Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1191 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6909/2022
Вид
Решение № 1191
Подписан
30.06.2023
В сила
10.11.2023
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 138, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206909 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-000321 от

15.11.2022г. на Началник на 06 РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д. Н.

Р. с ЕГН ********** са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Д. Н. Р., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. С. П.. По съображения изложени в жалбата, които се поддържат и в съдебно заседание от процесуалният му представител Р. моли Съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно в неговите пунктове 1 и 2, като нарушението в пункт 3 от НП не се оспорва, поради което не подлежи на разглеждане от съда по същество. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.11.2022г. от актосъставителя Д. В. Ш. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 570647 против Д. Н. Р. за това, че на същата дата около 08:20 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе” № 49 е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ***, без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като освен това контролните органи установили, че МПС не е било представено на техчниески преглед, а водачът не носил контролен талон към СУМПС в себе си. За така установените административни нарушения на жалбоподателя в негово присъствие бил съставен процесният акт, подписан с възражения, които обаче не били конретизирани нито в акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания свидетел Д. В. Ш.. Свидетелят си спомня с точност конкретния случай и потвърждава авторството на акта като в допълнение заявява, че на процесната дата видимостта на конкретния участък е била перфектна, а жалбоподателят е управлявал автомобила с рег. № *** без включени каквито и да било светлини, а след като бил спрян за проверка от данните в служебния си таблет св. Ш. установил, че процесното МПС е било с изтекъл технически преглед, а водачът му не носил контролен талон към СУМПС.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ш. като пълни, обективни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателят за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не е необходимо да бъде намалена видимостта или да са налице специфични условия на пътната настилка, за да се управлява МПС с включени светлини и не е необходимо да се изясняват тези обостятелства в АУАН и НП, тъй като самият закон повелява, че през деня МПС-та трябва да се движат с включени светлини. Законът е дал и възможност те или да се специални дневни светлини или къси, като в случа от показанията на актосъставителя се установи, че Д. Р. е управлява процесното МПС без да е ползвал никакви светлини, като не бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да оборят свидетелските показания на актосъставителя.

2

Съдът намира от правна страна, че правилно е приложена и санкционната норма от наказващия орган. Съгласно чл. 185 ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който извърши друго нарушение, за което липсва самостоятелна санкция. В случая наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация на наказанието, защото законодателят е определил в абсолютно определен размер размера на наказанието.

По несъмнен и категоричен начин е доказано и второто вменено на жалбоподателя административно нарушение, квалифицирано по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, доколкото към момента на проверката от органите на МВР превозното средство не е било представено на ГТП. Съгласно текста на нарушената разпоредба регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. А съгласно чл. 138, ал.1 от ЗДвП по пътища, отворени за обществено ползване се допускат ППС, които отговарят на изискванията на ЗДвП. В случая не се спори, че към момента на проверката процесното МПС не е било преминало технически преглед и е задължение на водача му да разполага с всички необходими документи, за да отговаря на изискванията на ЗДвП. За водачът е съществувало задължение да управлява технически изправно МПС, поради което последният следва да носи и административнонаказателната отговорност за това нарушение, тъй като именно той е управлявал МПС по улицата в населеното място - отворен за обществено ползване път, без това МПС да отговаря на разпоредбите на ЗДвП.

Правилно наказващият орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвид, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. Цитираната норма определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са собственици. Индивидуализацията на наказанието "глоба" в размер на 20 лева е извършено при стриктното спазване на законовите изисквания, доколкото същото е абсолютно определено и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.

Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. Н. Р., а обжалваното наказателно постановление, в обжалваните му части като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а претенция за юрисконсултско възнаграждение не е била предявена от въззиваемата страна.

3

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3389-000321 от 15.11.2022г. на Началник на 06 РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д. Н.

Р. с ЕГН ********** са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4