Решение № 323 от 18.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Сливен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Христина П. П.а като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201372 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. П. П., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление № 849856-F828787/10.07.2025 г., издадено от г.н.с. - директор на дирекция "Обслужване" – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност м у е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 97а, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за незаконосъобразност и несъразмерност на наложеното административно наказание, а в условията на евентуалност – за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Признава за извършеното нарушение. Моли съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Ж.Д. с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни доводи, като моли за потвърждаване на оспореното 1 наказателно постановление.

Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд - Сливен, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № F828787/13.06.2025 г., съставен от В. Д. С. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас и в присъствието на М. С. П. и С. В. Ж. – свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят С. П. П., в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС, е получил облагаеми услуги от контрагента си „AIRBNB IRELAND UC”, Ирландия, VAT ID: IE982738NL, с място на изпълнение на територията на страната от 25.01.2024 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация на осн. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 17.01.2024 г. (в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем).

Констатирано е закъснение от 1 година и 4 месеца , като самото заявление за регистрация по ЗДДС е подадено на 31.05.2025 г.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 97а, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗДДС, a в деня на неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя П..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 849856-F828787/10.07.2025 г., с което на основание чл. 178 ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя С. П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 97а, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗДДС.

Препис от НП е връчен на въззивника на 17.10.2025 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, както и допълнителното 2 доказателство, изискано от съда, като жалбата, инициирала производство пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 31.10.2025 г., видно от входящата преписка, находяща се по делото.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетелката С. са задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви. Същото се отнася и относно показанията на свидетелите по съставянето на акта.

По отношение на останалите, инкорпорирани по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените 3 фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма, авторството и обстоятелствата, при които е осъщественото твърдяното административно нарушение, а с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника С. П. е ангажирана за нарушение на чл. 97а, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗДДС, като на основание чл. 178 ЗДДС му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото не се спори, че жалбоподателят П., в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС, е получил облагаеми услуги от контрагента си „AIRBNB IRELAND UC”, Ирландия, VAT ID: IE982738NL, с място на изпълнение на територията на страната от 25.01.2024 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация на осн. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 17.01.2024 г. (в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем). Констатирано е закъснение 1 година и 4 месеца, като самото заявление за регистрация по ЗДДС е подадено на 31.05.2025 г.

С демонстрираното противоправно бездействие жалбоподателят П. е дерогирал нормативните регламенти на чл. 97а, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗДДС, съгласно които на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на 4 изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, като самото задължение за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие) и данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност също така е и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В конкретиката на настоящия казус се установява, че жалбоподателят отдава краткосрочно под наем апартамент чрез поддържаната о т „AIRBNB IRELAND UC”, Ирландия, VAT ID: IE982738NL онлайн платформа, използвайки възмездно техните услуги.

Видно от изричната разпоредба на чл. 21 ЗДДС мястото на изпълнение на услугата се определя от статута на нейния получател. Когато получател на услугата е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е там, където доставчикът е установил своята икономическа дейност. Когато обаче се касае за данъчно задължено лице - мястото на изпълнение е територията на страната, в която получателят е установил своята независима икономическа дейност. В конкретния случай, след като получаваните услуги са с място на изпълнение на територията на Република България, с получател данъчно задължено лице, данъкът се дължи от получателя на услугата и следователно същият попада в хипотезата на закона за задължителна регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС. Налице е т. нар. обратно начисляване на данъка и за тази цел получателят на услугата има задължение преди датата на настъпване на данъчното събитие да притежава вече валиден ДДС номер на територията на страната.

Срокът за подаване на заявлението за регистрация на основание чл. 97а, 5 ал. 1 ЗДДС е не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък – в процесния случай 36,16 лв., платени от жалбоподателя.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 178 ЗДДС, предвиждаща отговорност за данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

Наложената глоба е в законовопредвидения минимален размер и съществува изрична забрана в чл. 27, ал. 5 ЗАНН за намаляването й под предвидената в съответната санкционна норма размер. Преценката за съразмерност е направена от законодателя при приемане на санкционната норма. Предвид това в случая съдът не може по съображения за несправедливост да намали същата.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Такава е и константната съдебна практика на административните съдилища в страната - Решение № 115 от 8.03.2023 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 759/2022 г.; Решение № 1171 от 7.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1092/2020 г.; Решение № 7870 от 7.03.2025 г. на АдмС - София по к. а. н. д. № 10686/2024 г.; Решение № 2628 от 19.04.2024 г. на АдмС - София по к. а. н. д. № 776/2024 г; Решение № 119 от 3.07.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 225/2025 г. и др.