Решение № 168 от 06.11.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ……

06.11.2019г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав, в открито съдебно заседание на 22.10.2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ

ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №191 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

А.В.А., И.В.П., Н.Т.К., Д.К.З., С.Й.К. и Ж.Й.А.,***, действащи чрез пълномощника адв.К., против Решение №149/25.02.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3626/2017г. в частта, с която е допусната делбата на имотите по първоначалната и допълнителна искова молба, при посочените квоти.

Оплакването на въззивниците е за неправилност на решението на районния съд в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото. Според въззивниците, неправилно при допускане на делбата районният съд приложил и отменения ЗН, и сегадействащия ЗН. Сочат, че след като общият на страните наследодател е починал на 27.06.1944г., за делбата на останалите в наследството му имоти е приложим само отменения ЗН - в сила от 1890г. Неправилно също така съдът възприел сключената през 1992г. спогодба, тъй като същата има временен характер, има сила до влизане в сила на плана за земеразделяне и с нея не е извършена делба на наследство. Неправилно съдът счел, че спогодбата е основание да започне да тече придобивна давност, тъй като до 1998г. - влизане в сила на плана за земеразделяне на гр.Стралджа, няма върнати имоти в реални граници и не може да бъде осъществено владение, тъй като не е налице идентичност на номерата на имотите. Относно съделителката Ж.С.Г. въззивниците сочат, че същата не е могла да придобие по давност имота от 24дка в м. "Аладжата", тъй като в заявлението до ЗПК "Съгласие" същата е посочила други два имота - в м."Иситлийски път" от 7дка и в м."Големите локви" от 12 дка; че същата не е осъществявала владение, а само е обработвала имотите, за да се регистрира като земеделски производител; че давността е спряла да тече от 2004г. и неправилно са кредитирани показанията на св.З. Т. Въззивниците считат, че неправилно съдът е зачел представените от ответниците нотариални актове, както и че съдът неправилно е определил квотите на съделителите в дроби с различни знаменатели, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Неправилно съдът определил и квотите на съделителите при делбата на имотите по допълнителната искова молба, като не отчел, че синът на общия наследодател С.К. е починал през ****г., т.е. при отменения ЗН от 1890г., при което наследниците на сина му Й. С.К. следва да получат два пъти по-голям дял от наследника на дъщеря му Н. С. Б.. По тези съображения молят за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което делбата да бъде допусната между посочените в жалбата съделители и квоти.

Подадена е и въззивна жалба от М.Н.

***, срещу решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на имотите по първоначалната искова молба по отношение на тази съделителка.

Въззивницата Н. счита, че неправилно е изключена от кръга на съделителите, тъй като с нотариален акт №148/18.07.2002г. Г. Н.Т. е дарил 3/60 ид. части от делбените имоти на сина си Т.Г.Н., с което е накърнил правото й на запазена част от наследството.

Отговори на двете въззивни жалби са депозирали Т.Г.Н., К.С.К., Н.Т.Н., Н.В.К., Н.В.Н. и Ж.С.Г., представлявани от адв.Д.А., които са оспорили жалбите по съображения, според които оспореното решение на ЯРС е правилно и законосъобразно.

Въззивниците по първоначалната жалба са подали писмен отговор, с който са изразили становище за основателност на жалбата на въззивницата М.Н..

Останалите съделители не са изразили становища по двете въззивни жалби.

В о.с.з. въззивниците, чийто пълномощник е адв.К., чрез него пледират за уважаване на жалбата им.

Въззивницата М.Н. се явява лично и оттегля подадената от нея жалба, в която част въззивното производство е прекратено.

Въззиваемите страни, чийто пълномощник е адв.А., молят за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваните части. Представят и писмени бележки.

Въззиваемата страна К.К., чрез особения представител адв.И.Д., пледира за потвърждаване на решението на ЯРС.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства и приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

Предмет на иска за делба са реституирани земеделски имоти в землищата на гр.Стралджа и на с.Джинот, които са останали в наследството на общия на страните наследодател В. К.К. ***, поч. на *******г. Ищците са поддържали, че по отношение делбата на имотите по първоначалната искова молба, които са в землището на гр.Стралджа, ответниците - наследници в коляното на К.Т. - дъщерята на общия наследодател, са имали претенции за по-голям дял. По отношение на имотите в землището на с.Джинот ищците са посочили, че тези имоти са възстановени след подаване на исковата молба за делба.

