Решение № 17595 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17595 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110112358 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 249,43 евро /487,85 лева/, представляваща главница по регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10021030126462, с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро /10,00 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2026 г. до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96,07 евро /187,90 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.05.2023 г. до 04.05.2026г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.12.2021 г., около 10:30 ч., по време на движение по Европейски път Е-871, в района на отклонението за село Горни Богров, в посока на движение от гр.Елин Пелин към гр.София, водачът на автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ***********, навлязъл в необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие - дупка на пътното платно. В резултат на предходното, на превозното средство били нанесени материали щети. Поддържа, че за процесното събитие бил съставен протокол за ПТП № 1821132/13.12.2021г. с рег. № 12677 на МВР, подписан от служителя на МВР и водача на застрахованото МПС. Поддържа, че гореописания автомобил имал сключена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, поради което собственикът подал искане за обезщетяване на вредите. В застрахователното 1 дружество била образувана щета № 10021030126462, по която след представени фактури, застрахователят платил с банков превод сумата от 477,85 лева в полза на застрахования собственик. Твърди, че в хода на експертната дейност, са извършени и ликвидационни разноски от ищцовото дружество в размер на 10,00 лева. Предходното обусловило суброгиране в правата на застрахования и правен интерес от регресен иск срещу отговорното за настъпването на застрахователното събитие лице. Според ищеца това е именно ответника, тъй като ПТП е реализираното на път - част от републиканската пътна мрежа, който съгласно Закона за пътищата се поддържа от ответната Агенция. Ищецът сочи, че на 20.01.2022 г. до ответника било изпратено писмо, съдържащо покана за плащане на горепосочената сума, но въпреки, че било получено на 25.01.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, плащане не е постъпило. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск за главница и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Претендира и сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК срок ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява се становище, че представения протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като е непълен, неточен и противоречив, не се съставен по установения в закона ред. Поддържа се, че в КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договора за застраховка, като в конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити, а представените Общи условия са бланкетни и неотносим.

Изразява се становище, че по делото не са представени доказателства, че водачът на моторното превозно средство при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, както и че вредите не са в резултат на умишлени действия от страна на водача на автомобила. Прави се възражение за съпричиняване от страна на последния с доводи, че същият се е движил в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Оспорва се в случая да са налице предпоставките на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена застрахователна полица № 0306Х0641054 за сключена застраховка „Каско“ и Анекс № 1 към нея, от която се установява, че лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ *********** е имал валидна застраховка към датата на ПТП-то, сключена с ищцовото дружество. Към полицата са представени и приложимите Общи условия.

По делото е приложен протокол за ПТП, от който се установява, че на 2

13.12.2021 г. служител на СДВР/ОДМВР София е посетил и съставил схема на ПТП, където увреденият автомобил е попаднал в необозначена и необезопасена дупка пълна с вода.

По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по образуваната щета при ищеца, въз основа заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 13.12.2021 г., а именно – опис-заключение по щета, опис на щетите по претенция, доклад по щета, калкулация-ремонт.

По делото е представена фактура от 13.12.2021 г. за закупуване на 4 бр. автомобилни гуми на единична стойност 166,67 лева без ДДС.

По делото е приложено преводно нареждане от 21.12.2021 г., от което се установява, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 477,85 лева.

По делото е приложена регресна покана, с която ищецът е поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 487,85 лева.

Видно от приложената към поканата разписка е, че същата е получена от адресата на 25.01.2022 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Н. Х.

– водач на увредения лек автомобил.

В показанията си св.Х. разказва, че пътувал в посока гр.София, когато при влизането от подбалканския път попаднал в дупка на пътното платно, която била пълна с вода. Описва, че единствената възможност за включване в движението в посока гр.София била лявата лента, тъй като в дясната минават автомобили. Разказва още, че се движел с не повече от 30-40 км./ч., но платното било покрито от голяма локва, а и дори да не валяло, трафикът не позволявал да избегне дупката. Колата друсната силно два пъти и от удари се спукали предна и задна леви гуми. Сочи, че е имал застраховка „Каско“ и най-вероятно е уведомил застрахователя за произшествието, но не си спомня да е сигнализирал на полицията. Разказва, че на пътя не е имало обозначение за дупката.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице след анализ на представените по делото документи е посочило, че от представения в протокола за ПТП механизъм и описа на застрахователното дружество, се налага извод, че щетите по л.а. „БМВ Х5“ се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 13.12.2021 г. произшествие. Стойността за възстановяване на уврежданията по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 481,30 лева или 246,08 евро, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лева и 25,00 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 3 изводи:

По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък.

Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от страна на увредения.

Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица безспорно се установява наличието на валидна към 13.12.2021 г. застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ***********.

Останалите предпоставки на горепосочената правна норма се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и преписка по щета.

Следва да се има предвид, че в частта, в която съставителят на протокола за ПТП е удостоверил лично възприети от него факти, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., I т.о. на ВКС/.

Отделно от предходното, механизма на настъпване на ПТП, се установява и от показанията на водача на автомобила, който заявява, че дупката е била под локва с вода на пътното платно, не е била обозначена, а и не е могло да се избегне, тъй като само в тази лента се осъществява включването от пътя, по който той се е движел, както и поради трафик в дясната пътна лента. Следва да се има предвид, че фактът на настъпване на ПТП може да се установи с всички допустими по реда на ГПК доказателства. С оглед предходното, съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, логични и съответстват със събраните по делото писмени доказателства.

Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема, че ПТП-то е настъпило именно в резултат на преминаване на автомобила през дупка на 4 пътното платно.

При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението на САТЕ, тъй като вещото лице е изготвило същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения. Видно още от заключението е, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането.

Между страните не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. сигнализиране на пътя/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза над претендираната от ищеца сума.

С оглед предходното, предявения главен иск следва да бъде уважен в предявения размер от 487,85 лева или 249,43 евро. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2026 г. до окончателното изплащане.