Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 491 от 04.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 269/2023
Вид
Решение № 491
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100500269 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на „Екодарпол Болканс“ ЕООД против решение № 2766/05.12.2022г по гр.д.№ 4150/2022г на районен съд –Бургас.В нея се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и е необосновано.В отговора на исковата молба дружеството-въззивник е оспорило иска, като е възразило, че не дължи исковата сума, тъй като се иска заплащане на услуги, които не са възлагани и не са изпълнявани, а за самото сглобяване на сеялката са надписани дните, в които е работено, броя на лицата, транспортните разходи и резервните части.

В съдебно заседание от 20.10.2022г процесуалният представител на дружеството –ищец “Вия 2020“ООД е уточнил искането си , като е посочил , че претендираната сума представлява цената на услуга – разтоварване и сглобяване на сеялката, а вложените резервни части всъщност представляват работно облекло, което са използвали служителите, които са извършили сглобяване на машината.Това, според въззивника, е признание, че не е извършвана ремонтна услуга и не са влагани резервни части.Тъй като доставената сеялка е нова, не се е налагало извършване на каквато и да е ремонтна дейност и употреба на резервни части.Оспорено е, че работното облекло, съобразно уточнението на ищеца представлява резервна част. Като неправилен в тази връзка е оспорен изводът на районния съд, че срещу ремонтна услуга плюс резервни части във фактурата няма отразена стойност, 1 т.е. изпълнителят не претендира сума за такава дейност, дори и да е извършена.Този извод се счита за необоснован, с оглед направеното от ищеца допълнение на петитума на исковата молба.

В жалбата се сочи също, че по делото има доказателства –снимки, от които може да се установи, че по сглобяването на сеялката се е работило три дни – 26-28 април 2021г. На тези снимки има посочени дати. Съдът обаче не е приел тези доказателства, с мотив, че не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е сглобило машината, но тези снимки имат доказателствено значение за установяване на факта, че сглобяването е продължило на посочените дати.В съдебно заседание на 20.10.2022г отново е отказано да се приемат снимките, с мотив, че от тях не може да се направи извод колко часа са работили служителите на ищцовото дружество.Този мотив е оспорен от въззивника, тъй като според него с посоченото веществено доказателство се иска установяване на дните, през които е работено, а не колко часа са работили служителите на ищцовото дружество.Твърди се процесуално нарушение на чл.153 и чл.154,ал.1 ГПК.Съдът е допуснал процесуално нарушение и на чл.127, ал.2 ГПК, приемайки писмено доказателство – отчет за извършена работа, тъй като ищецът е бил длъжен да посочи в исковата молба доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с нея всички писмени доказателства, а цитираният отчет е представен едва в съдебно заседание на 20.10.2022г, но въпреки това писменото доказателство е прието от съда. Отделно, отчетът е оспорен като неистински и антидатиран документ и в жалбата се сочат конкретни възражения в тази връзка по съдържанието на документа. Заедно с отчета в същото съдебно заседание е представена и фактура № ****** от 21.04.2021г, с която са закупени 8 раб.панталона и 8 тениски, за които се твърди, че са части за сглобяването.В жалбата се твърди, че е налице надписване и в тази част на отчета, като се има предвид, че са работили трима души.От показанията на свид.Н. се установява, че не е извършвана ремонтна дейност, а машината само е сглобявана. Оспорен е отчетът и относно транспортните разходи за 5 дни, като се сочи, че действително е работено три дни. Доказателство за надписването на работните дни са и показанията на свид.И., от които се установява,че първите два дни, в които е работено са 26 и 27 април 2021г, а на 25 април не е работено. Счита искът за неоснователен, тъй като се претендира ремонтна услуга и резервни части, които нито са възлагани, нито са изпълнявани от ищеца. Отделно е надвишена действителната работна дейност по сглобяването на машината. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят претенции на ищеца , като се присъдят разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ВИЯ 2020“ ООД, представлявано от управителя Венцислав И. ,в който е оспорена тя като неоснователна.Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на събраните по делото доказателства.Нито при извършване на работата, нито при представяне на фактурата е имало възражения от страна на въззивното дружество; процесната фактура е включена в дневника за покупки и справка –декларация по ЗДДС от 2 дружеството за м.май 2021г, видно от неоспореното заключение на вещото лице.По тази фактура е извършено и частично плащане на сумата 4539,60лв; в счетоводството е отразено задължение към „ВИЯ 2020“ ООД в размер на 4500лв.Всичко това е индикация за извънсъдебно признание, който смисъл е и практиката на ВКС.Поддържаната теза ,че работниците на дружеството – ищец са работили три дни е в противоречие със събраните по делото доказателства.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че работното облекло е закупено специално за извършване на договорената услуга.В подкрепа на тезата на ответника се представя договор №1527 и приложение №1 към договора.Те са с дата 23.06.2021г –два месеца след извършване на услугата и дори след доставката на машината. От страна на получателя на сеялката „Пеликан агро инвест“ЕООД както договора, така и приложението са подписани от Рени Загорчева, като управител. Отново след процесния период е фактура №12376 с дата 23.08.2021г. Разпитаният свидетел Т. Т. е представен като управител на дружеството „Пеликан агро инвест“ЕООД, но от справката в ТР се установява ,че управител е лицето Рени Т., от 26.01.2015г до този момент.Моли жалбата да се остави без уважение, да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.

