Решение № 246 от 19.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Видин, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

Членове:

ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251300600238 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от частния тъжител С. Х. А., чрез адвокат д-р М. К. срещу присъда № 44 от 21.10.2024 г., постановена по НОХД № 1338/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

С определение № 232/19.05.2025 г. ВКС е изпратил делото по подсъдност от Окръжен съд – Монтана на Окръжен съд – Видин.

С присъда № 44/21.10.2024г. по НЧХД № 1338/2023г. по описа на Районен съд Монтана, подсъдимата С. Й. Т. с ЕГН ********** е призната за невинна за това, това че до 30.04.2023г. и на 01.08.2023г. като родител на малолетн ото дете А. С. С. с ЕГН 1847063706 в град Лом не е изпълнила съдебно решение № 85/24.11.2021г. постановено по въззивно гр.дело № 202/2021г. по описа на Окръжен съд Монтана, влязло в законна сила на 03.11.2022г. с определение № 50789/03.11.2022г. постановено по гр.д.№ 1078/2022г. по описа на ВКС, с което е частично отменено решение на РС Лом от 18.03.2021г. постановено по гр.д. № 424/2020г, с което е определен режим на лични отношения за летния 1 сезон на малолетното дете с баща му С. Х. А., с ЕГН ********** - „...един месец през лятото, който не съвпада с ползвания от майката платен годишен отпуск, като майката С. Т. се задължава да уведоми бащата С. С. в срок до 30 април на съответната година, за времето през което ще ползва такъв отпуск.“,, като е оправдана за повдигнатото му обвинение за престъпление по престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

С присъдата С. Х. А. с ЕГН ********** е осъден на основание чл. 190 ал.1 от НПК да заплати на С. Й. Т. с ЕГН ********** сума в размер на 2 102.72 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник и пощенски разходи, а по сметка на Районен съд - Монтана сумата от по 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е жалба от тъжителя С. Хамуд А., чрез неговия повереник адвокат д-р М. К. Д.. В нея се посочва, че постановената присъда е назаконосъобразна, неправилна, постановена постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на Конституцията на Република България. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, осъдителна такава, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски във всички инстанции на процеса.

Постъпилата въззивна жалба е връчена на подсъдимата на С. Й. Т. като същата не е депозирала отговор.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил възможност на страните за представяне на нови доказателства.

В открито заседания частният тъжител се явява лично и с адвокат М. К..

В съдебно заседание са представени нови доказателства, като е разпитан свидетелят Е. Х. П., приети са като доказателства ведомости на работна заплата на подсъдимата С. Т. за периода от месец юли до месец септември 2023 г., включително.

В хода съдебните прения се посочва, че контролираният съд е направил неправилно изводи въз основа на събраните факти по делото . Прави се анализ на фактите , като на база проведения анализ посочват, че подсъдимата Т. не предупредила частния тъжител- баща на детето й кога ще ползва летния си 2 платен отпуск.

Твърди се, че по никакъв начин не се е доказало в процеса, че частния тъжител С. е уведомен до 30.04.2023 г.,както и че С. Т. ще ползва отпуск през месец август.

Посочват, че не следва да се кредитирате показанията на И. Б., а да се кредитират като вярни показанията на Р. П.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата се явява лично и с адвокат К. Б.. Посочват, че присъдата на Районен съд – Монтана е правилна.

Посочва, че съдебното решение, с което са определени контантите на двамата родители с детето не предвижда форма, в която да се извършва уведомяване. Тази форма може да бъде писмена, устна, по ел. път и тн., като неговата доверителка е избрала естествената за комуникацията на двама родители форма, а именно устната форма на уведомяване. Прави се анализ на събраните доказателства.

Моли, да бъде потвърдено първоначалното решение като правилно и да бъде присъдено възнаграждение за това производство в размер на 850 лв.

Представя и списък на разходите.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата Т. и тъжителят С. съжителствали на семейни начала, от което съжителство имат дете – А. С. С. – роден на 06.07.2018г. След раздялата им, отношенията им са сериозно влошени, като водят множество дела помежду си.

Общото им дете живее при майката / подсъдимата С. Т./ в гр. Лом. С решение № 85/24.11.2021 г. на ОС Монтана по в.гр.д. № 202/2021г, потвърдено с Определение № 20789/03.11.2022г. по гр. дело № 1078/2022 г. на 3

ВКС, с което е частично отменено решение на РС-Лом от 18.03.2021г. постановено по гр.д. № 424/2020г, с което е определен режим на лични отношения за летния сезон на малолетното дете с баща му С. Х. А., с ЕГН ********** – „…един месец пред лятото, който не съвпада с ползвания от майката платен годишен отпуск, като майката С. Т. се задължава да уведоми бащата С. С. в срок до 30 април на съответната година, за времето през което ще ползва такъв отпуск…“

През 2023г. С. Т. планувала платения си годишен отпуск през месец август.

