Решение № 30 от 17.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Добрич, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500054 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба с вх.№1653/24.10.2024 г. по описа на ЧСИ Н.Ж. с район на действие ДОС,респ. вх.№806/05.02.2025 г. по описа на

ДОС,подадена от

„Никос-Хранинженеринг“

ООД,ЕИК

124021267,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ул.“Ангел Стоянов“ №1 срещу разпореждане с изх.рег.№2862/16.10.2024 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие ДОС в частта,с която е оставено без уважение искането на горното дружество за вдигане на запора,наложен върху сметката му в „Обединена българска банка“ АД.Изложени са доводи за незаконосъобразност на горното разпореждане в атакуваната му част.Навежда се,че ЧСИ не е изпълнил точно обезпечителната заповед,издадена въз основа на определение за допускане на обезпечение на РС-Видин.Съдът бил допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху две банкови сметки на дружеството,но само до определен размер от 8 380,74 лв.Последният размер бил водещ при налагане на запора,като ЧСИ следвало да наложи запорите последователно,а не едновременно,както е процедирал в случая,до достигане на горната парична сума.След като с един от запорите 1 била блокирана цялата сума,то други запори не следвало да се налагат,а,ако са наложени,следвало да бъдат вдигнати.Вдигането на запора от ЧСИ не представлявало контрол върху акт на съда,а точно обратното-представлявало изпълнение на акта.При едновременното налагане на запори върху повече банкови сметки можело да се достигне до ситуация да се блокира сума,която е по-голяма от определената от съда.В случая запорът върху сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД бил достатъчен,тъй като цялата сума от 8 380,74 лв била налична по сметката и вече била запорирана.Последното обосновавало вдигане на запора върху другата сметка на дружеството в „Обединена българска банка“ АД.Настоящата хипотеза не се покривала от нормата на чл.402 от ГПК,защото не се касаело за отпадане на обезпечителната нужда,а за точно изпълнение на съдебен акт от съдебния изпълнител.Не се касаело и за свръхобезпечение,защото съдът не бил наредил на съдебния изпълнител да наложи безогледен запор на всички банкови сметки,а само до определен размер.Било налице изпълнение свръхпетитум,което следвало да бъде поправено от ЧСИ.Настоява се за отмяна на цитираното разпореждане на ЧСИ в атакуваната му част и за задължаване на съдебния изпълнител да вдигне запора върху банковата сметка на дружеството-жалбоподател в „Обединена българска банка“ АД.

Насрещната страна по жалбата „Хиларитейт-2015“ ЕООД не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие ДОС е образувано по молба на „Хиларитейт-2015“ ЕООД,ЕИК 203355766,със седалище и адрес на управление с.Ясен,общ.Ново село,обл.Видин въз основа на обезпечителна заповед №13/09.09.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№2198/2024 г. на Районен съд-гр.Видин.Отправено е искане ЧСИ да изпълни горната заповед,като наложи запор върху банковите сметки на бъдещия ответник

„Никос-Хранинженеринг“

ООДгр.Добрич.Според обезпечителната заповед РС-Видин е допуснал на основание чл.390 от ГПК обезпечение на бъдещ иск,който „Хиларитейт-2015“ ЕООД ще предяви срещу ответника „Никос-Хранинженеринг“ ООД,за заплащане на сума в размер на 8 380,74 лв-стойност на извършен 2 допълнителен транспорт,такса за митническо оформление,глоба на превозвача и такса за престой на колата,за които е издадена фактура №37/29.04.2024 г.,като налага следната обезпечителна мярка:ЗАПОР върху конкретизирани банкови сметки на „Никос-Хранинженеринг“ ООД в „Обединена българска банка“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ ЕАД до размер на 8 380,74 лв.Още в деня на образуване на изпълнителното дело 02.10.2024 г. ЧСИ Н.Ж. е изпратил в съответствие с разпоредбата на чл.400 ал.1 изр.1 от ГПК запорни съобщения до „Обединена българска банка“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ ЕАД и съобщение до „Никос-Хранинженеринг“ ООД за наложените запори върху сметките му.В отговор на запорните съобщения са постъпили писма от двете банки,като „Уникредит Булбанк“ ЕАД заявява,че признава вземането и че сметката на горното дружество е запорирана,както и че има претенции на други лица върху същото вземане,а именно на самата банка по учреден залог в нейна полза по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение,респ.

