Решение № 6542 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6542 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504903 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1719 от 31.01.2024 г., постановено по гр. д. № 13564/2023 г. по описа на СРС, 40-ти състав е отхвърлен предявеният от А. А. М. и Т. Т. М. по реда на чл. 422 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД, установителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 68911/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 312,00 лв., представляващи дължимо обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Царица Елеонора" № 17, за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва от 19.12.2022г. до изплащане на вземането.

Със същото решение А. А. М. и Т. Т. М. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от сумата от 100,00 лв., представляващи разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - „ПИБО-2006“ ООД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците А. А. М. и Т.

Т. М., чрез пълномощника си – адв. Р. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния 1 съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че от представените по делото доказателства се установява, че изграждането на процесния топлопровод и абонатна станция е извършено по възлагане и за сметка на собствениците, поради което и в тяхна полза се дължи обезщетение за ползване на съоръженията от страна на ответното дружество. Считат, че доколкото се явяват собственици на самостоятелни обекти в сградата и са носители на идеални части от правото на строеж върху терена, то са придобили и право на собственост върху изграденото в съответни идеални части. Навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения с оглед на кредитиране на писмени доказателства, изключени на основание чл. 183 ГПК от доказателствата по делото. Наред с това поддържат, че доколкото с влезли в сила съдебни актове по предходно приключили между страните производства е установено, че са собственици на идеални части от процесните съоръжения, то ответникът не разполага с възможност да оспорва правото им на собственост и съдът е длъжен да се съобрази с приетото в мотивите на влезлите в сила решения относно принадлежността на правото на собственост. Считат, че съдът неправилно е обсъждал приложението на разпоредбата на § 4, ал. 4а, вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, тъй като същата е неприложима в темпорално отношение към предмета на делото. Молят решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендират разноски за заповедното и за исковите производства.

Въззиваемият ответник “Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си – юрк. Б. А., с надлежно учредена представителна власт, в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява принадлежността на правото на собственост върху процесните съоръжения за ответното дружество. В тази връзка, сочи и че част от представените по делото писмени доказателства са били изключени от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила, с оглед на което моли същите да бъдат приобщени към делото във въззивното производство, а при условията на евентуалност – да бъдат допуснати до разпит свидетели за установяване на твърдяното обстоятелство относно сключването на договор за строителство между третото лице помагач и трето за спора лице. Счита, че постановените решения по други спорове между същите страните не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите спорното право юридически факти. Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – “Пибо – 2006“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната 2 власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът “Топлофикация София“ ЕАД дължи на ищците А. А. М. и Т. Т. М. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ сумата от 312, 00 лв., представляваща обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Царица Елеонора" № 17, за периода 01.01.2018г. 31.12.2018г., заедно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 68911/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав.

С оглед на оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на § 4, ал. 4а, вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗЕ следва да бъде посочено, че доколкото се касае до обекти, за който е издадено разрешение за ползване през 2010 г., то приложение следва да намери разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, поради което и правната квалификация на предявения иск правилно е определена от първоинстанционния съд.

По така предявения иск в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ че са изградили топлопреносното съоръжение и притежават идеални части от него; 2/ че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/ обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на насрещната страна. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за разместването на благата.

В конкретния случай като безспорно по делото между страните е обявено обстоятелството, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. ответното дружество е ползвало съоръженията, находящи се в гр. София, ул. "Царица Елеонора" № 17, като спорният между страните въпрос, който в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава и предмета на въззивната проверка, е относно принадлежността на правото на собственост върху процесните съображения, който се явява обуславящ за основателността на предявения облигационен иск.

