Решение № 167 от 11.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502880 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх. № 301171/29.10.2021г. от МЛ. М. МЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу решение №262555/01.10.2021г., постановено по гр.дело № 20203110114923/2020г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър“, бул.

„Христофор Колумб“ № 43 иск с правно основание чл. 432, ал.1, във вр. с чл.

380 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 /хиляда двеста и петдесет лева/, частичен иск от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, както и психическо разстройство от причинена, травма на гръбначния стълб и прешлени„Contusio dorsi“ „concussion back“ от камшичен удар вследствие на ПТП от 22.10.2019 год. и сумата от 40,00 (четиридесет) лв., представляваща имуществени вреди платена медицинска услуга за Медицинско удостоверение №1160/2019г. на 1

МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2020г. до цялостното ѝ изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че е установено по делото, че в следствие на ПТП ищецът е претърпял физическа травма, изразяваща се в болки на гръбначния стълб и дясната лопатка, както и психологическа такава, преживяно напрежение, безпокойство, стрес, стресова промяна в начина на шофиране. Неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид обясненията на вещото лице по съдебно – психологичната експертиза, че описаните симптоми от ищеца /раздразнителност, изнервеност, стрес при управление на лек автомобил/ в последната една година, с подчертана симптоматика при приближаване на МПС могат да бъдат във връзка с преживяното ПТП. С оглед на това следва да считат за доказани психологически болки и страдания на въззивника.

По отношение на физическите травми в жалбата е направен анализ на заключенията на вещите лица по първоначалната медицинска и последващата комплексна. Направено е позоваване на заключението на вещото лице М., съгласно което тялото на водача М. в следствие на съприкосновението на между двете моторни средства е залитнало към задната част на облегалката на шофьорската седалка, след което се е устремило към арматурното табло.

Описаната травма според вещото лице кореспондира с ъгъла където тялото е осъществило по – голям натиск с гърба на предната седалка, като описаните физически болки и страдания в дясната част на гръбначния стълб и дясната лопатка са възможни при такъв механизъм на ПТП. Допълва се, че при изслушване на вещото лице д-р Доков същото обяснява, че не отхвърля възможността физическите болки в гърба и лопатката да са следствие от претърпяното ПТП.

За неправилни въззивникът намира мотивите на пъровоинстанционният съд да не кредитира показанията на съпругата на ищеца. От същите се установява причиняването на травма в областта на плешката.

В заключение се набляга, че липсата на видими травматични увреждания не изключва да е получена травма на посочената дата.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да 2 постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Евроинс“ АД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че решаващият съд е изследвал детайлно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че по отношение на въззивника не са установени травматични увреждания. Поставената работна диагноза „контузия на гърба“ не е потвърдена от направените образни изследвания и преглед при неврохирург. Тялото не е имало контакт с твърди и тъпи предмети. Изключена е възможността за травма в следствие на камшичен удар. От комплексната експертиза се установява, че по отношение на ищеца няма данни за депресивни състояния, повишена невротичност, импулсивност в поведението и агресивните тенденции.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран предявени от МЛ. М. МЛ. срещу „Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1, във вр. с чл. 380 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 /хиляда двеста и петдесет лева/, частичен иск от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, както и психическо разстройство от причинена, травма на гръбначния стълб и прешлени„Contusio dorsi“ - „concussion back“ от камшичен удар вследствие на ПТП от 22.10.2019 год. и сумата от 40,00 (четиридесет) лв., представляваща имуществени вреди - платена медицинска услуга за медицинско удостоверение №1160/2019г. на МБАЛ „Св.АннаВарна“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 3 датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2020г. до цялостното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2019г. около 11.43ч. край село Приселци, обл. Варна е настъпило ПТП, при което, водачът *** при управление лек автомобил марка *** блъска в задната част лек автомобил ***, управлявано от ищеца. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол.

В следствие на ПТП на ищеца са му били причинени травматични увреждания, изразяващи се болки в гърба и дясната плешка.

