Определение № 4074 от 19.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13571/2025
- Вид
- Определение № 4074
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 23 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 4 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4074 гр. София, 19.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513571 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК вр. чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. С. срещу определение № 45521 от 31.10.2025 г., постановено по гр.д. № 29086/2025 г. на Софийски районен съд, 84 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ по същото дело. Поддържа, че понастоящем работела в „Сканклийн“ ЕООД на четиричасов работен ден и получавала 420.36 лв. нетно възнаграждение. Не притежавала жилище на свое име.
Поради това моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което да уважи молбата за предоставяне на правна помощ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 21.05.2025 г. от Л. П. С., ЕГН **********, с молба с правно основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.
На 21.05.2025 г. съдът издал заповед за незабавна защита. С 1 разпореждане от същата дата молбата за защита е оставена без движение и на молителката са дадени указания за отстраняването им в 1-седмичен срок от връчването.
Разпореждането с указанията е връчено на 21.06.2025 г. С молба от 25.06.2025 г. молителката чрез адв. К.Т. (чиито действия са потвърдени с приподписването й) уточнила молбата за защита и поискала да й се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като получавала минимална заплата от 933 лв.
С разпореждане от 30.06.2025 г., във връзка с молбата за правна помощ съдът дал указания на молителката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства относно доходите си и тези на семейството си, имущественото си състояние – своето и на семейството й, удостоверено с декларация (изцяло попълнена) семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и др. по преценка.
Разпореждането е връчено на молителката на 05.07.2025 г. С молба от 09.07.2025 г. представила декларация за материално и гражданско състояние, съгласно която има месечен доход в размер на 1 500 лв., има жилище в София и МПС (което било на малкия й син), в момента е в развод, като е посочила номера на делото. Доказателства не са представени.
С атакуваното определение от 31.10.2025 г. районният съд взел предвид, че съгласно декларираното молителката получава заплата в размер на 1 500 лв., не е декларирала здравословно състояние, което да обуславя месечни разходи за лекарства, не е декларирала да се грижи за ненавършили пълнолетие деца, има жилище, а същевременно в молбата за защита не се твърди и акт на икономическо домашно насилие, който да поставя молителката в невъзможност да разполага с финансовите си средства. Поради това отхвърлил молбата.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 23 ЗПП, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието 2 изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Съгласно ал. 4 на чл. 23 ЗПП, в производствата по Закона за защита от домашното насилие съдът допуска правна помощ, като съобразява евентуално състояние на зависимост на жертвата от извършителя, водещо до невъзможност да използва притежаваното имущество, както и други обстоятелства, препятстващи ефективната правна защита.
В случая молителката не е изпълнила точно дадените й от районния съд указания. В представената декларация същата е заявила, че има месечен доход в размер на 1 500 лв., в молбата по чл. 95 ГПК – в размер на 933 лв., а в частната жалба твърди доходът й да бил 420.36 лв. и че работела на четиричасов работен ден. Въпреки дадените й указания, не е представила и никакви писмени доказателства относно доходите и трудовата си заетост.
Същевременно не е декларирала нито заболявания, налагащи месечни разходи за лекарства, нито че се грижи за ненавършили пълнолетие деца; Декларирала е, че има собствено жилище (в частната жалба твърди обратното). В молбата за защита няма изложени твърдения за икономическо домашно насилие по смисъла на чл. 23, ал. 4 ЗПП.
С оглед противоречивите твърдения на молителката относно доходите й и неизпълнението на дадените указания да представи писмени доказателства за доходи и трудова заетост, съдът не може да извърши възложената му от закона преценка дали страната действително няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Поради това молбата за предоставяне на правна помощ правилно е оставена от районния съд без уважение. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45521 от 31.10.2025 г., постановено по гр.д. № 29086/2025 г. на Софийски районен съд, 84 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
95, ал. 6 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4