Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1748 от 16.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17619/2024
Вид
Решение № 1748
Подписан
16.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330117619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Б. К., ЕГН: ********** против „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит с № ** г., поради противоречието му със закона или евентуално прогласяване на нищожността на клузите на чл. 11, чл.3, ал.1, т.5 и чл. 5 от Договор за потребителски кредит с № **г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Кеш Пойнт България“ ЕООД е предявил насрещни обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 400 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 23 от ЗПК да заплати сумата от 400 лева, представляваща незаплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит с № **г.

В първоначалната искова молба се твърди, че между страните бил сключен процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца била 1 предоставена в заем сумата от 400 лева, при ГЛП 51% и ГПР 63,96%.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, ако ищцата не представи допълнително обезпечение по чл. 5 от договора същата дължала неустойка в размер на 121,94 лева, която се дължала разсрочено с погасителните вноски по кредита.

Излагат се подробни съображения за недействителност на целия договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност за недействителност на клаузите по чл. 11, чл.3, ал.1, т.5 и чл. 5 от договора. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че договорът за кредит съответства на изкисванията на ЗПК. Твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и не следва да се включва в него.

По насрещния иск ищецът моли, че в случай, че бъде уважен първоначалният иск за недействителност на договора за кредит съдът да осъди първоначалният ищец да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 400 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност по чл. 23 ЗПК – чистата стойност на кредита в размер на 400 лева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, в който се излагат подробни съображения за недействителност на договора за кредит.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит и неговите параметри. Същият е приет и като писмено доказателство по делото.

В чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 11 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срока, то той дължи неустойка в размер на 121, 94 лева, която неустойка се заплаща разсрочено, ведно с погасителните вноски по кредита.

Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че неустойката за непредставяне на обезпечение по чл. 11 от договора не е включена в размера н а ГПР по кредита. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице Р. Г. по ССчЕ, видно от което в размера на ГПР е включена само стойността на посочената лихва по процесния договор. Размерът на ГПР при условията на ГЛП -51% и срок на погасяване 11 седмици, експертизата изчисли ГПР 63,96%. В този установен размер и посочен в процесния договор не е включена неустойката в размер на 121,94лв при липса на предоставено обезпечение.

2

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Ищцата К. К. има качеството „потребител“, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство, които следва да отговарят на множество допълнителни условия. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – 121, 94 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 121, 94 лева въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна 3 информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ето защо, главният установителен иск се явява основателен и като такъв, ще се уважи, а по отношение на предявения в условията не евентуалност съдът не дължи произнасяне, доколкото не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане.

По предявения насрещен иск:

В отговор на предявените насрещни искове ответникът по тях и ищец по главния иск е направил възражение за недействителност на договора на посочените в отговора по насрещните искове основания, които следва да се разгледат в настоящото производство във връзка с предявения насрещен иск.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, поради и което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – 400 лева.

В настоящия случай, чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК възлиза в размер на 400 лева. От заключението на вещото лице Р. Г. се установи, че липсват постъпили плащания по договора от страна на ответника по насрещния иск. Ето защо, същият се явява изцяло основателен. Ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, като законова последица от уважаването на иска.

По отговорността за разноски:

4

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на главната претенция в полза на ищеца по главния иск следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата от общо 350 лева /178, 95 евро/.

Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. М. Д., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на същия се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото намира, че на адв. Д. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 205 евро.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на насрещната искова претенция в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 580 лева с ДДС /296, 55 евро/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Б. К., ЕГН:

********** и „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № **г. Е

НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835 да заплати на К. Б. К., ЕГН: ********** сумата от 178, 95 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835 да заплати на адв. М. Д. от САК, с адрес: ***** сумата от 205 евро /двеста и пет евро/, представялваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца К. Б. К., ЕГН: ********** в настоящото производство.