„Обединена българска банка“ ЕАД отговаря,че признава вземането и сметката е блокирана,няма претенции на други лица относно същото вземане и сумата от 8 380,74 лв е изцяло обезпечена.С молба вх.№1586/11.10.2024 г. „НикосХранинженеринг“ ООД настоява ЧСИ да вдигне запора върху банковата му сметка в „Обединена българска банка“ ЕАД,тъй като обезпечението до посочения в обезпечителната заповед размер било постигнато изцяло чрез запора върху сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ ЕАД.В отговор на горната молба е изготвено от ЧСИ разпореждане с изх.рег.№2862/16.10.2024 г.,с което е оставено без уважение искането за вдигане на запора по съображения,че съдебният изпълнител не е компетентен в производството по изпълнение на обезпечителната заповед на съда да вдига наложеното обезпечение,нито е оправомощен да преценява дали е налице свръхобезпеченост и дали обезпечителната мярка е подходяща,респ. да контролира акта на съда.Неговото задължение се изчерпвало единствено с точното изпълнение на съдебния акт.

В разпореждането от 16.10.2024 г. ЧСИ е посочил,че същото подлежи на обжалване пред ДОС в седемдневен срок от връчването му.Разпореждането е връчено на „Никос-Хранинженеринг“ ООД чрез упълномощения му адв.П. А. на 17.10.2024 г. и в указания срок,изтекъл на 24.10.2024 г.,е подадена настоящата жалба с вх.№1653/24.10.2024 г.Жалбата е подадена в срок,изхожда от активно легитимирано лице-страна по цитираното изп.дело,което има 3 правен интерес от атакуване разпореждането на ЧСИ в неизгодната за него част.Съдът намира,че жалбата е насочена срещу действие /акт/ на съдебния изпълнител,подлежащо на съдебен контрол.Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ да вдигне наложен от него в изпълнение на издадена от съд обезпечителна заповед запор върху банкова сметка на дружествотожалбоподател.В случая не е налице хипотеза на атакуване на действия на съдебен изпълнител в рамките на същинско изпълнително производство,в което се провежда принудително изпълнение въз основа на издаден от съд изпълнителен лист относно подлежащо на изпълнение парично притезание.Действията на ЧСИ са в рамките на обезпечително производство по реда на чл.390 и сл. от ГПК и са осъществени въз основа на обезпечителна заповед на съд.Уредената в чл.435 и сл. от ГПК защита срещу действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на действията на последния в изпълнителния процес.По аналогия обаче този процесуален ред следва да се приложи и по отношение реда за обжалване на действията на съдебен изпълнител при налагане на обезпечителна мярка,допусната в обезпечително производство от съда.Липсата на предвиден от законодателя изричен ред за контрол на действията на съдебния изпълнител в обезпечителното производство следва да бъде преодоляна именно чрез прилагане по аналогия на реда по чл.435 и сл. от ГПК,тъй като защитата на правата на страните в обезпечителното производство следва да бъде осигурена чрез преодоляване на законовата празнота.Не може правен субект да бъде лишен от защита срещу незаконосъобразно процедиране на съдебен изпълнител в производство по налагане на допуснати от съд обезпечителни мерки.В обезпечителното производство обаче правилата на чл.435 от ГПК относно строго лимитирания кръг от подлежащи на обжалване от взискателя,длъжника и трети лица действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат буквално приложени,тъй като в случая няма взискател и длъжник,а обезпечителният процес се характеризира с особености,произтичащи от целта на обезпечителното производство-да се осуети възможността ответникът по иск да предприеме фактически или правни действия,които биха затруднили или възпрепятствали правата на ищеца при позитивно за него решение.При тълкуване на законовата регламентация следва да се приеме,че на обжалване подлежат действията на съдебния изпълнител при налагане на мерки в обезпечително производство,които биха възпрепятствали постигане целта на 4 това производство за ищеца по обезпечения иск или биха причинили на ответника по иска неоправдано ограничаване на правната му сфера извън разпореденото от съда в издадената от последния обезпечителна заповед.В този смисъл съдът приема,че жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество обаче,същата е неоснователна поради следните съображения:

