Решение № 1131 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110208950 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-104 от 22.05.2023г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.123, ал.1, изр.2 и чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на „***“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл.54, ал.7, изр.1, хипотеза 2, вр. чл.53, ал.3, вр. чл.10, т.1 от ЗМИП.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество - „***“ ООД, от името на което е подадена жалба от адв. В.. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните и материално-правните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона. Поради това се иска съдът да отмени НП. Според жалбоподателя в Акта има погрешна констатация, че Дружеството не е събирало данни за професионалната дейност, целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения на лицето, на което е дадена представителна власт да извършва сделки от името и за сметка на клиента. Твърди се, че в хода на проверката, извършена от КФН, не е било направено запитване към Дружеството за представяне на документ по смисъла на чл.53, ал.3 от ЗМИП по отношение на оторизираните лица. Единствено бил отправен общ въпрос за начина на изпълнение на чл.53, ал.3 от ЗМИП и съответно било поставено задължително изискване за декларирането на обстоятелството, че са изпратени документи, изискани и относими към съответното искане. Поради това едва във 1 възражението срещу АУАН Дружеството – жалбоподател е предоставило въпросник по смисъла на чл.53, ал.3 от ЗМИП от D.A., от който била видна изисканата от оторизираното лице информация, вкл. и данни за професионалната дейност и целта на характера на участието на това лице при дистанционно установяване на договорни отношения. В жалбата се посочва, че имало неразбирателство между проверяващия екип и служителите на „***“ ООД относно понятията „потребител“, „клиент“, „пълномощник“, „оторизирано лице“. На следващо место в жалбата се изтъква, че административно – наказващият орган е допуснал нарушение при определяне на датата на нарушението. Според справката за извършени сделки с финансови инструменти от името и за сметка на *** входирана в КФН под № РГ03-236-5 от 13.07.2022г., D.A. е подавал поръчки за сделки от името и за сметка на ***от началото на 2021г., което е преди датата на твърдяното нарушение - 02.03.2021г.

Жалбоподателят посочва, че е предоставил цялото досие на *** но не и досиетата на оторизираните от клиентите лица, тъй като за тях от КФН били поискали само оторизационна форма и официален документ за самоличност. Твърди се, че „***“ ООД е предоставил за D.A. оторизационна форма от 2021г. За същия първоначално била подадена в Дружеството оторизация още от 04.11.2020г. По съществото на спора се твърди, че по отношение на оторизираните от клиентите на „***“ ООД физически лица не се изисква идентификация по смисъла на чл.54, ал.7 от ЗМИП. Посочва се, че опровомощените лица имали единствено правомощия да подават нареждания за сделки от името и за сметка на клиент /който клиент подлежал на цялостна комплексна проверка при идентификация/, но не могат да се разпореждат с активите на клиента, нито се явяват клиент на инвестиционния посредник, нито потребител. Оторизираните лица не се явявали пълномощници на клиентите на брокера и съответно за тяхната идентификация не се изисквало валидно пълномощно. Жалбоподателят изразява несъгласие и със становището на административно – наказващия орган, че събирането на данни по смисъла на чл.53, ал.3 от ЗМИП за оторизираните от клиентите на брокера лица било необходимо за определяне на рисковия профил на клиента с цел да се прецени дали чрез действията си оторизираното лице би могло да води до по-висок риск от изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и че дистанционната идентификация на оторизираните лица водела до повишаване на риска клиентът на брокера да бъде „използван“ с цел затрудняване на идентификацията на третите лица. Според жалбоподателя за допускането като лице, подаващо поръчки за търговия от името и за сметка на клиента е достатъчно удостоверяването на тези правомощия от самия клиент чрез посочването им в съответната оторизационна форма, която указва параметрите на условията на търговия с финасови инструменти, но не и тяхната идентификация като пълномощник на клиента, нито събирането на данни по реда на чл.53, ал.3 от ЗМИП.

Оторизацията на лица, които от името и за сметка на клиента подават поръчки за сключването на сделки с финансови инструменти се твърди да е нормална търговска практика на водещите в областта брокери на финансови инструменти. Алтернативно се твърди, че наказващият орган е направил грешна преценка за липсата на основания за приложението на института за маловажност. Жалбоподателят иска съдът да отчете това, че „***“ ООД е привело поведението си в съответствие с установеното в закона задължение 2 преди издаване на НП; това, че нарушението е първо по ред, както и това, че жалбоподателят е приложил редица способи за постигане на целите по чл.1 от ЗМИП, с което е манифестирал и организация на дейността си. Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, както и да се присъдят в полза на „***“ ООД всички разноски, направени в хода на производството.

По делото е депозирано и писмено възражение с вх. № 272205 от 02.10.2023г. от юрк.

Налбантов. В него се посочва, че НП е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административно – производствените правила. Поради това се иска жалбата на „***“ ООД да бъде отхвърлена. Посочва се, че Дружеството – жалбоподател осъществява дейност като инвестиционен посредник (ИП), вписано е в публичния регистър на КФН по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН и се явява задължено лице по чл.4, т.8 от ЗМИП. В хода на проверката, извършена от КФН, било установено, че „***“ ООД е предлагало възможност на своите клиенти да дават правомощия на трети лица да извършват сделки с финансови инструменти от тяхно име и за тяхна сметка като за целта попълват и подават пред ИП оторизационна форма в електронен вид, към която се прилага документ за самоличност на оправомощеното лице. В писменото възражение са изброени реквизитите на оторизационната форма. Конкретно за представената на 30.05.2022г. оторизационна форма от 02.03.3021г. на лицето D.A. юрк. Налбантов сочи, че с нея на лицето са били дадени правомощия да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на клиента *** Представени били и справки за извършени сделки с финансови инструменти от името и за сметка на *** Твърди се, че ИП е следвало, но не е събрало данни за професионалната дейност на оторизираното лице, за целта и характера на участието на оторизираното лице в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.

