Определение № 2373 от 24.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373 гр. Варна, 23.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И. Д. Дрингова като разгледа докладваното от И. Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500396 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби, както следва:

1) Молба с вх. № 11059/10.05.2022 г., подадена от ИВ. Й. Д., чрез адв. К.С., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на решение № 486/15.04.2022 г., постановено по настоящото дело, като бъдат присъдени такива полза на молителя.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна И.С. Н., чрез адв. М.Д., изразява становище за неоснователност на молбата, като моли съдът да съобрази направеното възражение за прекомерност в о. с. з. проведено на 16.03.2022 г.

2) Молба с вх. № 12395/26.05.2022 г., подадена от И.С. Н., чрез адв. М.Д., за изменение в частта за разноските на решение № 486/15.04.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което възражение не е било съобразено при постановяване на въззивното решение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ИВ. Й. Д., чрез адв. К.С., е изразила становище за неоснователност на молбата. М. П. Д. не изразява становище.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304439/29.12.2021г. депозирана от ЧСИ И.С., рег. № 712, в качеството му на трето лице – помагач на ответната страна, чрез адв. Б.А., срещу решение № 262924/08.12.2021г., постановено по гр. дело № 371/2021г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което е уважен предявения в условията на евентуалност обратен иск, с който въззивникът е осъден да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

1

„О.“ № 34, ет. 7, ап. 27 сумата в общ размер от 15882,08 лв. /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от които: 15198.16 лв. – разлика в цената за 1/12 част от имота; 395.15 лв. – разлика за 1/12 част от местен данък; 273.57 лв. – разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 15.20 лв. – разлика за 1/12 част от такса за вписване, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.03.2021г., до окончателното погасяване на задължението.С решение № 493/19.04.2022 г., съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил решението на РС – Провадия, III с - в , № 301/24.10.2019 г. по гр. д. № 708/2019 г., като вместо него е отхвърлил предявения от Станислав Жечев Б.., ЕГН ********** от гр. П., обл. Варна, ул. „П. Ш.“ № 7 срещу „Е.–П.

П.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Варна бул. „Вл. Варненчик” № 258 „Варна тауърс Г“, отрицателен установителен иск, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 10 405,15 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № 0279258619/17.04.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 4.01.2017 г. до 3.01.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., обл. Варна, ул. „П. Ш.“ № 7, с аб. № ********** и кл. № 1100205102, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

При постановяване на решението си, ВОС се е произнесъл относно сторените в настоящото производство разноски, като е присъдил такива само в полза на въззиваемата М. П. Д., но не и на ИВ. Й. Д.. Не е съобразил и своевременно направеното от И.С. възражение за прекомерност.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от И. Й. Д., чрез адв.

С., като е представен и списък по чл. 80 от ГПК /л. 38 от делото/. Извършването на разноските е удостоверено посредством договор за правна защита и съдействие № 0000387696/01.03.2022 г. /л. 39 от делото/.

Съобразно изхода на спора, на И. Й. Д. следва да бъдат репарирани разноски за настоящото производство в размер на 1 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

При разглеждането на спора, в о. с. з. проведено на 15.03.2022 г., въззивницата И.С.

Н. е направила своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемите по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав приема за основателно направеното възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за въззивното производство, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. При материален интерес 15 882,08 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 1 006,46 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2

Съобразно изхода на спора, присъдените в полза на М. П. Д. разноски, следва да бъдат намалени от 1 400 лв., на 1 006,46 лв., а в полза на ИВ. Й. Д. следва да бъдат присъдени такива в размер на 1 006,46 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 486/15.04.2022 г. , постановено по в. гр. дело № 396/2022 г. по описа на ВОС, като:

НАМАЛЯВА размера на разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивната инстанция с решение № 486/15.04.2022 г. по в. гр. д.

№ 396/2022 г. по описа на ВОС, в полза на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„О.“ № 34, ет. 7, ап. 27 от 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ на 1 006,46 лв. /хиляда и шест лева и 46 ст./.

ОСЪЖДА ЧСИ И.С., вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район на действие ОС Варна да заплати на ИВ. Й. Д. сума в размер на 1 006,46 лв. /хиляда и шест лева и 46 ст./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл.

78, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3