Решение № 480 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500271 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 103235/19.12.2024г., подадена от Прокуратурата на РБ чрез Е.К., прокурор в Районна прокуратура-Варна срещу решение № 4460/10.12.2024г., постановено по гр.д. № 46/2024г. по описа на РС-Варна, 51 състав, с което на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. А. Г. ЕГН ********** сумата от 7000 лева за причинените му неимуществени вреди за периода 06.04.2021г. до 30.10.2023г., вследствие незаконосъобразно повдигнато на 06.04.2021 г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство № 1106/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 121/04.05.2023 г., постановена по НОХД № 2806/2021 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 268/30.10.2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът счита, че не са налице доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. Сочи, че заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза, което съдът е кредитирал, не кореспондира с обстоятелствената част на експертизата. Счита 1 още, че присъденият размер на обезщетението от 7000 лева не е съобразен с действителните вреди. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде изменено като се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. А. Г. ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита решението за правилно, мотивирано и законосъобразно, а доводите на въззивника за несъстоятелни. Поддържа, че от събраните по делото доказателства са установени преките и непосредствени вреди, причинени на ищеца. Сочи, че присъденият размер на обезщетението е напълно адекватен на съдебната практика при аналогични случаи. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. А.

Г. ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с която е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение, вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК, повдигнато с постановление за привличане на обвиняем от 06.04.2021 г. по ДП № 1106/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна, за което обвиняемият е оправдан с влязла в сила Присъда № 121/04.05.2023 г., постановена по НОХД № 2806/2021 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 268/30.10.2023 г. по описа на Окръжен съдВарна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.04.2021 г. по ДП № 1106/2015 г. по описа на 2 РУ при ОД МВР-Варна, Д. А. Г. е обвинен за това, че в съучастие като съизвършител с А.Г.Г. на 20.07.2015 г. се заканил с убийство на Е.В.М., като 2 това заканване било от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му, което съставлявало престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал.

1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това че на 20.07.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с А.Г.Г., ищецът се заканил с убийство на В.А.М., като това заканване било от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му, което също съставлявало престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Твърди се още, че в хода на досъдебното производство от страна на разследващите органи били извършени множество процесуално следствени действия, сред които снемане обяснения на обвиняемия, разпит на 6 лица, които дали свидетелски показания, извършване на две комплексни психологични и психиатрични експертизи, изготвяне на протокол за доброволно предаване, събиране на писмени документи като разписки, медицински удостоверения, справки за съдимост и за характеристични данни, материали от проверки и др. Ищецът излага, че срещу него била взета мярка за неотклонение „Подписка“ от 06.04.2021г. до 30.10.2023г. Обвинителният акт бил внесен от Районна прокуратура - Варна за разглеждане пред Районен съд - Варна, предвид което било образувано НОХД № 2806/2021 г. по описа на Варненския районен съд, н.о., 45 състав.

Наказателното производство пред първата инстанция по НОХД № 2806/2021г. по описа на РС - гр. Варна, н.о., 45 състав, приключило с оправдателна Присъда № 121/04.05.2023 г., с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на представител на Районна прокуратура - Варна, било образувано ВНОХД № 1047/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна и Решение № 268/30.10.2023 г., въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда, влязла в законна сила на 30.10.2023 г.

Наказателното преследване продължило общо 2 г., 6 месеца и 24 дни. Ищецът твърди, че изживяното през посочения период от момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, дало негативното си отражение в психо - емоционален, социален и професионален план за ищеца. Ищецът бил с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му имали досег със следствени или полицейски органи и изпитал притеснения, несигурност и стрес, включително, че ако бъде осъден вменените му деяния щял да изтърпи наказанието, предвидено за повдигнатото му обвинение в затвора - до 6 г. лишаване от свобода. Твърди още, че след повдигане на обвинението и по време на целия процес до приключването му с оправдателна присъда, имал накърнено чувство за справедливост и разколебана вяра в правораздавателните органи. След повдигнатото му обвинение, изпадал в тежки негативни психически състояния, продължаващи с месеци. Отказвал да се храни, отслабнал значително и не можел да спи. Също така ищецът изпитвал силни и постоянни чувства на тревожност, които прераствали в паник атаки, физически, емоционално и психически. Твърди, че започнал да използва таблетки за сън, за да може да спи, но това не помагало. Преди всяко съдебно заседание, на което участвал лично, изпитвал изключително силни притеснения и негативни емоции. Излага твърдения, че се е затворил се е в себе си и спрял да контактува с околните, както и че голяма част от обкръжението му се отдръпнало от него. Прекъснал много от социалните си контакти. Освен това било накърнено доброто му име, достойнство и репутация като един млад човек пред общество, като добър съсед и порядъчен човек. Излага още, че имал проблеми на работното си място, предвид 3 множеството отсъствия за участието му в 11 открити съдебни заседания. Сред работния му колектив станали известни, причините, поради които отсъствал и това дало повод на колегите му за непрестанни подигравки към него. Сочи, че именно това била причината да напусне работа и да смени неколкократно работното си място. През месец Февруари 2021 г. на ищеца му се родило дете и той изпитвал силни притеснения относно обстоятелството кой и кога ще се грижи за неговото дете, както и за съпругата му, ако той влезе в затвора. По време на последното открито съдебно заседание преди произнасяне на присъдата изпаднал в паник атака и силен стрес за около един час. Всичко изложено създало за един известен период от време и изключително обтегнати семейни отношения.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се, че по отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника. Не били посочени и доказателства за изложените от ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и несигурност, както и относно съществуването на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото срещу него наказателно производство, за което е представил ненадлежни документи.

Възразява се за прекомерност на заявената от страна на ищеца претенция за неимуществени вреди. Излага се, че делото е приключило в разумни срокове, като е протекло на две съдебни инстанции. Търсеният от ищеца размер не съответствал и на обстоятелството, че от ищеца била търпяна най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно пред въззивната инстанция, а и се установява от представените по делото материали, че с постановление от 06.04.2021 г. по ДП № 1106/2015 г. Д. А. Г. е привлечен като обвиняем за това, че в съучастие като съизвършител с А.Г.Г. на 20.07.2015 г. се заканил с убийство на Е.В.М., както и на на В.А.М. като това заканване било от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил състава на престъпления по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същото постановление на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 06.04.2021г. по досъдебното производство е осъществен и разпит на обвиняемия Д. А. Г.. С обвинителен акт от 14.07.2021г. на същия е повдигнато обвинение, по което е образувано НОХД № 2806/2021г. по описа на РС - гр. Варна, 45 състав, приключило с оправдателна присъда 121/04.05.2023г., потвърдена с решение № 268/30.10.2023 г. по ВНОХД № 1047/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна и влязла в законна сила на 30.10.2023 г. Преди да бъде привлечен като обвиняем Д. Г. е разпитван като свидетел по досъдебното производство на 12.01.2016г.

Видно от справка НАП за трудовите договори на ищеца, в периода от 2012 до 2023г. е сменил работа си 14 пъти, а конкретно в рамките на периода след привличането му като обвиняем на 06.04.2021г. до 30.10.2023г. ищецът е променил работното си място пет пъти.

4

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Н. Г. (съпруга на ищеца). Съгласно показанията й, наказателното производство водено срещу ищеца през периода 2021г. – м.10.2023г. за закана с убийство се отразило много негативно на ищеца и семейството му. Ищецът станал раздразнителен, не искал да говори по тази тема със семейството си, всеки път преди провеждане на откритите съдебни заседания по делото е бил уплашен за това какво ще се случи.