Подсъдимата уведомила устно тъжителя за предстоящия отпуск в изпълнение на горецитираното решение през месец април 2023г. около великденските празници при тяхна среща в гр. Лом. На уведомяването присъствала свидетелката И. Б., учителка в град Лом, която случайно възприела разговора между подсъдимата и тъжителя. Съгласно Заявление № Зе687/02.06.2023г. и Заповед за разрешаване на отпуск № Зо-649/02.06.2023г, представени от МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ град Лом, подсъдимата Т. действително е била в отпуск за времето от 26.07.2023г. до 06.09.2023г. включително в размер на 30 дни.

Въпреки съобщаването на тъжителя за планувания отпуск на подсъдимата, на 02.06.2023г. е изпратена нотариална покана от страна на тъжителя С. С., като в нея е посочен адрес, находящ се в Село Студено буче, до подсъдимата С. Т. с посочване, че е планувал платения си годишен отпуск през месец август 2023г., поради забава за уведомяване от нейна страна за планувания отпуск.

Поканата е връчена лично на тъжителката С. Т. на 28.06.2023г. / сряда/.

На 03.07.2023г. /понеделник/ подсъдимата изпраща нотариална покана до тъжителя на посочения от него адрес в село Студено буче, с отговор, че в срока, предвиден в решението, го уведомява отново, че ще ползва отпуска си през месец август 2023г. Лицето многократно е търсено на адреса, като не е откритобвиняемия Залепено е уведомление по реда на чл.47 от ГПК на 09.08.2023г.

На 01.08.2023г. тъжителят С. С., придружаван от свидетеля Й. С. Т. – психолог към Фондация „Защита правата на децата“, отиват пред дома на подсъдимата Т., за да вземат детето за летния режим. Не установяват майката и детето пред адреса, предвид вече започналия платен годишен отпуск на майката към 01.08.2023г.

4

Подават сигнал на тел.112, за да се установи дали майката и детето са на адреса.

Непосредствено след това, тъжителят С. С. подава сигнал до ОЗД – ДСП Лом за неспазване на съдебното решение от страна на С. Т. относно режима на лични отношения на детето с бащата. При извършената проверка не са открити нередности по отношение полаганите грижи за А. С., както и условията, в които се отглежда.

На 03.08.2023г. въз основа на решение № 85 от 24.11.2021г. по описа на МОС и определение № 50789 от 03.11.2022 г. по гр. дело № 1078/2022 г. по описа на ВКС, тъжителят се снабдява с изпълнителен лист и е образувано ИД № 505/2023г. по описа на СИС при ЛРС. С Протокол на основание чл.434 от ГПК от 11.09.2023г. е отложено принудителното изпълнение за режим на лични контакти с дете, тъй като детето е предадено от майката С. Т. на бащата С. С..

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на всички доказателства.

Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. обвиняемия, решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. обвиняемия, решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. обвиняемия, решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. обвиняемия) Следва да се подчертае, че в тъжбата, по която е образувано настоящото производство е за деяние, за това че до 30.04.2023г. и на 01.08.2023г.

5 подсъдимата С. Й. Т. с ЕГН **********, като родител на малолетното дете Александър С. С. с ЕГН 1847063706 в град Лом не е изпълнила съдебно решение № 85/24.11.2021г. постановено по въззивно гр.дело № 202/2021г. по описа на Окръжен съд Монтана, и не е уведомила бащата С. С. в срок до 30 април на съответната година, за времето през което ще ползва такъв отпуск, съответно него е предала.

Така заведена тъжбата обособява два времеви периода. Първият до 30.04.2023 г. , в който подсъдимата С. Й. Т. следвала да уведоми тъжителя С., за ползването си на платен годишен отпуск и втория на 01.08.2023 г. за предаването на детето, при липса на уведомяване.

Според мен в производството пред първата инстанция е кои показания следвало да кредитира първоинстанционния съд и защо дава вяра на едните, а не на другите.

В тази връзка в производството пред настоящата инстанция се приеха и допълнителни доказателства по искане на обвинението /частния тъжител/.

В наказателния процес, доказателствената тежест (бремето на доказване) лежи изцяло върху обвинението (прокуратурата/ частния тържител); то трябва да докаже вината на подсъдимия "извън разумното съмнение", което означава, че съдът трябва да е абсолютно сигурен, че обвинението е вярно, преди да го признае за виновен, а не обратното - подсъдимият не трябва да доказва невинността си. В наказателния процес презумцията за невиновност е водеща и при проявата на съмнения, които разколебават тезата на обвинението, съдът е длъжен да постанови оправдателна присъда.

Тежестта на доказване е онова задължение за доказване, което, ако не бъде изпълнено, възникват неблагоприятни последици за неговия носител, а именно - твърдяните факти се считат за нестанали.

Подсъдимия не носи такава тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на обвиняемия/подсъдимия, не обосновава обвинението. Съгласно чл.103, ал.2 „обвиняемия не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал.3 - „Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.” В тази връзка, настоящият състав на съда, счита, че Районен съд – Монтана 6 правилно е кредитирал показанията на свидетеля И. Б.. Същата заява, че е възприела непосредствено разговор между тъжителя и подсъдимата , в който подсъдимата припомня на тъжителя, че вече го е уведомила за датата на платения си годишен отпуск. В тази връзка, тези показания се допълват и от свидетелксите показания на майката на подсъдимата Р.Ц., която свидетелства, че подсъдимата го е уведомила през февруари месец на 2023г.