Решение № 1812 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330111963 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес управление в гр. София, бул. „Княз Ал.

Дондуков“ № 68, против Община Пловдив, ЕИК 000471504 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, с която се претендира заплащане на сума в размер на 300 лв., представляваща заплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № *********, разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., законна лихва в размер на 43,04 лв., дължима в периода от 25.05.2023 г. до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 09.07.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът излага твърдения, че на *********, в гр. Пловдив, на ул. „*.“ до № **, върху л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № *********, са паднали клони от дърво, докато автомобилът е бил паркиран. Сочи се, че в резултат на това, на посочения автомобил, застрахован по риска „Каско“ при ищеца, са нанесени вреди, изразяващи е в цялостно надраскване на външните части и стъклата.

Сочи се, че съгласно застрахователен договор за застраховка „Каско“ № *****************, със срок на валидност от 14.11.2022 г. до 13.11.2023 г., при ищеца е образувана преписка по щета № *********, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което повредите са отстранени от сервиз „Дженералс Ауто“ ЕООД, като стойността на ремонта е заплатена на сервиза с преводно нареждане № 201B1O***/ 20.04.2023 г.

1

Ищецът излага, че след изплащането на обезщетението (стойността на ремонта в настоящия случай), в размер на 300 лв., на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането ищецът е встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с разноските за неговото определяне, които са 15 лв. в настоящия случай или общо за сумата 315 лв.

Твърди се, че причината за настъпването на уврежданията е неизпълнението от страна на служители на ответника на задълженията, записани в чл. 61 и следващите от закона за устройство на територията (ЗУТ), вменяващи на ответника грижата за озеленените и залесените площи на територията на Общината, както и задълженията, записани в Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството, обн. ДВ. бр.26 от 30 март 1993 г.

Сочи се, че с покана, изх. № 310004507/ 23.05.2023 г., ищецът е предявил вземането си пред ответника, който е получил поканата на 25.05.2023 г., но до настоящия момент, ищецът не е получил плащане или отговор от ответника по процесната преписка.

Твърди се, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените разноски за определянето му.

Отправя искане за присъждане на разноските.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата мола по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на описания в исковата молба инцидент. Възразява се, че застрахователното правоотношение е действащо, понеже не са представени доказателства за заплатена застрахователна премия от страна на застрахованото лице.

Излага твърдения, че оспорва механизма на настъпване на инцидента и се твърди, че не е посочено точното място на инцидента, за да се прецени дали собствеността е на общината, или е частна собственост. Възразява се, че мястото на инцидента не се стопанисва от ответника.

Сочи се, че са предприети необходимите действия, включително чрез извършване на регулярни проверки за озеленяване, окастряне и оформяне вкл. за процесния участък в гр. Пловдив, в района на ул. „Б.“ до № **. Оспорва се, че ищецът не е посочил видът на дървото, за да бъде установено дали същото е част от дървесно-храстовата растителност, за която общината има задължение да се грижи и поддържа.

Ответникът излага твърдения, че като вероятна причина за настъпилото събитие е метеорологичната обстановка към момента на описаното от ищеца събитие. В тази връзка ответникът сочи като причина за отчупване на клона, ако първо се установи, че такава действително е имало и е в задължение на Общината да го поддържа, е в следствие на случайно събитие, непреодолима сила, което изключва отговорността на Община Пловдив, привлечена като ответник по иска.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и вредите, както и наличието на виновно бездействие от страна на ответника.

