Определение № 2875 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2875 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502765 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от Д. В. В. от гр.Раковски, обл.Пловдив, чрез адвокат А. З. Д. от САК срещу определение № 10809/03.09.2024г. постановено по гр. дело № 371/2024г. по описа на ПРС, ХХІІ- ти граждански състав, с което се оставя без уважение молба вх. № 83250/ 09.08.2024г., подадена от ответника Д. В. В., ЕГН **********, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото решение № 3408 от 30.07.2024г. в частта касаеща разноските, като бъде увеличен размерът на определения по реда на чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. А. З. Д., хонорар за процесуално представителство на ответната страна.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, иска се определяне на адвокатски хонорар на минимума определен от НМРАВ, а именно 3 484,81 лева., което се обяснява с поименно изброяване на разходите и необходимата печалба на един адвокат.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемото «Ти Би Ай Банк» ЕАД, със седалище в гр.София.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в казуса следва да се прилагат нормите на НМРАВ, която предвижда дължимите минимални адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаваши материално затруднени лица по чл.38 ал.2 от ЗА, какъвто е и настоящия казус. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият съд на 1 основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари.

По отношение на възражението свързано с поименно изброяване на разходите и необходимата печалба на един адвокат въззивният съд приема следното. Основният начин на придобиване на доходи от един адвокат, това е предоставяне на платени услуги по договори за правна помощ. Там цените се определят свободно между адвокат и клиент и съдът няма никакво отношение към този финансов въпрос. В казуса адвокатът се е съгласил да представлява клиент безплатно. Това е лично решение за всеки адвокат. Това безплатно представителство в случай на уважаване на иска се оценява от съда, но това не е основен доход за адвоката, а компенсация за безплатното представителство поето напълно доброволно и осъзнато от адвоката. Ето защо съдът, който няма ценообразуващи и контролни ценообразуващи функции по Закона за адвокатурата относно цената по договора за правна помощ, което е разбираемо с оглед на свободата на договаряне /касаеща и размерите на адвокатските хонорари/ преценява с оглед на своята практика и възгледите му за справедливост дължимото обезщетение за положения от адвоката безплатен труд. Тоест съдът не определя размер на адвокатски хонорари, защото първо няма такива права по закон и второ в казуса такива хонорари изобщо не се дължат по договор за правна помощ.

Съдът преценява единствено в тази изключителна за един адвокат хипотеза на безплатна правна помощ, какъв да е размера на обезщетението за този труд и то само в хипотезата, че делото е спечелено от клиента. Само по-себе си се разбира, че тази изключителна хипотеза на безплатна правна помощ в никакъв случай не би могла да бъде основен източник на доходи за един адвокат. В казуса РС Пловдив правилно е преценил този размер на дължимото обезщетение за положения труд на адвоката, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен и не следва да се присъжда допълнително адвокатско възнаграждение. Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10809/03.09.2024г. постановено по гр. дело № 371/2024г. по описа на ПРС, ХХІІ- ти граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2