Производството е по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества са налице търговски отношения във връзка с извършване на услуга- разтоварване на сеялка от контейнери и сглобяването й, извършена за 174 часа и резервни части. Сочи се, че общата стойност на цялата извършена услуга е 9039,60 лв, за която е издадена фактура № */07.05.2021г.По тази фактура е извършено частично плащане на сумата 4539,60лв, на 23.11.2021г. Дължим и претендиран е остатъкът от задължението в размер на 4500лв. Претендират се и мораторни лихви : върху главница от 9039,60лв, за периода от 08.05.2021г до 22.11.2021г, в размер на 499,69лв и върху главница от 4500лв, за периода от 24.11.2021г до 04.05.2022г, в размер на 202,50лв. Към исковата молба е представена цитираната фактура, в която е посочено, че сумата от 9039,60лв се дължи за ремонтна услуга и рез.части за сглобяване на сеялка в с.Ч..В съдебно заседание е направено уточнение на фактическите твърдения на ищцовото дружество в следния смисъл- посочените резервни части по фактура представлява работното облекло, което е използвано от служителите, извършвали разтоварването и сглобяването на машината.

В отговора на исковата молба се твърди, че не е извършван ремонт и продажба на стоки и резервни части, тъй като машината е нова и пристига директно от производителя. Оспорено е, че за разтоварването и сглобяването са употребени 174 часа и са вложени резервни части на посочената във фактурата стойност.Твърди се, че сглобяването е продължило три дни -26-28 април 2021година и са били ангажирани трима работници. Извършеното частично плащане отговоря на времето и труда, вложен за разтоварването и сглобяването на машината.

По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установява, че в счетоводството на ответната фирма дължимата сума по процесната фактура е отразена в кредитната част на 3 сметка 401 „доставчици“ от сметкоплана на дружеството по партидата на „ВИЯ 2020“ ООД , както и в дебитните части на сметка 304 „стоки“ и 453/1“начислен ДДС по покупките“. Процесната фактура е включена в дневника за покупки и справка-декларация по ЗДДС на дружеството – ответник за м.май 2021година. Вещото лице също така установява, че понастоящем в счетоводството на ответното дружество е отразено задължение към дружеството –ищец в размер на 4500лв.По делото са разпитани трима свидетели. Двама от свидетелите – Н. - бивш служител на ищцовото дружество и И. – служител на същото установяват, че е имало уговорка да се заплаща по 40лв на час за разтоварването и сглобяването на сеялката, като в тази дейност са участвали 4 служители на дружеството. свид.Н. заявява, че общо се е работило пет дни, като всеки ден различен брой работници са извършвали дейност по сглобяването.Не е извършвана дейност по ремонт, а само по сглобяването, като работодателят е закупил специално работно облекло за случая. свид.И. заявява, че е присъствал лично на уговорките относно сглобяването на сеялката, като договорената цена била 40лв на час. Сглобяването продължило 4 дни, а петият ден бил за демонстрация.Според този свидетел уговорката включвала и заплащане на транспортни разходи и работно облекло. Последното било специално закупено за случая. Третият свидетел е собственикът на сеялката – Т..Той заявява, че сглобяването на машината е продължило три дни – 26, 27 и 28 април.Свидетелят също така заявява, че в тази дейност са участвали свидетелите Н. и И., а също и хора от неговия екип. Сочи ,че не е имало нужда от ремонти и влагане на резервни части.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете, като е приел, че осчетоводяването на фактурата и включването и в дневника за покупките на ответното дружество и в справката –декларация по ЗДСС е признание от страна на възложителя за наличието на сделка и действията, извършени във връзка с нея, като цитира практика на ВКС в този смисъл.Съдът е приел, че под ремонтна услуга и резервни части се разбира транспортни услуги и разходи за работно облекло и такива са направени.