По конкретно наведеното от въззивниците оплакване, касаещо наличието на влезли в сили решения, по силата на които спрямо така очертаното спорно обстоятелство за принадлежността на правото на собственост е формирана сила на пресъдено нещо следва да бъде посочено, че в съответствие с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието и петитума на предявения иск. Предмет 3 на предходно водените между страните искови производства е наличието на основание за заплащане на обезщетение от ответното дружество за периоди, различни от процесния, като въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесните съоръжения е разгледан единствено в мотивите на постановените съдебни актове, поради което и спрямо него не се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо. С оглед на което настоящият състав на съда не е обвързан от изводите за принадлежността на правото на собственост върху съоръженията, направени в предходно водените съдебни производства, като в тежест на ищеца е да докаже при условията на чл. 154 ГПК изграждането на топлопреносното съоръжение и придобиването на идеални части от него.

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са съсобственици на обект в гр. София, ул. "Царица Елеонора" № 17 – така видно от нотариален акт № 174, том II, рег. № 5451, дело № 341 същите са придобили на 19.08.2008 г. чрез сделка за покупкопродажба с продавач „Пибо-2006“ ООД собствеността върху ап. № 13, изграден в груб строеж, заедно с прилежащото мазе № 13, заедно с 4,697% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 4,697% ид.ч. от правото на строеж, заедно с паркомясто № 3, ведно с 1.032% ид.ч. от общите части на жилищната сграда. По силата на договор от 28.08.2008 г. ищците, в качеството им на възложители са възложила на третото лице помагач - „Пибо2006“ ООД, в качеството му на изпълнител, строителството на придобития от възложителите в груб строеж горепосочен недвижим имот. В чл. 1 от процесния договор подробно са описани дейностите, които „Пибо-2006“ ООД е поело задължение да извърши при осъществяване на строителството на описаните обекти. Така видно от съдържанието на договора третото лице помагач е поело задължение да изгради „отопление“ и по-конкретно изграждане на инсталация за централно топлоподаване с разводки до радиатори, като изрично е уговорено, че цената на радиаторите не е включена.

От представените по делото доказателства се установява още и че строежът, в това число и изграден уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция, са въведени в експлоатация.

Представено е решение на Съвета на директорите по Протокол № 54 на „Топлофикация София“ ЕАД от 05.04.2013 г., от което се установява, че на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД е възложено да сключи договори с нотариална заверка на подписите за изкупуване на енергийни обекти - присъединителен топлопровод и абонатна станция в сградата на ул. „Царица Елеонора“ № 17, като сумата от 75 619 лв. без ДДС да бъде изплатена чрез еквивалентно количество топлинна енергия.

По делото е представен и договор с нотариална заверка на подписите за изкупуване на енергиен обект от 18.11.2013 г., по силата на който „Пибо-2006“ ООД е продало на „Топлофикация София“ ЕАД процесните абонатна станция и топлопровод, находящи се на адрес: гр. София, ул. „Царица Елеонора“ 17 на цена от 75619,30лв., като е предвидено цената да бъде трансформирана в левова равностойност на потребено количество топлинна енергия и ще бъде прихваната за сметка на находящите се в сградата топлоснабдени обекти Дентален център и ап. № 14.

4

От представената по делото молба от 07.06.2013 г., се установява, че ищците са отправили искане до ответника за сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване и абонатната станция на притежаваните от тях ид.ч. върху собствеността на съоръженията.

По делото са представени още и предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди /л. 52 от делото пред СРС/ и договор от 12.2008 г., сключен между „Пибо-2006“ ООД и “П и К – инженеринг“ ООД /л.111 от делото пред СРС/, които първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото на основание чл. 183, ал. 1 ГПК. Наведеното оплакване от възззивника за допуснато процесуално нарушение е неоснователно, доколкото представените преписи на документи са били изключени от доказателствения материал по делото в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 183 ГПК правилно и първоинстанционният съд не е изградил въз основа на тях решаващите си изводи относно предмета на спора. Неоснователно в тази връзка е и оплакването на въззиваемия за допуснати процесуални нарушения при изключване на процесните преписи от документите от доказателствата по делото, поради което и настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за приобщаването им по делото – по арг. от чл. 266, ал. 3 ГПК, респективно не е налице основание за допускане изслушването на свидетели за установяване на твърдяното от ответника обстоятелство, доколкото в случая е налице и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.