Присъда № 36 от 02.10.2025, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 36 от 02.10.2025г. по НОХД № 426/2024г. по описа на Районен съд Несебър, VIII състав, председател Mихаела Клечерова.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Н.В.Д. (D.N.V.) за това, че на nа 21.08.2022г., около 12,30 часа в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, в ресторант „Глория Мар“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата скула, е причинил на Г.В.П., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото се доказва по безспорен начин.

Акцентира върху показанията на пострадалия Г.П. и останалите свидетели. Анализира свидетелските показания, като намира, че част от тях следва да бъдат кредитирани с особено мнение. Счита за безспорно установено, че Г.П., в следствие на действията на подсъдимия Д., е претърпял увреждания, които имат характер на средна телесна повреда - счупване на долна челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето за срок повече от тридесет дни. От обективна страна авторството на престъплението е безспорно доказано както от показанията на свидетеля П., така и от проведеното разпознаване и представените писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза. Излага, че деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 от НК. Осъзнавал е общественоопасния характер на деянието, следвало е да предвиди настъпването на последиците, като със своето поведение е демонстрирал, че цели именно този резултат за настъпването му, а именно причиняване на инкриминираната телесна повреда. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен в така повдигнатото обвинение. Предлага да се определи и наложи наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението да бъде отложено за срок от 3 години. Счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието.

Моли съда да се произнесе в този смисъл.

Защитникът на подсъдимия счита, че съвкупният доказателствен материал по делото налага като единствено правилно и справедливо решение, признаването на Н. Д. за невиновен да е извършил процесното престъпление и оправдаването му. Счита, че обвинението страда от съществени пропуски и непълноти. Намира, че единствено твърденията на Г.П. сочат като извършител подсъдимия, а по делото липсват каквито и да било други преки доказателства и доказателствени средства, които да обосноват обвинителната теза. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели, които са изцяло свидетели на прокуратурата, не може да се обоснове извод за извършено престъпно деяние от подсъдимия спрямо пострадалия П.. Излага подробен анализ на свидетелските показания, като заключва, че подсъдимия не е бил в деня и часа на соченото от прокуратурата място на извършване на деянието, поради което и същия не може да бъде определен като извършител на същото. Обръща внимание на извършеното разпознаване в хода на досъдебното производство и изтъква доводи за неговата незаконосъобразност. Акцентира върху обстоятелството, че Н. Д. е лице с добра личностна характеристика и няма причини да нанася удари на непознато лице. Обръща внимание на показанията на Г.Ж.К., който заявява, че познавайки пострадалия все се е ядосвал на някого и бил конфликтен. Сочи, че това се потвърждава и от показанията на друг разпитан свидетел. Обръща внимание, че от свидетелските показания, пострадалият е конфликтна личност, идващ на работа неадекватен видимо под въздействие на алкохол, а и не изключва да е употребявал и други неща, бил конфликтен с други лица от персонала, постъпвали са оплаквания от колеги на П., че ги краде, оплаквания, че системно закъснява за работа. Извършва подробен анализ на показанията на свидетелите, както и обаждането на тел. 112. Намира, че по делото не са събрани доказателства за признаване на подсъдимия Д. за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Намира, че никой не може да бъде 1 признат за виновен и съден само на базата на предположения и при липса на доказаност на обвинението. Моли съда да признае Н. Д. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, в случай, че според съда Н. Д. би могъл да извърши такова престъпление и счете, че трябва да носи някаква наказателна отговорност, моли да му наложи наказание към минималния размер от три месеца лишаване от свобода, като същото бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че никога няма да направи нещо лошо на друг човек. Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.В.Д. e роден на ****г. в с. В****, Р.М., с постоянен адрес: Р.М., район Т****, с. В****, ул. Л**** № *** и адрес в Република България: гр. В****, ул. Т****№ ***, молдовец, гражданин на Р.М., с разрешително за пребиваване № 7*****, издадено на 14.11.2023г., неженен, неосъждан, студент във В*** университет, ЛНЧ **********.

През лятото на 2022 година подсъдимия Н. Д., молдовски гражданин, бил в Република България на територията на гр. Свети Влас. Същия започнал работа в заведение – „Глория Мар“, находящо се на пристанището гр. Свети Влас. Заведението се стопанисвало от фирма „Марткал“ ЕООД, представлявано от управителя К.С.. През същото лято пострадалият Г.П. бил нает като сервитьор в ресторант „Роял Грил“, гр. Свети Влас, което било съседно на ресторант „Глория Мар“ и се управлявало и стопанисвало от същата фирма.

Двете заведения са били свързани помежду си, имали отделни кухни, които работили за само себе си. В двата ресторанта обаче всеки клиент можел да си поръча меню от другото заведение. Сервитьорът, който обслужвал клиенти, се снабдявал с поръчките от съответната кухня, където са приготвяни. Обедното меню се приготвяло и сервирало от кухнята на „Глория Мар“. На работа в двете заведения били и св. Г.К. (който бил сервитьор в ресторант „Роял Грил), св. М.П. (готвач студена кухня в „Глория Мар), св. В.Н. (готвач), св. К.Д.

(сервитьор в „Роял Грил“), Св. К.С. (управител на „Марткал“ ЕООД), св. А.Й. (управител на ресторант „Роял Грил“) и св. А.Й. (управител на ресторант „Глория Мар“), както и пострадалия – св. П..

