Определение № 85 от 05.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Враца, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Евгени Божидаров А.

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгени Божидаров А. Въззивно частно наказателно дело № 20261400600108 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл.345 ал.2 вр. чл.377 ал.2 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Враца, ТО Мездра срещу разпореждане № 26/30.01.2026 г., постановено по АНД № 23/2026 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което на основание чл.377 ал.1 НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на приети от съда съществени процесуални нарушения. Прието е от първата инстанция, че прокурорското постановление по чл.375 НПК за приложение на чл.78а НК не е мотивирано по стандарта, относим към обвинителния акт, липсва доказателствен анализ и описание на релевантните обстоятелства, както и липсват списъци и справки по чл.246 ал.4 НПК.

В протеста се поддържа, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Според прокуратурата първоинстанционният съд неправилно е приел, че постановлението по чл.375 НПК следва да съдържа реквизитите на обвинителния акт по чл.246 НПК. Посочва се, че обвинение се повдига единствено с обвинителен акт, докато постановлението по чл.375 НПК представлява процесуален акт, чрез който прокурорът внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност. В протеста се изтъква още, че обвинението срещу обвиняемия е било повдигнато още в досъдебното производство, поради което постановлението по чл.375 НПК не създава ново обвинение, а само съдържа предложение за приложение на чл.78а НК. Твърди се също, че съдът неправилно е въвел изисквания към постановлението, които законът не предвижда, като по този начин е приравнил този акт на обвинителен акт, което не съответства на процесуалната уредба.

Частният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и в предвидения от закона срок, поради което се явява допустим, а разгледан по същество – основателен 1 доколкото не са ограничени правата обвиняемия по чл.249 ал.4 т.1 НПК при преценката за това по чл.377 ал.1 НПК от решаващият съд.

Съображенията са следните:

Производството по глава XXVIII НПК представлява самостоятелна специална процедура, уредена в чл.375–378 НПК. Съгласно чл.375 НПК, когато прокурорът установи, че са налице предпоставките на чл.78а НК, той внася в съда постановление с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност.

Безпротиворечиви са доктрината и практиката, че постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.

78а НК като акт има същата правна характеристика и реквизити като обвинителния акт.

Предложението на прокурора за прилагане на чл. 78а от НК не променя правната квалификация на извършеното деяние. То запазва характера си на престъпление и не представлява административно нарушение, като само предвидената за извършването му наказателна отговорност при определени условия се заменя е административнонаказателна. Съгласно ППВС № 7 по н. д. № 4/85 г. и в административно- наказателното производство съдът е длъжен да проведе съдебно разследване, да провери има ли доказателства за вината на привлечения към административно-наказателна отговорност, за мотивите, целите, степента и вината, както и да обсъжда въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. Именно затова и реквизитите на постановлението са същите като тези на обвинителния акт, защото функцията на двата акта е една и съща - да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване, съответно и на осъществяваната защита. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението - такова, каквото е формулирано в акта, е който то се внася - бил той обвинителен акт или постановление като в настоящия случай.

При така очертаните изисквания спрямо постановлението като акт следва да се добави, че по структура той следва да съдържа следните отделни елементи - ясно изложение на приетата за установена от прокурора фактическа обстановка, доказателствените материали установяващи посочените обстоятелства , правни изводи, обособени в обстоятелствена част, и т.нар. заключителна част или диспозитив със субект, деяние, правна квалификация.

От съдържанието на постановлението се установява, че в него са изложени фактическите обстоятелства, правната квалификация на деянието и доказателствата, въз основа на които прокурорът е направил изводите си. Посочени са също в кумулативна връзка наличните предпоставки за приложение на чл.78а НК. Това е сторено в обстоятелствената част на постановлението, като в диспозитива е отразено въз основа на тях самото предложение за приложение на чл.78а НК спрямо конкретното престъпление.

2

Тези обстоятелства очертават достатъчно ясно фактическата рамка на обвинението и позволяват на обвиняемия да разбере за какво деяние се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност, поради което правото му на защита не е накърнено. Факта , че в диспозитива на прокурорското постановление не е отразено описание на престъплението, а само неговата правна квалификация, не представлява съществено процесуално нарушение , тъй като в описателната част всички съставомерни негови признаци относно време, място и начин на извършване са посочени.

Действително прокурорът не е извършил подробен анализ на всички доказателства, но това също не представлява съществено процесуално нарушение. Посочени са в постановлението доказателствените източници установяващи посочените обстоятелства, което е в синхрон и с разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК. Съгласно чл.378 ал.3 НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението, като разполага с правомощието сам да събира и проверява доказателства и да извършва собствена доказателствена преценка – аргумент от чл.378 ал.2 НПК. Следователно евентуална непълнота в доказателствения анализ не препятства разглеждането на делото по същество.

Основателен е и доводът на районния съд, че постановлението следва да съдържа приложенията по чл.246 ал.4 НПК-съответни списъци и справки. Действително те не са отразени в прокурорският акт, но доколкото тяхната липса са преценява през призмата на допуснато съществено процесуално нарушение, то съдът не третира и този пропуск като такъв с оглед на факта, че е налице описание на съществените реквизити свързани със извършеното от обвиняемия престъпление, времето, мястото и начинът на извършването му.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че районният съд неправилно е приел наличието на съществени процесуални нарушения. Постановлението на прокурора съдържа необходимите данни за сезиране на съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, поради което не са били налице основания за прекратяване на съдебното производство.

При тези съображения и на основание чл.345 ал.2 вр. чл.377 ал.2 НПК Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 26/30.01.2026 г., постановено по АНД № 23/2026 г. по 3 описа на Районен съд – Оряхово, с което на основание чл.377 ал.1 НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на приети от съда съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4