Ответниците, които са наследници в коляното на К.Т., са оспорили иска за делба в частта за квотите от земеделските имоти в землището на гр.Стралджа, с възражение, че през 1992г. между всички наследници на общия наследодател е сключена спогодба, с която земята е разпределена с равни квоти между преките наследници на наследодателя В.К., при което с нотариален акт преките наследниците на К.Т. са признати за собственици при квоти по 3/60 ид.ч. или общо 1/5 ид.ч., по-късно част от наследниците с признати права дарили собствените си идеални части на част от съделителите, като до момента ответниците и техните праводатели владеели 1/5 ид.ч. от имотите, без някой да оспорва владението и са придобили по давност тази 1/5 ид.част от собствеността.

Ответницата Ж.С.Г. също се е позовала на сключената между наследниците на общия наследодател спогодба от 1992г. и е поддържала, че по тази спогодба е получила 24 дка. зем.земя от наследството, което се равнява на 1/10 ид.ч. и е придобила тази идеална част по давност, в резултат на упражнено давностно владение.

Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници №АПО-326/15-02.2016г. на Община Стралджа, че страните - ищците и ответниците са наследници на В. К. К. ***, поч. .....

Установено е и не е налице спор, че с Решение №1С/04.03.1999г. на ОСЗГ Стралджа по преписка №3188/91г., на наследниците на В. К. К. е възстановено правото на собственост с плана за земеразделяне върху следните земеделски имоти в землището на гр.Страджа, а именно: нива от 40,002 дка в местността „Аладжата" – имот № 160072 по плана за земеразделяне; нива от 50,976 дка в м. „Икюзик” – имот №180057 по плана за земеразделяне; лозе от 1,552 в м."Частните лозя" - имот №315099 по плана за земеразделяне; лозе от 0,883 дка в м."Частните лозя" - имот №315208; нива от 23,499 дка в м. „Мирчева могила” – имот № 320044 по плана за земеразделяне; лозе от 0,894дка в м."Частните лозя" - имот №325109 по плана за земеразделяне; лози от 0,888 дка в м."Частните лозя" - имот №325189; нива от 54,503 в м."Иситлийски път" - имот №350 060; нива от 34,800 дка в м."Беджи юрт" - имот №380030 ; лозе от 20 дка в м."Троплака" - имот №391036 и пасище, мера от 12,900дка в м. „Дружба” – имот № 420013 по плана за земеразделяне.

С нот.акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ № 9 от 21.01.2000г. на нотариус №322 в НотК, наследниците на К.Н.Т. - дъщерята на общия наследодател В.К., а именно: Г. Т., Р.К., Т.Т. и В. Т., са признати за собственици по наследство, при квоти по 3/60 ид.ч. на земеделските имоти в гр.Страджа, възстановени с решението на ОСЗГ от 04.03.1999г. С нот.акт №148/18.07.2002г., синът на К.Т. - Г. Н.Т. е дарил на сина си Т.Г.Н. собствените си 3/60 ид.ч. от гореописаните имоти;

С нот.акт №68/28.03.2006г. дъщерята на К.Т. - Р. Н.К. е дарила на внука си К.С.К. собствените си 3/60 ид.ч. от гореописаните 11 недвижими имота, а с нот.акт №148/07.07.2009г. Г.А.Т. и Н.Т.Д. /наследниците на Т.Н.Т. - син на К.Т./ са дарили на Н.Т.Н. своите наследствени 2/60 ид.ч. от процесните недвижими имоти в гр.Страджа.

По делото не е спорно, че въз основа на признатото им право на възстановяване на собствеността върху имотите на В.К., част от неговите наследници са сключили спогодба от 08.09.1992г., с която по взаимно съгласие са поделили 225 дка. зем. земя по протокол - образец

№5/1992г. Съгласно тази спогодба, ответницата Ж.С.Г. е получила 24 дка., като на същата ПК Стралджа е предоставила ползването на общо 42 дка - нива в м.“Аладжата“. Разпитаният пред първата инстанция свидетел З.Т. е дал показания, че в сдружение от 32-ма души, в което членувал и свидетелят, обработваната на Ж.С. земя в местността

„Аладжата“ била от

24 дка. Сдружението обработвало земите

10-15години, след което земите били отдадини на кооперациите.

