оценка на застрахователя съгласно действащата методика за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя, която е приложена по делото – срвн.л.26 и сл.от делото на ДнРС.

По делото е представен опис /техническа експертиза/ по щета № 0020/80 0094/2021 на процесния автомобил, както и платежно нареждане за кредитен превод от 09.06.2021г. за сумата 7108,86лв.с получател ищцата Р. С. и наредител ответникът ЗАД“****“АД. От ищцата е депозирано възражение вх.№72-06.07.2021г. до застрахователя , касаещо размера на определената сума. Приложена е и проформа фактура на стойност 18972,77лв.В отговор е получено писмо, съдържащо рекапитулация , включваща стойности на : части на стойност 7169,22лв.; възстановителни операции и демонтаж/монтаж за 393,60лв.,бояджийски операции -265,20лв.и на боя, бояджийски материали и допълнителни материали за 318лв.- общо 8137,28лв.В писмото е посочено, че съгласно чл.108 от КЗ определянето на цените на частите, необходими за ремонта, са взети от каталог Eurotax Schwacke Kalkulation KU PE 1/2016, стр.302, с коефициент 0,6 съобразно групирането на МПС според вида и годините от датата на производство, а възстановителните операции са съобразени с Раздел III от методиката и приложения 1-6 от Наредба 24 от 2006г.

По делото е установено от изслушаната във въззивното производство САТЕ, изготвена от в. л. Н. В., , че процесният автомобил към момента на ПТП е бил на 5 години ( срвн.и протокол от с.з.на 06.02.2024г.). Според вещото лице стойността на уврежданията му на база средни пазарни цени възлиза на 16 576лв., вземайки предвид изброените такива в щетата. Според вещото лице действителната стойност на автомобила към момента на ПТП е била 34164лв.( при съобразяване на данни от Schwacke за 2013г.и проверка за последващи изменения ; от което следва, че щетата не е тотална, т.е. отремонтирането е целесъобразно. Според вещото лице методиката на ответника е същата методика , която е по Наредба №24/2006г., защото и в самата наредба е указано, че застрахователите следва да работят по нея.

Установено е и, че автомобилът не е снет от регистрация ; респ.няма данни да не е отремонтиран. Относно обстоятелството, че автомобилът е в движение е и представената от въззиваемата полица по застраховка Каско на МПС с друг застраховател – „***“ за период на застрахователното покритие 13.12.2022г.-12.12.2023г.

В първоинстанционното производство е прието заключение по САТЕ, изпълнена от в.л.С.Б. , в който не се сочат стойности, необходими за ремонта, а се констатира, че към момента автомобилът е отремонтиран, като се сочи, че щетата трудно би могла да бъде покрита с претендираната сума от 20 000лв. при посочените в ценовите листи стойности .

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на фактите, релевантни към спорното правоотношение и не са необходими за сформиране на правни изводи по делото.

При горната фактическа обстановка се налагат следните прави изводи:

Предявен е за разглеждане иск с предмет - реално изпълнение на договорно задължение, породено от договор за имуществена застраховка "Каско", сключен между страните.

По делото не е спорно, видно от извършеното доброволно плащане на сума по застрахователното обезщетение, че страните са били обвързани от застрахователното правоотношение, че претърпяното ПТП е застрахован риск, че ответникът дължи заплащане на обезщетение по договора за имуществени застраховка „Каско“.

Спорно е какво е дължимото обезщетение , което се дължи за щетите.

По делото има данни, че обезщетението , което е определено по цени по експертиза на застрахователя, е било заплатено, респ.прихванато със задължение на насрещната страна по договора.

3

Обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени, което е действителната стойност на уврежданията на автомобила.Съгласно заключението на САТЕ, прието в настоящото производство и което е съобразено с изискуемите се законови и изисквания , по средни пазарни цени обезщетението възлиза на 16576лв. В КЗ е посочено как могат да се остойностяват уврежданията на застрахованото имущество. При доброволно уреждане на вредите страните могат да постигнат съгласие оценката на щетите да бъде направена съобразно техните интереси. При съдебен спор приложими са разпоредбите на КЗ/чл. 386, ал. 2 от КЗ и чл. 400 от КЗ /, съгласно които щетите по застрахованото имущество се определят по действителна или възстановителна стойност и липсва възможност да се калкулират щети съгласно цени на алтернативни източници ; втора употреба и пр.

С оглед изложеното следва да се приеме, че на ищцата се дължи обезщетение за уврежданията по нейния застрахован автомобил в размер на посочената сума, от която да се приспадне изплатената такава (заплатеното доброволно обезщетение и прихваната сума за застрахователна премия) , т.е.дължима е сумата 8438,72лв.

Решението следва да бъде отменено в частта за сумата над 8438,72 лв. до 11862,72лв. и за тези 3424 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а в останалата част решението ще бъде потвърдено.

Основателен се явява и искът за обезщетение за забава ( мораторна лихва) – за процесния период от 08.07.2021г. (датата на отказ да бъде изменено обезщетението) до предявяване на иска – 25.08.2022г. , чийто размер следва да бъде съобразен с размера на дължимата сума, посочен погоре - 8438,72лв., при което дължимата сума по този иск е в размер на 970.45лв.