Решение № 11 от 04.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ст. М. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600412 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по жалби на подсъдимия Р.М., чрез неговия процесуален представител адв.П.В.

ВАК, подсъдимия ЛЮДМ. Й. М., чрез неговия защитник-адв.Н.В. ВАК и подсъдимата Р.Н., чрез нейния защитник-адв.В.В. против Присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД№783/21г. по описа на Варненския окръжен съд.

С въззивната жалба на подсъдимия Р.М. се твърди за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Излагат се съображения, че самопризнанието на подсъдимия не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.М. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание към минималния законов размер и намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С въззивната жалба на подс.М. и нейното допълнение се излагат съображения за неправилност на обжалваната присъда. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви на първата инстанция. Иска се оправдателна присъда, а алтернативно1 намаляване размера на наложените наказания към минималния законов размер, както и присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди.

С въззивната жалба на подс. Р.Н. и постъпилите допълнителни съображения към нея се сочи за неправилно приложение на материалния закон. Иска се преквалифициране на деянието по чл.198, ал.4, пр.2, вр.ал.1 от НК и редуциране размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитника на подс.М. поддържа подадената жалба, като доразвива своите основания.

Защитникът на подс.М. поддържа жалбата, ведно с изложените допълнителни съображения.

Защитникът на подс.Н. пледира за преквалифициране на деянието и намаляване размера на наложеното наказание.

Представител на Апелативна прокуратура намира подадените жалби за неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.

В личната си защита и последна дума подс.М. моли за снизхождение и за правилна преценка на съда.

Подс.М. моли да бъде оправдан за грабежа и да му бъде наложено минимално наказание

Подс.Н. моли да бъдат взети правилно фактите по делото и да бъде намалено наложеното й наказание към минимума.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е Присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД№783/21г. по описа на Варненския окръжен съд, с която:

1.Подсъдимата Р. Б. Н. е призната за виновна в това, че на 08.08.2020 г. в гр. Варна, в съучастие с Р. ИВ. М. и ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на Мизгин Х. М., гражданин на Р.Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, за което и на осн. чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304 НПК е оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се 2 предварително да вършат кражби и грабежи.с присъдата е зачетето времето, през което подс. Н. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила, както и полицейското задържане по ЗМВР.

2. Подс.Р. ИВ. М. е признат за виновен в това, че на 08.08.2020 год. в гр.

Варна, в съучастие с Р. Б. Н. и ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на Мизгин Х.

М., гражданин на Р. Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304 НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.Подсъдимия е признат за виновен и в тома, че в периода 03.08.2020 год.- 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 639,40 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и „глоба“ в размер на 5000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определи ощо наказание-най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, към което на осн.чл.23., ал.2 НК е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. Зачетено е времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила, както и полицейското задържане по ЗМВР.

3. Подс. ЛЮДМ. Й. М. е признат за виновен в тома, че на 08.08.2020 год. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б. Н. и Р. ИВ. М., като съизвършители, отнел чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на Мизгин Х.

М., гражданин на Р. Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304 НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се 3 предварително да вършат кражби и грабежи.Подсъдимия е признат за виновен и в това, че в периода 03.08.2020 год.-08.08.2020год. в гр. Варна, в съучастие с Р. ИВ. М., като съизвършители, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр. Варна, разпространил на Р. Б.

Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични вещества- хероин, метамфетамин и рискови вещества- 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и „глоба“ в размер на 5000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание-най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, към което на осн.чл.23, ал.2 НК присъединява наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. Съдът е зачел времето, през което подс. М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила, както и полицейското задържане по ЗМВР.

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на пострадалите сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.199 от НК.

Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимите по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и извърши цялостна проверка на постановения съдебен акт, настоящия въззивен състав установи допуснати от първоинстанционния съд неотстранимо от настоящата инстанция съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд от друг съдебен състав.

Проведената диференцирана процедура не освобождава съда от задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на 4 установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и направеното от подсъдимите самопризнание, съдът е длъжен да направи съпоставка дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след това да изложи своите правни изводи.

В разпоредителното заседание, проведено на 21.09.2021г., подсъдимите и техните защитници са заявили желание за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК,в частност чл.371,т.2 от НПК. В проведеното съдебно заседание подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти. С определение по чл.372,ал.4 от НПК съдът е приел, че „с оглед изявленията на тримата подсъдими и техните защитници намира, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства“, поради което е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на тримата подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Законът и съдебната практика са категорични, че за законосъобразно проведена процедура по чл.373,т.2 от НПК са необходими следните три предпоставки: подсъдимият да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което трябва да направи чрез свободно волеизявление; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите факти и на последно, но не по важност място, самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.

" Липсата на което и да било от тези условия би довела до незаконосъобразна процедура, ако е допуснато и проведено съкратено съдебно следствие с признание на фактите, като в този случай нарушението следва да се прецени като съществено и да обоснове отмяна на постановения съдебен акт. За подсъдимия е налице не право, а правна възможност да поиска делото да протече по реда на обсъжданата диференцирана процедура, като за нейното законосъобразно провеждане е необходимо не само изявлението на подсъдимото лице за признаване на фактите по обвинението, но и преценката на решаващия орган за доказателствена подкрепеност на тези факти. Изискването за подкрепеност на направеното от подсъдимото лице признание на фактите по обвинението е условие, без което не може да се проведе законосъобразно съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и тази процедура е недопустима, ако даже и част от обвинителните факти са доказателствено необезпечени. Ако събраните на досъдебното производство доказателствени материали са противоречиви или не подкрепят изложената фактология, макар и само в определена част, е налице пречка за провеждане на диференцирана процедура“/вж Решение №185 от 07.02.2019г. по н.д.№956/2018г. трето н.о. на ВКС/.