С Решение №2-3188 от 22.11.2017г. на ОСЗ – Стралджа, постановено по пр.№3188/91г., като обезщетение на наследниците на . К. К. е възстановено правото на собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ и върху още три земеделски имота в землището на с.Джинот – нива от 30 дка. в м."Даляна" - имот №010067, нива от

11,509дка в м."Даляна" - имот №010078 и нива от 21,118 дка в м."Даляна" - имот №010221 по плана за земеразделяне.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е допуснал делбата на земеделските имоти в землището на гр. Стралджа и е определил квотите на съделителите в тези имоти, като е приел, че ответниците - наследниците в коляното на дъщерята на общия наследодател - К.Т., са получили общо 1/5 ид.ч., т.е. равна на идеалната част, получена от синовете на наследодателя. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че за правата в съсобствеността на наследниците на К.Т. е налице констативен нотариален акт, който не е оборен от ищците и че тези наследници са придобили общо 1/5 ид.ч. в резултат на давностно владение. Съдът е отхвърлил иска за делба на земите в землището на гр. Стралджа по отношение на съделителите К.К., Г.Й., М.Н., Р.К., Т.М. и Н.Д., тъй като е зачел извършените разпореждания с идеални части от наследниците на К.Т., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на земеделските имоти в землището на село Джинот ЯРС е допуснал делбата на същите между всички съделители, определяйки квотите им в колената на преките наследници по закон на общия наследодател при приложението на чл.21 ал.3 от ЗН /отм./, според който частта на наследниците от мъжки пол по отношение на непокритите имоти, е два пъти по-голяма от частта на наследниците от женски пол.

Решението на ЯРС в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно в частта на определените квоти за съделителите.

От представеното по делото удостоверение за наследници на общия на страните наследодател В. К..,*** е установено, че същият е починал на ........ и е оставил за свои преки наследници по закон - дъщеря К.Н.Т., синове А.В.К., Т.

В.К., Х.В.К. и низходящите на починалия преди наследодателя негов син С.В.К..

Тъй като общият наследодател на страните е починал при действието на отменения Закон за наследството от 1890г., приложим е неговия чл.21, ал.3 ЗН (отм.), съгласно който законните деца или техните низходящи наследяват непокритите имоти, като частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. В случая, обаче, по отношение на останалите в наследството на В.

К. земеделски земи в землището на гр.Стралджа, наследниците в коляното на дъщерята на наследодателя К.Т., са признати за собственици на по-големи права в съсобствеността - на 1/5 ид.част, вместо на 1/9ид.част. За правото на собственост на тази 1/5 ид.ч. е издаден констативен нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК (отм.) - въз основа на писмени документи, който акт установява придобитите права в съсобствеността. Правилно районният съд е приел, че констативният нотариален акт не е оборен от ищците. Въпросът за доказателствената сила на нотариалните актове по чл.587 ГПК (чл.483 ГПК - отм.) е разрешен с ТР №11/21.03.2012г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В случая дори да се приеме, че към момента на съставянето на констативния нотариален акт през 2000г. наследниците на К.Т. не са притежавали признатите им с акта права в съсобствеността, то снабдявайки се с нотариалния акт те са манифестирали пред останалите съсобственици намерението да своят тези идеални части и са установили фактическата си власт върху тях, като в резултат на продължилото владение повече от 10 години са придобили тези идеални части по давност. Ищците не са провели възложената им доказателствена тежест за оборване на констативния нотариален акт и за установяване, че осъществяваното от наследниците на К.Т. владение е било смущавано или е била прекъсвана давността, при което правилен е изводът на районния съд, че следва да бъде зачетена доказателствената сила на нотариалния акт. Самите ищци са признали с исковата молба претенциите на наследниците на К.Т. за по-голяма част от делбените имоти в землището на гр.Стралджа, т.е. намерението за своене на тази общо 1/5 ид.ч. от делбените земеделски земи в гр.Стралджа. Следователно, макар наследствените права в делбените земеделски земи в землището на гр. Стралджа да са по 2/9ид.части за синовете на наследодателя и 1/9 ид.част за дъщерята К.Т., в резултат на признатите на наследниците на К.Т. права и изтекла давност, следва, че наследниците в петте колена на общия наследодател получават по 1/5ид.ч. от земеделските земи в землището на гр. Стралджа.