Решение № 3358 от 09.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11507/2021
- Вид
- Решение № 3358
- Подписан
- 09.09.2022
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3358 гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЯНД при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело № 20211110211507 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба Г. П. Г. против наказателно постановление № 21-4332-011636/10.06.2021г. на СДВР, с ко ето на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са и наложени наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Д. твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно с аргумент, че от снимките не става ясно точното място, където е настъпило нарушението, което препятствало преценката за това, дали не се е движела в участък, където ограничението на скоростта не е по-голямо. Отделно от това посочва, че свидетелите, за които е посочено, че са присъствали при съставяне на акта, не са били в стаята, в която същият е връчен на жалбоподателката. С връчването на АУАН, а също и с наказателното постановление не били представени доказателства за техническата изправност на мобилната система за видеонаблюдение, с което същото е било заснето. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
1 редовно призован, се представлява от адв. Д.. В последното по делото заседание, същата не се явява, представя молба, в която потвърждава искането си обжалваният акт да бъде отменен.
Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, ОПП СДВР, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
Н а 27.05.2021 г., в 13:1 4 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ С 200, ДК № СВ 3935НН в гр. София, по бул. „Асен Йорданов“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Шипченски проход“, като срещу „Арена Армеец“ се движел със скорост от 101 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта ATCC ARHCAMS1 с фабричен № 11743F0, снимка № 0029244 показана на водача по преписка СПУКС 2-0028-2425/21г.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, а именно: декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателката Г. П. Г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021г., протокол за използване АТСС, снимка, призовка, ежедневна форма на отчет, справка – картон за водача, копие от заповед № 31ИК-13180/23.10.2019г., копие от заповед № 8121з 931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, показанията на свидетелие М. Б. П. и С. О. С., както и на св. В. В. В., писмо от СДВР, ОПП, АУАН бл. № 470489/27.05.2021г.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК , съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото средство за контрол на скоростта и справки като ограничението на скоростта, освен че не 2 е сред спорните моменти по делото, е намерило отражение и в разпечатката от средството за заснемане. Доколкото се касае за общо ограничение на скоростта за населено място, изрично указване на водачите не се налага.
Средството за контрол е с установена техническа изправност. Макар нарушението да е заснето с техническо средство, съдът е разпитал и актосъставителя, който потвърждава възприетите и изложени от него в АУАН фактически констатации относно посоченото. Авторството се установява, по силата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДП, подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се установява:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че двамата свидетели (посочени като такива, присъствали при съставяне на АУАН) е достатъчно да са присъствали именни при съставянето му, не и при връчване на същия, доколкото последното е станало лично на жалбоподателя. Посоченото се потвърждава и от разпит на самите свидетели.
Издаденото наказателно постановление, съдът намира за законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното 3 следствие се установи по несъмнен начин, че на 27.05.2021 г., в 13:14 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ С 200, ****** в гр. София, по бул. „Асен Йорданов“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Шипченски проход“, като срещу „Арена Армеец“ се движел със скорост от 101 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, като нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта ATCC ARHCAMS1 с фабричен № 11743F0, снимка № 0029244 показана на водача по преписка СПУКС 2-0028-2425/21г.
Касае се за общо приложимо ограничение на скоростта за градски условия, поради което и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици. От субективна страна, следва да се посочи, че е налице изрично указано ограничение, поради което и субективните представи на водача са непротивопоставими на обвинителната теза. Предвид сериозното превишение на скоростта и данните за предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/ h – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във фиксиран размер.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332011636/10.06.2021г. на СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Г. П. Г., ЕГН: ********** са наложени наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5