Решение № 1719 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200882 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „*" ЕООД, с. Градинарово, обл. Варна, ЕИК*, срещу Наказателно постановление №03-2201215 от 04.01.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, с което, за нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекс на труда (КТ) на въззивника е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 5000 лв.

Въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че посоченото в НП лице Каролина Сергеева, като допуснато на 24.11.2022 г. да изпълнява трудови функции без наличие на сключен трудов договор, е различно от констатираното при същите обстоятелства лице Васил И. по връчения на въззивника АУАН №03-2201215 от 08.12.2022 г., въз основа на който е отразено да е издадено процесното НП.

Въззиваемата страна страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли, НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника е безспорно доказано. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022 г. служители на Дирекция “ИТ" Варна, сред които и свидетелите Н.

И. и Е. Н., извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ „Одесос" в гр. Варна. На кей №6 при обход по работните места, проверяващите установили лица да извършват дейности по почистване на палубата на м/к „*". Едно от лицата се представило като В. С. И. и под негова диктовка била попълнена от трето лице, посочено като В. П., декларация по чл.402 КТ, подписана от В. И., че работи за въззивното дружество от 24.11.2022 г. на обект м/к „*", Островна зона, гр. Варна, като общ работник/чистач, с работно време от 08:00 ч. до 1

16:30 ч., че няма сключен трудов договор, нито граждански такъв, при договорено трудово възнаграждение в размер 40 лв дневно, че има два почивни дни и почивка 1 час в работния ден.

На същата дата свид. Н. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и В. С. И.. Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на въззивното дружество, до същото била изпратена призовка по чл.45, ал.1 АПК за явяване на негов представител в ДИТ Варна и представяне на редица документи, в това число и пълните трудови досиета на установените работници. На 02.12.2022 г. се явило упълномощено от представляващия дружеството лице С. Т., което подписало постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и В. С. И..

На 08.12.2022 г. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №03-2201215, за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, за това, че в качеството на работодател е допуснал до работа В.

С. И., р. 05.08.2002 г., да изпълнява трудови функции на „общ работник, почистване“ на палубата на м/к „Сий Лайън", на кей №6 при кораборемонтен завод „Одесос", с определено работно време от 08.00 ч. до 16.30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер 40.00 лв дневно, декларирано от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

В АУАН било посочено още, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г. в гр.

Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос", когато лицето било установено да престира труд в полза на дружеството.

Актът бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно нормата на чл.416, ал.3 КТ и бил получен на адреса на управление от С. Т., упълномощен от представляващата дружеството. В срока по чл.44 ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения и на 04.01.2023 г. въз основа на него директорът на дирекция „ИТ" Варна издал оспореното НП №03-2201215, с което наложил на въззивното дружество наказание „имуществена санкция“ в размер 5000.00 лв за това, че на 24.11.2022 г., в качеството на работодател, допуснал до работа К. Т. С., р. 17.09.1955 г., да изпълнява трудови функции на „общ работник, почистване“ на палубата на м/к „Сий Лайън", на кей №6 при кораборемонтен завод „Одесос", с определено работно време от 08.00 ч. до 16.30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер 40.00 лв дневно, декларирано от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

В с. з. от 06.06.2023 г. от въззиваемата страна е представен в оригинал документ НП №03-2201215 от 04.01.2023 г., за наложено на въззивното дружество наказание „имуществена санкция“ в размер 5000.00 лв за нарушение по чл.62, ал.1 КТ за това, че на 24.11.2022 г., в качеството на работодател, допуснал до работа В. С. И., р. 05.08.2002 г., да изпълнява трудови функции на „общ работник, почистване“ на палубата на м/к „*", на кей №6 при кораборемонтен завод „Одесос", с определено работно време от 08.00 ч. до 16.30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер 40.00 лв дневно, декларирано от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Н. И. и Е. Н., така и от приобщените документи – НП №03-2201215 от 04.01.2023 г., АУАН №03-2201215 от 08.12.2022 г., разписка за получаване на НП №03-2201215 от 02.02.2023 г., протокол за извършена проверка №ПР2240642 от 07.12.2022 г., писмо изх.№22095413 от 08.12.2022 г., известие за доставяне, пълномощно, писмо изх.№22094494 от 02.12.2022 г., идентификационна карта, договор №304-2022 от 28.09.2022 г., списък на работниците и 2 служителите на „*“ ЕООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, известие за доставяне, писмо изх.№22095418 от 18.12.2022 г., постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение, декларация от Васил С. И. от 24.11.2022 г., Заповед №3-0693 от 15.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, на основание Заповед №3-0693 от 25.08.2022 г. на изп. директор на ИА "Главна инспекция по труда".

