Решение № 163 от 27.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Ихтиман, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Росица Ст. Д.а като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200297 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 26-1204-000235/15.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР София на И. Ю. Д. ЕГН ********** от с. В., общ. Т. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

И. Д. е обжалвал е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че не е знаел, че автомобилът му е бил с прекратена регистрация.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следното:

От приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение № 4707657 от 01.01.2026 г. се установява, че жалбоподателят И. Д. е бил спрян за проверка около 22,59 часа на 01.01.2026 г. в района на 54 км на автомагистрала „Тракия“, докато е управлявал лек автомобил “Ауди А8“. При проверката било установено, че лекият автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради което и актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и водачът е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя Б. Б., според когото обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация е било установено чрез радиосистемата за отдалечен достъп до масивите на МВР.

С мотивирана резолюция от 18.02.2026 г. административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-Самоков, ТО-Ихтиман, тъй като са налице признаци на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 27.03.2024 г. по пр. пр.

1

№ 418/2026 г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като извършеното от страна на Д. не е съставомерно от субективна страна.

След получаване на постановлението на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било издадено № 26-1204-000235/14.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР София, с което на И. Д. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 25.11.2025 г. на основание чл.

143, ал. 10 ЗДвП.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност. При служебната проверка, съдът не констатира съществени нарушения на правилата по ЗАНН при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление, които да обосноват извода за незаконосъобразност на административнонаказателното производство на формално основание.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (ред. ДВ,., бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.) предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лева (255,65 евро) за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От събраните по делото доказателства бе установено, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, след като от страна на Гаранционния фонд е получено уведомление за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства за това, че жалбоподателят, макар и да е собственик на автомобила, е знаел, че регистрацията му е била прекратена.

Както е известно в страната ни няма информационна система чрез която водачът, преди предприемане на управление на автомобила, да има възможност да провери дали същият е регистриран или с прекратена регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е публичен.

Това обстоятелство е взето предвид и в мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, в които е прието, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Собственикът и ползвателят на моторно превозно средство обективно няма как да 2 знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в конкретната хипотеза се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а не до липсата на сключена задължителна застраховка, т.е. на друго фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание, доколкото по делото няма данни за уведомяване на собственика от страна на Гаранционния фонд за липсата на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ води извода както за липсата на умисъл, така и за небрежност след като незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Горните разсъждения дават основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като отсъствието на знание у водача за служебно прекратената регистрация води до извода за липсата на умисъл за извършване на твърдяното нарушение от субективна страна, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът намира за уместно да отбележи, че щом като деянието на И. Д. не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание, доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1204-000235/15.04.2026 г. на Началник група в ОДМВР-София.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3