След медицински преглед била установен контузия на гръбнака. За отшумяване на болките били предписани съответните медикаменти. Претърпеният инцидент се отразил негативно на психическото състояние на ищеца.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Ш. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица със срок на действие до 02.04.2020г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.

Във връзка с извършените прегледи ищецът сторил разноски в размер на 40.00лв., за издаване на медицинско удостоверение.

Застрахователят бил уведомен за настъпилия застрахователен риск на 15.11.2019г., който отказал за заплати застрахователно обезщетение.

Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, ищецът моли съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на същите в поисканите размери.

Ответникът „Евроинс“ АД в подадения отговор е оспорил предявените искове по основание и размер. Не се оспорват фактите досежно наличие на договор за застраховка, уведомлението за застрахователен риск, както и настъпилото ПТП, в това число и вината на другият водач. Ответникът обаче твърди, че липсва причинна връзка между твърдяните болки и страдания и настъпилото ПТП. Ищецът не е имал оплаквания след катастрофата, не е бил изплашен, не изпитвал болки. В представената медицинска документация липсват данни за установени травми.

В евентуалност се оспорва размера на неимуществените вреди и 4 връзката на имуществените за лечение. Посочва се, че не се дължи лихва за забава от посочения начален момент.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

В хода на съдебното дирене са установени релевантите по спора факти, които обуславят ангажирането на отговорността на застрахователя.

Няма спор по делото, че валидно е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №*** между ответникът и ***, с период на действие до 02.04.2020г., обхващащ датата на събитието.

Настъпило е ПТП на 22.10.2019г. около 11.43ч. на главен път Варна – Бургас на 3 км. след с. Приселци. Детайлно механизмът на произшествието е описан от вещото лице в част техническа на заключението по допусната комплексна съдебно психологична – автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Водачът Ш. на автомобил марка „Волво“ блъска движещия се пред него лек автомобил „Рено“, управляван от ищеца. Ударът според вещото лице е бил застигащ/съпосочен.

Контактната повърхност е била - предната част на лек автомобил „Волво“ и задната част на лек автомобил „Рено“. Установява се цялостна къса деформация на задното товарно помещение, дясната част. Деформациите съответстват на удар с ниска интензивност около 30-40 км.Силата на удара се е пренесла към десен страничен панел.

Този механизъм на ПТП деликвентът *** описва и при разпита си като 5 свидетел в съдебното заседание проведено на 13.05.2021г.

При тези фактически данни досежно механизма на ПТП и наличие на непротиворечиви доказателства за това, съдът намира, че е налице противоправно поведение от страна на деликвента, който е бил в нарушение на нормата на чл.23, ал. 1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Същият е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на лек автомобил марка „Волво“ не се е съобразил с характера и интензивността на движението.

От анализа на събраните писмени, гласни доказателства и заключения по съдебно – техническата експертиза се установява, че ищецът в следствие на удара е получил лека травма на гърба и плешката, които са обусловили болки и страдания за кратък период от време.

Вещото лице М. е посочил в заключението си, че при удара тялото на водача на лек автомобил „Рено“ /ищеца/ е залитнало назад към дясната част на облегалката на шофьорската седалка, след което се е устремило напред към арматурното табло. Допълнително в съдебно заседание е разяснил, че описаната от ищеца травма кореспондира с ъгъла, където тялото е осъществило най – голям натиск с гърба на предната седалка.

Разпитана свидетелката С. С. – М.а, съпруга на ищеца излага, че си спомня, след ПТП същия е получил дискомфорт в гърба и плешката, и болки.

Тези болки продължили и през следващите дни, което наложило лекарски прегледи.

С оглед неотминаващите болки ищецът е направил преглед при съответните специалисти, за което е представена и медицинска документация.

Констатираната липсата на видими следи, като кръвонасядания, синини, оттоци, натъртвания по гърба /съгласно заключението по съдебно медицинската експертиза/ съдът намира, че не могат да изключат получаването на травмата. Този извод е вписан и в медицинското удостоверение №1160/2019г. след прегледа на ищеца от съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

Следователно съдът приема, че ищецът е изпитал болки и страдания, 6 които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.