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.

Предвид факта, че представената по делото преписка действително съдържа, както НП №03-2201215 от 04.01.2023 г., отразено като издадено въз основа на АУАН №032201215 от 08.12.2022 г., за нарушение по чл.62, ал.1 КТ относно трудово правоотношение с лицето К. Т. С., така и АУАН №03-2201215 от 08.12.2022 г. в чието съдържание същото по вид нарушение е отразено като констатирано спрямо лицето В. С. И., че именно документите с идентично съдържание са връчени на въззивника с разписките, съответно от 02.02.2023 г. и от 13.12.2022 г.

Обстоятелството, че на въззивника е връчено НП, в което е отразено да е издадено въз основа на ясно индивидуализиран АУАН, съставен за нарушение относно трудово правоотношение с конкретно лице, явяващо се напълно различно от посоченото в съответното НП, сочи допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на въззивника, поради невъзможност да разбере, за кое конкретно нарушение и спрямо трудовото правоотношение с кое лице, е санкциониран. Така констатираното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Обстоятелството, че въззиваемата страна е издала срещу въззивника и представения в с. з. от 06.06.2023 г. документ – НП №03-2201215 от 04.01.2023 г., чието съдържание съответства на приложения по административно-наказателната преписка АУАН №032201215 от 08.12.2022 г. и за който липсват доказателства да е връчван на въззивника, не е в състояние да санира допуснатото нарушение. Напротив. Едновременното съществуване на двата, идентични по регистрационни данни и различни по съдържание документа, е незаконосъобразно. В случай на допусната грешка или неточност в съдържанието на връчения на 02.02.2023 г. екземпляр на НП №03-2201215 от 04.01.2023 г., е следвало това НП да бъде анулирано, след което да се издаде ново НП с коректно съдържание, което да се връчи на нарушителя с уведомяване, че некоректно издаденото и предходно връчено НП е анулирано. След като това не е сторено, именно връченото на въззивника НП се явява санкционния акт, срещу който същият следва да се защитава.

Относно материално-правната законосъобразност на ооспорения акт:

Доколкото всички налични по делото данни се отнасят за допуснато нарушение по чл.62, ал.1 КТ спрямо лице от мъжки пол, представило се с неудостоверена самоличност като Васил Славов И., докато с НП въззивникът е санкциониран за нарушение по чл.62, ал.1 КТ относно трудово правоотношение с напълно различно лице от женски пол, твърдяното с 3 оспореното НП нарушение се явява недоказано.

Наред с това, съдът счита, че не следва да се кредитира приложената към административно – наказателната преписка декларация по чл.402 КТ с посочен автор Васил Славов И., доколкото от отразеното в документа, а и от показанията на свидетелите Н. И. и Е. Н. е видно, че документа не е написан от посоченото като негов автор лице, както и че същото е било неграмотно, при което се поставя изобщо под съмнение, дали лицето всъщност е разбирало смисъла и значението на данните, които е следвало да декларира, както и написаните от друго лице изявления, които е подписало.

Наред с това, достоверността на данните, вписани в процесната декларация, няма как и да бъде проверена от съда, защото лицето, посочено като автор, не е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може да бъде установено и евентуално разпитано от съда.

При това, по делото липсват дори безспорни и категорични данни, че лице с имена В. С. И. изобщо съществува, както поради липсата на минимален обем от индивидуализиращи данни, така и поради факта, че в декларацията са вписани някакви имена, които са били съобщени, но не и удостоверени. А как, при пълна липса на надлежна установеност на субекта, е било съставено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, е отделен въпрос.

При така изтъкнатите съображения, съдът намира оспореното НП, не само за процесуално незаконосъобразно, но и за материално-правно неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2201215 от 04.01.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което, за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, н а “*" ЕООД, с. Градинарово, обл. Варна, ЕИК *, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 5000 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4