Определение № 12590 от 10.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12590 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505554 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по повод възражение с вх. № 93014 от 24.03.2026 г., подадено от Г. Н. М., ЕГН ********** – длъжник в заповедното производство, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена под № 32211/ 27.10.2023г. по ч.гр.д.№ 56293 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 145 състав. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. Разбрал за заповедта за плащане на 11.03.2026г., когато на работодателят му е връчено запорно съобщение от ЧСИ М.. Сочи, че живее на адреса от повече от 50г., не го е променял, не е отсъствал от него за дълъг период. Майка му също живее постоянно в жилището. Достъпът до жилищата сграда е контролиран, като входната врата се заключва. Посочва, че съобщения и призовки не са му връчвани, нито му е известно призовкар да е искал съдействие на съседи. В подкрепа на твърденията си представя писмени декларации от касиера и от домоуправителя на жилищната сграда, както и снимки на входната врата на жилищната сграда. Моли съда да приеме, че връчването на заповедта за изпълнение не е осъществено надлежно.

Ответникът по възражението „Дженерали застраховане“ АД не е депозирал отговор.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоистанционният съд е бил сезиран от „Дженерали застраховане“ АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Н. М., ЕГН **********, по регресна претенция.

Въз основа на заявлението, на 27.10.2023г. съдът е издал заповед № 32211/27.10.2023г. за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от ГПК, с която заявлението е уважено. В полза на заявителят е издаден и изпълнителен лист.

1

Видно от съдържащите се в ч.гр.д.№ 56293/23г. на СГС доказателства се установява, че на 13.11., 19.11., 2.12. и 18.12.2023г. длъжностно лице, връчващо призовките и съобщенията при СРС, е посетило адреса на жалбоподателя за да му връчи заповедта за изпълнение. В съобщението връчителят е направил бележка, че от жилището никой не е отворил, съседите не желаят на съдействат, като на 18.12.2023г. е залепил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на ап.36 и пуснал екземпляр в пощенската кутия на ап.36. С разпореждане № 38377/13.03.2024г. заповедният съд е разпоредил да се направи справка за настоящ/постоянен адрес на длъжника и за местоработата му. Не е установено длъжникът да работи, или да има място на осъществяване на стопанска дейност. С разпореждане о№ 74066/23.05.2024г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на длъжника, като при посещение на адреса да се събират сведения дали адресатът живее на адреса, и в случай че се установи, че той живее на адреса, да се извърши посещение на адреса най-малко три пъти в продължение на месец, с интервал от поне една седмица, като най-малко едно от съобщенията да е в неприсъствен ден. В изпълнение разпореждането на съда, връчителят е посетил адреса на 2.06., 10.06, 17.06., 24.06. и 1.07.2024г. , като е посочил че от жилището никой не отваря, съседите не желаят да съдействат с информация , не е открит домоуправител или касиер за съдействие, на 1.07.2024г. е залепено уведомление на входната врата на ап.36 и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия на ап.36. След изтичане на срока по чл.47 ал.2 от ГПК, заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника, сега жалбоподателя.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл.423 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай, длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

За да се разгледа възражението по чл.423 от ГПК, необходима процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок, посочен в чл.423 ал.1 от ГПК, който срок по своя характер е преклузивен. При позоваване на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.

Началото на срока в чл.423 ал.1 от ГПК, тече от момента на узнаването на заповедта за 2 изпълнение. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта, за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При твърдения на жалбоподателя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от данните по делото. Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдения начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора /Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК/. Жалбоподателят е представил като доказателство съобщение за образувано срещу него изпълнително дело № 486/2026г. при ЧСИ Н. М., връчено му чрез работодател на 11.03.2026г. Кредиторът „Дженерали застраховане“ АД не е оспорил датата на узнаването.

Ето защо съдът приема възражението, с вх.№ 93014/24.03.2026г., за подадено в срок.

Съдът намира възражението за основателно. Не се установи по безспорен начин, че заповедта е била връчена надлежно на длъжника. Съобразно изискването на чл. 47, ал. 1 от ГПК следва адресатът да е бил посетен поне три пъти, по различно време, в рамките на един месец, като поне едно от посещенията да е в неприсъствен ден. В случая при първото посещение на адреса на длъжника, връчителят е извършил четири посещения на адреса в рамките на един месец, установил е, че никой не отваря вратата на жилището и че не е открил лице, на когото да връчи съобщението. Тъй като връчителят не е бил събрал данни дали длъжникът живее на адреса, съдът е разпоредил повторно връчване на заповедта за изпълнение. При второто връчване, връчителят е направил пет посещения на адреса, направил е усилия да събере данни дали длъжникът живее на адреса, и отново не е намерил на кого да връчи съобщението. Посещенията обаче не са направени в рамките на един месец, каквото изискване поставя чл.47 ал.1 от ГПК. Първото посещение е направено на 2.06.2024г., а последното – на 1.07.2024г. Т.е. периодът на посещенията е по-малко от един месец. Отделно от това, четирите посещения в делнични дни са правени само в понеделници, като петото връчване е в ден неделя. Законът изисква посещения на адреса на длъжника през различни интервали от време, вкл. и почивни дни, за да може длъжникът да бъде намерен и връчването – ефективно извършено. При липсата на надлежно връчване, възражението е основателно. Изпълнението на заповедта следва да бъде спряно, на основание чл.423 ал.3 от ГПК, а делото да се върне на районния съд за продължаване на производството по реда чл.423 ал.4 от ГПК като укаже на заявителя, че в 1 месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на Г. Н. М., ЕГН **********, подадено по реда на чл.423 от ГПК, срещу издадена в полза на „Дженерали застраховане“ АД заповед за изпълнение на 3 парично задължение по чл.410 от ГПК издадена под № 32211/ 27.10.2023г. по ч.гр.д.№ 56293 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 145 състав.

СПИРА изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 32211/ 27.10.2023г. по ч.гр.д.№ 56293 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 145 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 145 състав за продължаване на производството с даване на указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4