Определение № 7957 от 06.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3491/2026
- Вид
- Определение № 7957
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
- чл. 5, ал. 1 и ал. 4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
- чл. 5, ал. 1 и ал. 4 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7957 гр. София, 06.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20261100103491 по описа за 2026 година
Производството пред Софийски Градски съд е образувано по подадена искова молба от Р. С. Ю., с ЕГН **********, с която се предявява иск за осъждане на Държавата да му заплати обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на лишаването му от свобода за периода 04.03.1985г.-22.05.1992г. Твърди се, че лишаването му от свобода представлявало част от репресивните действия на Държавата срещу лица от турски произход по време на Възродителния процес.
Видно от исковата молба, се цели получаване на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противозаконното лишаване на ищеца от свобода в периода 04.03.1985г.-22.05.1992г. във връзка и за реализирането на т.нар. възродителен процес, което попада изцяло в приложното поле на специален закон – Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Съгл. чл. 1, ал. 1, т. 1 Обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са: 1. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г., бр. 62 от 2010г.) обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са: осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г. Конкретният случай попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 на ЗПГРРЛ., а за него се предвижда специален ред за обезщетение както на имуществени, така и на неимуществени вреди, чийто размер и ред за изплащане на обезщетението се определят от Министерския съвет. – така чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от ЗПГРРЛ. Искането за обезщетяване се предявява пред областния 1 управител по последния постоянен адрес на репресираното лице, който се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането, а когато уважава искането, изплаща на правоимащото лице еднократно парично обезщетение. Отказът на областния управител подлежи на обжалване по реда на АПК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ (която гласи, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага), е недопустимо претендиране на същите по реда на ЗОДОВ. Така, в определение № 170 от 5.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 921/2020 г., IV г. о., ГК, е казано, че законът е ясен и практиката по прилагането му е установена: наличието на специален ред за обезщетяване на вреди, причинени от държавата чрез нейните органи, изключва приложимостта на ЗОДОВ. Отделно от изложеното, с определение № 455 от 30.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3527/2020 г., IV г. о., ГК е посочено, че при анализ на съществуващата съдебна практика по аналогични случаи, Върховният касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК последователно възприема становище за недопустимост на исковете по ЗОДОВ, когато в друг закон е предвиден специален процесуален ред, който е достатъчно ефективно средство за защита при твърдения, че ищецът е лице, посочено в чл. 1 ЗПГРРЛ. В определение № 189 от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1627/2018 г. на ВКС, III г. о. е казано, че недопустимостта на претенцията съответства напълно на приложимите процесуални норми, чието тълкуване е ясно и непротиворечиво.
При наличието на специално установен административен ред за защита по ЗПГРРЛ се налага извод за липса на подведомственост на делото пред гражданските съдилища, което е процесуална пречка за решаване на делото по същество и за която съдът следи служебно още при проверка на исковата молба. В горния смисъл са и постановените от Върховния касационен съд определение № 314 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 1932/2018 г., IV г. о., определение № 324 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2177/2018 г., IV г. о. и определение № 917/28.07.2009 г. по гр. д. № 722/2009 г., IV г. о.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №3491/2026г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І -11 състав.
ВРЪЩА искова молба вх.№45229/01.04.2026г., по която е образувано гр.д.
№3491/2026г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3