Определение № 31500 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31500 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20251110116360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Б. с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Х. Х., срещу „БУЛГАРИ ГРУП“ ООД, ЕИК: 200169340, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 1 НСКСЧ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 1/ сумата в размер на 6 912 евро, представляваща главница за командировъчни пари за общо 100 календарни дни в периода от 05.01.2024г. до 14.04.2024г./ като по 48 евро дневно за първите 56 дни и по 96 евро дневно за останалите 44/, както и 2/ сумата в размер на 960,21 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.04.2024г. до 19.03.2025г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 28.12.2023г. между него и ответното дружество е бил сключен безсрочен Трудов договор № 00134 с изпитателен срок от шест месеца, по който е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – над 12 тона“. Твърди, че при сключването на договора не му е била предоставена длъжността характеристика, която е неразделна част от същия. Сочи, че е постъпил на работа на 02.01.2024г. Излага твърдения, че не му е била издадена заповед за задгранична командировка, каквато заповед е издадена на други водачи на тежкотоварни автомобили за работа зад граница, като в устен порядък му било обяснено, че такава ще получи след първото си връщане в страната. Навежда твърдения, че при сключването на трудовия договор му 1 било заявено от ответника, че командировъчните пари са в размер на 48,00 евро за времето докато се обучава при баща му Антон Б., който също е служител в фирмата, и след като стане водач-титуляр на тежкотоварен автомобил ще получава същите в размер на 96,00 евро. Посочва, че е бил командирован като водач на тежкотоварен автомобил над 12 тона зад граница в страните от ЕС, като командировката е започнала на 05.01.2024г. и е приключила с неговото завръщане в страната на 14.04.2024г. или общо 100 календарни дни, което по месеци е както следва: януари – 27 календарни дни; февруари – 29 календарни дни; март – 31 календарни дни и април – 13 календарни дни. Твърди, че считано от 01.03.2024г. е поел самостоятелно тежкотоварен автомобил над 12 тона и е изпълнявал спедиторски поръчки в страните от ЕС. Сочи, че след завръщането му в страната е установил, че по банковата му сметка липсват преводи по трудовия договор и командировъчни средства съгласно дадените обяснения при заминаването му зад граница.

Посочва, че поради неплащане на дължимите суми се е обърнал към ИА – Главна инспекция по труда гр. София, която от своя страна е установила, че ответникът е издал две Заповеди с № 24-7000-0000011/06.01.2024г. и № 247000-0000022/01.03.2024г., в които е определил командировъчни пари под договореното, вкл. и под нормативно определените от МС минимални възнаграждения с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Поддържа, че претендираната сума, за периода през който е бил командиран, е формирана както следва: 48,00 евро за всеки календарен ден, като за 57 дни( м. януари и м. февруари) общата сума е в размер на 2 688 евро; и 98 евро за 44 дни( м. март и м. април) общата сума е в размер на 4 224 евро.

Сочи, че не му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез К. К., в който твърди, че предявените искове са неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че не е получил длъжностна характеристика, тъй като на стр. 2 от трудовия договор последният саморъчно се е подписал, че е получил същата. Оспорва твърдението на ищеца, че не му била издадена заповед за задгранична командировка, тъй като същата може да бъде издавана и като електронен документ в съответствие с изискванията на Регламент(ЕС) 910/2014г. Сочи, че с ищеца е налице валидно трудово правоотношение по повод сключен трудов договор на 28.12.2023г., като 2 същият е постъпил на работа на 02.01.2024г. на длъжността „ шофьор на товарен автомобил – над 12 тона“. Ответникът посочва, че ищецът е нямал никакъв опит като шофьор на товарен автомобил, тъй като едва няколко дни преди назначението му е изкарал СУМПС за категория C, поради се е наложило да се обучава от друг служител във фирмата и да му бъдат заплащани командировъчни пари на ден при двойна езда. Излага твърдения, че поради липсата на опит у ищеца е довело до много имуществени и неимуществени вреди, които е следвал да заплати по вина на последния.

Посочва, че ищецът е бил уведомен за причинените вреди и същият се е съгласил да ги възстанови, но към настоящия момент не е сторил това.

Ответникът твърди, че ищецът не е престирал труд след завръщането му в страната на 14.04.2024г. до прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 26.06.2024г. Поддържа, че ищецът дължи на ответното дружество за нанесените вреди сума в общ размер на 10 560,89 евро, която се формира както следва: 1). 2 555,80 евро – срязани гуми по вина на ищеца и ремонт, съгласно приложена фактура 2405560/31.05.2024г.; 2). 3 572,50 евро – непризнат транспорт от Италия до Белгия поради на вина на ищеца; 3). 3 240 евро – поради кражба на превозван товар, извършена от ищеца; и 4). 1 192,59 евро – изплатено трудово възнаграждение без ищецът да е престирал труд.

Ответникът релевира в условията на евентуалност възражение за прихващане със посочените суми до размера на по-малкото вземане, което ищецът претендира. Моли за отхвърляне на исковете.

По твърдението за недопустимост на част от исковата претенция поради факта, че се претендира сума за командировъчни пари за период, който е след прекратяване на трудовия договор, то с оглед постъпилите уточнения на исковите моли – 2 бр., периодът е коригиран, поради което съдът намира, че искът е допустим.

При твърденията на страните, обективирани в исковата и отговора на исковата молба:

Правна квалификация:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 31, ал.

1 от НСКСЧ.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ наличието на валидно трудово правоотношение с ответното дружество; 2/ че е бил командирован от работодателя в посочените в исковата молба периоди и е изпълнявал трудовите си задължения; както и 3/ размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника по делото е да установи възраженията си, в т.ч., че е заплатил в срок дължимите обезщетения за командировка.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т. е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за процесния период.

По релевираното от ответника, в условията на евентуалност, възражение за прихващане в тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на изискуемо и ликвидно активно вземане.

Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.3 ГПК):

Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 00134 от 28.12.2023г., за длъжността „шофьор на товарен автомобил – над 12 тона“, както и че ищецът е осъществявал командировки в чужбина.

Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК): Не са налице.

По представените доказателства и отправените доказателствени искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника, да 4 представи трудовото досие на ищеца, следва да бъде уважено доколкото е необходимо за установяване на спорните факти.

Следва да се допусне изготвянето на заключение по поисканата ССчЕ, с което да се даде отговор на поставените от страните въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.

Доказателственото искане на ответника за изслушване на гласни доказателствени средства следва да бъде уважено като допуска 1 свидетел.

Искането на ответника за извършване на справка в НАП за трудови договори на ищеца следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е мотивирана целта на искането, а така посочено съдът не намира същото необходимо.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.10.2026 г. – 11.15ч. за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

5

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачите, посочени от ищеца и ответника в исковата, респективно в отговор на исковата молба при депозит в размер на 250 евро, вносим от страните поравно, всеки по 125 евро, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П.

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът да представи в едноседмичен срок от връчването на съобщението трудовото досие на ищеца.

УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА събирането на устни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответника, при режим на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6