Решение № 37 от 02.04.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 121/2024
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16а, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58а и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58в, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 81а, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81а,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 81г, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 213, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 3 · Закон за горите
- чл.273,ал.1 · Закон за горите
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. ******, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200121 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от Директора н а Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ****** № ****** от ****** година по компетентност за налагане на Безвъзмезден труд в полза на обществото на Д. Н. Х. с ЕГН ********** от село ******,общ.
******, област ******, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ).
Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РД Г Кърджали, редовно призован, не се явява.
Нарушителят Д. Н. Х. , редовно призован, не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Д. Н. Х. с Е Г Н ********** , живее в село ******,общ. ******, област ****** ,като липсват събрани доказателства относно трудовата му дейност и семейното му състояние.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на ******* година , В.Г.М. , който работи на длъжност „Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите ” съвместно с колегата си Б.И.Н. констатирали, че нарушителят Д. Н. Х. съхранява в дома си в село 1
****** - дърва вид - бряст -0,80 пр.куб.м., нерамкирани с КГМ или общинска такава.
Дървата са измерени в присъствието на нарушителя от горските служители с метър и е установено количеството им – 0.80 пр.куб.м.
В.Г.М. съставил срещу Д. Н. Х. , АУАН серия ****** № ****** от ****** година, а именно за това, че на ******* година съхранява в дома си в село ****** - дърва от вид - бряст -0,80 пр.куб.м., нерамкирани с КГМ или общинска такава.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел я по Акта Б.И.Н.,но нарушителя отказал да подпише и да получи екземпляр от АУАН,което било удостоверено от свидетеля Николов.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено Възражение.
За така констатираното нарушение бил съставен Констативен протокол /липсва приложен по АНПР ,но посочен в АУАН.
След получаване на посочения АУАН, ведно с преписката, Директорът на Р Д Г - Кърджали установява, че извършеното от Д. Н. Х. нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Н аказателно постановление (НП) № ******** година на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на ******* година, с което на Д. Н. Х. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Предвид на това, че Д. Н. Х. е наказан за друго такова нарушение по чл.
266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО изпраща преписката в Районен с ъ д - ******, който да се произнесе по наказанието на нарушителя за нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ .
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че В.Г.М. заема длъжността „Главен специалист - Горски инспектор в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд (видно от Диплома за средно специално образования), т.е. В.Г.М. се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , действало при изпълнение на служебните си задължения.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен 2 начин от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за основателно по следните съображения:
Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Фактът, че при посочване на нарушен ата правна норма, актосъставителят н е е посочил конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 1 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, коят о е нарушена.
Действително в АУАН е посочен служебния адрес на свидетеля по Акта, а не личния, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адреси, както и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатиран ото не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая не е налице.
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.
Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в 3 нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.01.2024 година актосъставителят е заемал длъжността „Горски надзирател в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите” и притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, ******, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, ******, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка, общинска или производствена такава.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в Акта административно нарушение.
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 31.01.2024 година нарушителя съхранява в дома си в село ****** - дърва от вида - бряст- 0,80 пр.куб.м., немаркирани с КГМ или общинска такава.
Кубатурата на дървата е измерена чрез използването на рулетка.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно маркиране на процесното количество.
Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен.
Процесното нарушение е описано/удостоверено в АУАН , т. е. той се явява част от административнонаказателното производство и нарушителят имал възможност да се запознае с него.
Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е формално и може да се извърши само при пряк умисъл.
В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на нарушителя е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискванието, че дървесината следва да е маркирани с КГМ или производствена такава.
Д. Н. Х. е имал обективна представа, че съхранява дървесина която не е маркирана с контролна горска марка или производствена такава и че с 4 това нарушава чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, но го е извършил именно с тази цел.
Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е "повторност" на нарушенията като съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Законодателят е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал. 1, т.
6 от ДР на ЗАНН, "нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.
От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за извършено от него нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ с Наказателно постановление (НП) № ********* на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на ******** година, т. е. в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното
НП, като нарушителят отново е извършил същото административно нарушение в едногодишния срок от влязлото в сила НП, а именно: на ******** година.
Следователно извършеното от нарушителя изцяло припокрива нормата на "повторност" на нарушението.
От изложеното става ясно, че нарушителят е извършил процесното нарушение в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ , съгласно която, когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е Глоба от 1000 лв. до 10 000 лв. или Безвъзмезден труд в полза на обществото, в редакцията на нормата към датата на деянието/към ******г.
Настоящия Съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който се явява нарушител на ЗГ, липсата на данни за постоянни трудови доходи от страна на нарушителя и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към 5 спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, че следва да приеме Искането на АНО за налагането на административно наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото" за основателно.