Пропускът е квалифициран като нарушение на чл.54, ал.7, изр.1, хип.2, вр. чл.53, ал.3, вр. чл.10, т.1 от ЗМИП. Твърди се, че представената по делото оторизационна форма по същество представлява упълномощаване на конкретно физическо лице да сключва сделки от името и за сметка на даден клиент – юридическо лице и сочи на встъпване в деловодни взаимоотношения. Освен идентификация с посочената оторизационна форма, ИП е следвало да събере данни за професионалната дейност на лицето, целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения, като тези данни е следвало да бъдат събрани със способите, посочени в закона – документи, данни от независим източник, въпросник или друг подходящ за това начин. По отношение на представения с възражението срещу АУАН въпросник от 01.11.2020г. от D.A. юрк. Налбантов посочва, че той не изпълва изискванията на чл.53, ал.3 от ЗМИП, тъй като от съдържанието му не става ясно каква е професионалната дейност на пълномощника, неговите занятия, опит и инвестиционни цели, какъв е характерът на връзката между него и клиента (служител ли е в юридическото лице – клиент и ако не е – каква е целта на участието му като пълномощник, след като печалбата/загубата е за сметка на клиента). От въпросника не ставало ясно и дали пълномощникът ще търгува от името и за сметка на юридическото лице, нито можело да се установи целта и характера на участието му в деловите взаимоотношения като пълномощник на *** Относно понятията, 3 изредени в жалбата, юрк. Налбантов посочва, че „клиент“ е дефинирано в т.9 от ДР на ЗМИП, понятията „оторизирано лице“ и „потребител“ били дефинитивно въведени в хода на проверката от страна на „***“ ООД и били използвани от проверяващия екип на КФН в същия смисъл : „оторизирано лице“ – това, за което е подадена оторизационна форма с приложен документ за самоличност; „потребител“ – оторизирано лице, което е получило акаунт и парола за достъп до платформата на ИП. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП. Заявява се, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от материално компетентни лица и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Според юрк. Налбантов нарушението е описано конкретно и са посочени доказателствата, които го потвърждават. Актът и НП се твърди да са връчени по надлежния ред. Прави се извод, че не е нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател. Изразява се несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че неправилно е била определена датата на нарушението. Обяснява се, че оторизационната форма, с която е дадена представителна власт за сключване на сделки от D.A. е била попълнена и подадена до „***“ ООД на 02.03.2021г. Доколкото с нея се установяват деловите взаимоотношения между клиента ***и ИП „***“ ООД, към 02.03.2021г. за Дружеството – жалбоподател е възникнало задължение да извърши комплексна проверка по чл.10, т.1 от ЗМИП, включваща и установяване на обстоятелствата по чл.53, ал.3 от ЗМИП. Твърдението, че такава оторизация била извършена на 04.11.2020г. не било подкрепено с доказателства. В заключение юрк. Налбантов посочва, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че нарушението възпрепятства ефективността и своевременността на достъпа до информация на клиентите на ИП и на регулаторния орган.

Законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване на обществените отношения – предмет на закрила, без да е необходимо да са настъпили вреди. При формалните нарушения преценката за прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да се направи не с оглед наличието или не на вредни последици, а с оглед степента, с която са застрашени обществените отношения. В конкретния случая се твърди, че бездействието на „***“ ООД е разкрило типична за вида си обществена опасност, като е възпрепятствало нормалното протичане на отношенията, свързани с правото на инвеститорите да бъдат информирани за цената на предлаганите от ИП услуги и начина на формирането й. С тези аргументи се иска от съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление като законосъобразно.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН в размер на 150 лева.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят се представлява от адвокат В.. В съдебно заседание на 03.10.2023г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 05.12.2023г. адв. В. моли СРС да постанови решение, с което да отмени процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно по аргументи, посочени в жалбата и с оглед на събраните по делото доказателства. Според защитата Дружеството – жалбоподател изцяло е спазило изискванията на закона. Алтернативно се иска съдът да 4 приложи института на маловажност с оглед смекчаващите обстоятелства и по-ниската обществена опасност на деянието. Твърди се, че Дружеството – жалбоподател е приложило оторизационната форма и изискуемите по закон документи за D.A., разкрити са целта и характера на деловото отношение, с което ***упълномощава D.A. да нарежда поръчки за сделки от негово име и за негова сметка. Данни за професията на D.A. имало в представения въпросник. Поради това се твърди, че изискванията на закона са спазени. Дори съдът да приеме, че тези изисквания са били спазени на по-късен етап, Наказателното постановление се иска да се отмени поради маловажност. Изтъква се и това, че наложената санкция била във висок размер. Иска се СРС да осъди наказващия орган да плати направените по делото разноски от Дружеството – жалбоподател, във връзка с което се представя списък и доказателства. Относно претендираното юрисконсултско възнаграждение адв. В. прави възражение за прекомерност и иска то да се съобрази с минимума.