Процесуалният представител на ответника е потвърдил, че транспортните разходи са включени в изплатената част от фактурата в размер на 4539,60 лв, а от свидетелските показания се установява, че уговорката е била да се заплати и работното облекло.

Постановеното решение е валидно и допустимо, по същество правилно и следва да бъде потвърдено, със следните мотиви:

Няма спор, че между страните съществува облигационно отношение по договор за изработка. ЗЗД и ТЗ не съдържат нормативна уредба на договор за престиране на услуги, каквито са процесните – за разтоварване и сглобяване на машина. В законодателството терминът "услуга" се използва, но при това използване в него не се влага правно съдържание, различно от това на договор за изработка и неговите разновидности, визирани в ЗЗД и в този смисъл няма основание да се приеме, че договорът в сферите на услугите е обособен в самостоятелен вид договор. Освен това, договорът за изработка се разглежда не само като вид договор, който урежда изработването на вещи, 4 а и като договор, чрез който се създава един продукт на труда - един трудов резултат. Този продукт може да е нова вещ, но може да бъде и услуга или произведение от духовно естество, поради което и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД за договор за изработка.

Първото възражение в жалбата е, че не е извършван ремонт на сеялката и не са влагани резервни части и неправилно е уважен искът за главницата, макар съдът да е посочил, че действително ремонт не е извършен и не са влагани резервни части. Другото възражение е, че са надписани дните, в които е извършена ремонтната дейност - твърди се, че те са три, а не пет. Действително, налице е признание от страна на ищцовото дружество, че ремонт не е извършван и резервни части не са влагани, а под резервни части се има предвид работно облекло. По отношение на броя на дните, за които е извършено разтоварването и сглобяването на сеялката са налице противоречиви доказателства – свидетелите на ищцовата страна установяват, че тази дейност е извършена за пет дни, а свидетелят на ответното дружество сочи в показанията, че е продължила 3 дни.В тази връзка следва да се отбележи, че дори да бяха приети като доказателство представените от ответното дружество веществени доказателства - снимки, то те не могат да установят безпротиворечиво и по категоричен начин фактът, който твърди ответника и който се стреми да докаже чрез тези веществени доказателства, а именно, че сеялката е сглобена за три, а не за пет дни. При тези противоречиви свидетелски показания относно броя на дните, през които са работили работниците на ответното дружество и отразяването на сумите за работно облекло като резервни части в процесната фактура, следва да се цени осчетоводяването й в счетоводството на дружеството - ответник като извънсъдебно признание за извършената услуга и размерът на задължението по нея. Съобразно трайната практика на ВКС, само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – възложител и включването й в съответния дневник по ДДС по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване; Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му; отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата / или в случая некоретното записване на стойността на работното облекло като резервни части/ няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното осчетоводяване, 5 включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на данъчен кредит.В този смисъл от ВКС са постановени множество съдебни актове на ВКС : решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 7.01.2013 г. по т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о, решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о., решение № 185/14.04.2020г по т.д.