В настоящото производство се преценява дали ЧСИ е допуснал при изпълнение на обезпечителната заповед съществени нарушения на процесуалните правила по налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки.Съдебният изпълнител безспорно е обвързан от съдържанието на обезпечителната заповед на съда и е длъжен стриктно да я изпълни при налагане на допуснатите обезпечителни мерки.С обезпечителна заповед №13/09.09.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№2198/2024 г. на Районен съд-гр.Видин,е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху две банкови сметки на бъдещия ответник в „Обединена българска банка“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ ЕАД до размер на 8 380,74 лв.Формулировката в заповедта навежда на едновременно налагане на запора в двете банки,което действително предпоставя възможност да се запорират едновременно две суми от по 8 380,74 лв.В практиката на съдилищата е утвърдено процедиране при допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху множество банкови сметки изрично да се указва в определението на съда,че съдебният изпълнител следва да пристъпи към налагане на запорите последователно и да преминава към запор на следваща банкова сметка,само ако наличната сума по предходна сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя в обезпечителното производство.В случая такова прецизиране от РС-Видин не е осъществено,поради което ЧСИ Н.Ж.,воден от формулировката в обезпечителната заповед,е бил длъжен да наложи запора върху двете банкови сметки едновременно.Съдът не е посочил изрично в заповедта да действа последователно при налагане на запорите.След като липсва такова указание,ЧСИ е бил длъжен да наложи запорите едновременно.В този смисъл същият стриктно е изпълнил обезпечителната заповед.Непрецизността на обезпечителната заповед не може да бъде преодоляна от съдебния изпълнител,който не е оправомощен да контролира законосъобразността на съдебния акт по допускане на обезпечението,нито да извършва преценка за подходящност или свръхобезпеченост при налагане на обезпечителните мерки.Защитата на ответника по обезпечения иск в този случай при твърдения за 5 свръхобезпеченост вследствие наложените обезпечителни мерки не е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител,а чрез обжалване по реда на чл.396 ал.1 от ГПК на определението на съда по допускане на обезпечението.Само в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението въззивният съд може да извърши преценка законосъобразно ли е наложена мярката от първоинстанционния съд,подходяща ли е наложената мярка и дали съответства на обезпечителната нужда.За ответника по обезпечения иск съществуват и други способи за защита,уредени с разпоредбите на чл.398 от ГПК /искане до съда за замяна на обезпечението вкл. със залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД/ и чл.402 от ГПК /искане до съда за отмяна на обезпечението при наличие на предпоставките по чл.402 ал.2 изр.1 от ГПК/.

С оглед изложеното съдът намира,че разпореждането на ЧСИ Н.Ж. от 16.10.2024 г. в частта,с която е оставено без уважение искането на „НикосХранинженеринг“ ООД за отмяна на наложения запор върху банковата му сметка в „ОББ“ ЕАД,е законосъобразно.Съдебният изпълнител е действал при налагане на запора съобразно обезпечителната заповед и в рамките на предоставената му от процесуалния закон компетентност и не е извършил действия,нарушаващи процесуалния закон по налагане на обезпечителната мярка.Същият правилно е отказал да вдигне наложения запор върху сметка в „ОББ“ ЕАД,защото противното би било равнозначно на неизпълнение на издадената от съда обезпечителна заповед.Жалбата на „НикосХранинженеринг“ ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.