На 21.08.2022г. около обяд пострадалия П. бил на работа в ресторанта и приключил първата си поръчка. Заедно с него на смяна бил и св. К.. По това време подсъдимият също се намирал на територията на ресторант „Глория Мар“. Св. П. имал поръчка, която е трябвало да вземе от съседното заведение „Глория Мар“ - меню и супа. Към 12.15 часа в кухнята на „Глория Мар“, докато подготвял чиниите за сервиране, св. П. взел една лъжица от мястото, където са приборите за общо ползване от сервитьорите, когато подсъдимият Н.

Д. се опитал да я дръпне от ръката му. Между двамата се получило спречкване и в този момент подсъдимия нанесъл силен удар върху лицето на пострадалия в областта на лявата скула. Пострадалият П. почувствал силна болка и установил, че има деформация на лицето.

Веднага се обадил на 112, за да уведоми за случилото се и да извика линейка. Тъй като линейката се бавела св. П. позвънил втори път на 112. Докато чакал линейка, на място пристигнал дежурен полицейски екип, на който св. П. разказал за случилото се.

Полицейските служители обаче не открили подсъдимия, тъй като същия е бил напуснал заведението. След пристигане на линейката пострадалият бил откаран в УМБАЛ – Бургас, където бил настанен за три дни. След направена консултация и извършени прегледи същия бил насочен към МБАЛ „ Света Анна“ гр. София, за да му бъде извършена операция на скулата, която била счупена.

Управителят на заведението „ Роял Грил“ – св. Й. не оказал съдействие на пострадалия. След случилото се трудовият договор на св. П. бил прекратен още на 2 следващия ден.

От своя страна подсъдимият Н. Д. напуснал страната още на следващия ден след случилото се.

По случая било образувано досъдебно производство, като в хода на разследването свидетеля П. посочил малкото име на извършителя – Н., предоставил снимка от „Вайбър“, както и телефон за връзка +3*******. След получена справка чрез Д“МОС“ относно титуляра на телефонния номер се установило, че същия се администрира от подсъдимия.

От заключението на съдебномедицинската експертиза (на л. 81 – л. 83 от т. I от ДП) се установява, че в следствие на удара пострадалия П. е получил контузия на лицето и главата с оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око с ангажиране на значителна част от скулната област и подлежащо счупване с разместване на скулната кост с причиняване на ограничение в обема на отваряне на устата. Вещото лице заключва, че травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части от човешкото тяло, както се съобщава от пострадалия. Получената лицева травма води до счупване на челюст, тъй като скулната /ябълчна кост/ е анатомично свързана с горната челюст. Тази травма в своята съвкупност е довела до трайно затруднение на дъвченето за срок от 30 дни.

За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота показанията на св. П.. Същият е категоричен в дадените пред съда показания относно механизма на извършване на деянието, както и по отношение на дееца. Показанията му са последователни, ясни и конкретни, както е последователно и неговото поведение след случилото се. Изрично посочва, че е получил удар от подсъдимия в областта на лицето, в следствие на което е получил съответните наранявания. Следва да се отбележи, че показанията на пострадалия се подкрепят и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, а именно съдебно-медицинска експертиза, медицински документи, както и показанията на св. К., св. Д. и св. Й.. Последните двама свидетели, заявяват, че са се отзовали на подаден сигнал за ударен човек в ресторант „Глория Мар“, както и че на място са намерили пострадали, който се държал за лицето и имал видимо наранявания. Съдът изцяло кредитира техните показания относно настъпилото събитие, както и факта, че на инкринимираната дата св. П. е пострадал в следствие на извършено по отношение престъпно деяние.

Пострадалият е категоричен, че извършител на престъплението е именно подсъдимия и същият е представил доказателства под формата на снимки, които са представени по делото при комуникация със свидетеля З., към който той се е обърнал за съдействие, за да удостовери самоличността на лицето, което го е ударило. След установяване на лицето е извършено разпознаване. Действително разпознаването на лица, не е извършено съгласно изискванията на НПК, в каквато насока са и възраженията на защитника на подсъдимия.

Независимо от това обаче, пострадалия при извършен повторен разпит в проведеното съдебно заседание на 16.06.2025г. изрично посочи подсъдимия като извършител на престъпното деяние. Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимия, че пострадалия е следвало по-подробно да опише разпознатото лице. По делото са събрани доказателства – извадка от кореспонденция по „Вайбър“ и разпит на св. З., от които се установява, че още в самото начало пострадалият се е опитал да издири контакт с извършителя на деянието. Познавал го е от преди това, поради и самото посочване на лицето е напълно достатъчно. На следващо място, обстоятелството, че същите са работили в съседни заведения и се „познават“ от няколко месеца не опровергава твърденията на пострадалия, че не е знаел пълните имена на подсъдимия. Съдът не намира за основателни възраженията на защитата, че представените разпечатки би могло да бъдат маниполируеми, доколкото по делото беше разпитан св. З.. Същият потвърди, че св. П. се е свързал с него, за да попита за контакт с подсъдимия. Потвърди профила си, както и че е изпратил телефон на 3 подсъдимия. Пострадалият не е споделил причината, поради която търси данни за подсъдимия. Показанията на св. З. в тази си част напълно съответства на представената информация от молдовските власти, получена по линия на международно сътрудничество, от която се установява, че мобилният телефон, който е изпратил св. З., се ползва именно от подсъдимия.