Определение № 5949 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5949 гр. Варна, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110110056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 26420/01.04.2026 г. от ответника „Юроанк България“ АД за изменение на постановеното по делото Решение № 895 от 10.03.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като присъденото адвокатско възнаграждения на ищеца бъде намалено поради прекомерност и непропорционалност.

В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата вх. № 30543/16.04.2026 г. от ищеца А. М. Р., в който са изложени подробно съображения за неоснователност на искането за изменение на постановеното решение, доколкото в него съдът вече се е произнесъл по отношение на отправено възражение за прекомерност и моли молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по депозираната молба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

По допустимостта на молбата:

Така депозираната молба съдът намира за процесуално допустима – депозирана в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 10056/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, съдът е приел за установено между страните, че процесния договор за потребителски кредит, сключен между тях, е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и е осъдил ответникът „Юробанк България" АД да заплати на ищеца А. М. Р. сумата от общо 1

2 017,08 евро, представляваща платена без основание сума по процесния договор, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума от общо 2 017,08 евро до пълния претендиран размер от общо 2 098,87 евро.

Изрично в мотивите си, в горецитирания краен съдебен акт, настоящият съдебен състав е посочил, че съобразно изхода на спора и с оглед уважената част от иска, съдът е присъдил разноски и на ответника. При постановяване на решението съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност, съобразил е фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и събраните доказателства, както и цената на исковете и извършените процесуални действия от представителя на ищеца, като въз основа на това е приел, че адвокатското възнаграждение в размер от 833,41 евро не се явява прекомерно. Освен това, съдът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е присъдил разноски и в полза на ответника, съобразно отхвърлената част на иска.

При валидно възникнал въпрос досежно справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар съдът следва да определи по свое усмотрение размера на същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и отчитане предмета на производството, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

Действително, в конкретния случай делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но с оглед вида и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал, както и размерите, визирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се явява завишено, поради което и не следва да се намалява. Не са и възникнали нови обстоятелства по делото, които да налагат ревизиране на вече присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Доколкото в мотивите на цитирания съдебен акт е било разгледано възражението за прекомерност от страна на ответника и въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 26420/01.04.2026 г. от ответника „Юробанк България“ АД за изменение на Решение № 895 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2

10056/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от същото с частна жалба пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3