2

Отправено е възражение за съпричиняване от страна на водача за настъпили повреди на автомобила, понеже водачът е паркирал неправилно/неразрешено и в нарушение на правилата на ЗДвП и/или не се е съобразил с метеорологичната обстановка и е допринесъл за настъпването на описаните щети върху автомобила.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от К З е разпределено да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие; извършеното плащане от ищеца на собственика на МПС-то и/или на третото лице, на което е възложено да поправи автомобила; противоправно деяние на лице, за чието поведение ответникът носи отговорност; причинените вреди по МПС-то и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; получаване на регресна покана от ответника; механизма на инцидента. Вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е разпределено да обори презумпцията за вина, да докаже възражението си за съпричиняване и да установи, че е извършил плащане на претендираната сума.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба, както и неговия размер.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ :

Фактическият състав на иска включва наличието на следните елементи: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие; извършеното плащане от ищеца на собственика на МПС-то и/или на третото лице, на което е възложено да поправи автомобила; противоправно деяние на лице, за чието поведение ответникът носи отговорност; причинените вреди по МПС-то и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; получаване на регресна покана от ответника; механизма на инцидента.

На първо място, съдът приема следната фактическа обстановка относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие: на ********* лек автомобил с марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *************, собственост на свид. М. М. Б., бил паркиран в гр. П., ул. „Б.“ № **, което място на улицата било точно срещу ул. „Б.“ № **, където работил свид. Б.. Мястото на паркиране е на улицата. Впоследствие върху колата паднал клон от дърво. Вследствие на ПТП се увреждат следните елементи от автомобила: одраскана боя по целия автомобил.

3

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщения доказателствен материал, който е безпротиворечив и кореспондира с твърденията на ищеца. Механизмът на настъпване на произшествието се доказва от писмените доказателства по делото – служебната бележка от IV РУ на ПБЗН гр. Пловдив, свидетелските показания на свид. Б., както и от заключението на вещото лице по съдебната-автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като достоверно и компетентно изготвено.

Механизмът на ПТП не се опровергава и от приложената от ответника Заповед от 27.02.2023 г. на кмета на район „Източен“ към община Пловдив, с която е възложено да се съкратят клоните около осветителните тела и да се повдигнат и оформят короните на декоративната растителност на ул. „Б.“, северен и южен тротоар, в отсечката от ул. „В.“ до бул. „И.“.

Съдът кредитира и показанията на свид. М. М. Б., доведен от ищеца, като последователни и безпротиворечиви. Същият дава сведения за следното: на процесната дата паркирал колата на процесното място, времето било ветровито и видял вредите по целия си автомобил – одрасканата боя. Съдът цени показанията му в съответствие с целия доказателствен материал и дава вяра за фактите и обстоятелствата, които е изложил свидетелят.

Причинените вреди по МПС-то и техния размер се установят от приложените по делото доказателства във връзка със застрахователната преписка и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Установява се, че вследствие на процесното ПТП са настъпили следните вреди по застрахованото МПС: одраскана боя по целия автомобил, която е наложила цялостно пастиране (полиране) на колата. Техният размер съдът приема, че възлиза на 300 лв., колкото е посочено в експертизата на вещото лице по САТЕ, която съдът кредитира.

За ангажиране на отговорността на ответната община следва да се установи, че е налице противоправно бездействие от нейни служители на установено от закон или подзаконов нормативен акт задължение за активно поведение. Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите.

Безспорно е, че улицата, на която се е случило произшествието, в гр. П. е на територията на община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 от ЗС собственост на общината са и насажденията върху улицата. Съгласно чл. 8, ал.

1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (обн. ДВ. бр.26 от 30.03.1993 г.) общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие – дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зЕ.та система на Община Пловдив (приета с Решение № 225, взето с Протокол № 11 от 11.06.2009 г. на ОбС Пловдив) общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зЕ.та система за терените общинска собственост.

4

Аргумент в подкрепа на това, че общината отговаря за поддържане на падналото върху лекия автомобил на ищеца дърво е приложената от общината заповед за оформяне или премахване на декоративната растителност в района на местоизвършване на деликта. Изложеното представлява признание, че именно общината отговаря за поддържането и стопанисването на тези зелени площи с находящи се в тях дървета.

Предвид установените задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на декоративната растителност в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД. Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент, в резултат от който са настъпили вреди на МПС-то, собственост на увреденото лице.