Определение № 1412 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901834 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. П. и З. Х. Я. против решение № 180/26.05.2023 г. по т.д.№ 562/2022 г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено решение № 263/01.07.2022г. по т.д.№ 525/2021 г. на Варненски окръжен съд, за установяване, по обективно кумулативно съединени искове на „ Първа инвестиционна банка„ АД, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК , вземания на банката към касаторите – ответници, на основание договор № 068LD-R-000212/26.11.2010г., както следва : главница от 14 470,05 евро, ведно със законна лихва върху същата, считано от 27.04.2021г. до изплащането й, 1 697,79 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.05.2018 г. – 15.11.2020 г. и сумата от 973,11 евро - обезщетение за забава, за периода 27.04.2018г. – 16.04.2021г., с изключение за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочат непроизнасяне на въззивния съд по възражението им за нищожност на договора за кредит, предвид :1/ погрешно посочени в същия имена на кредитополучателите / в действителност само погрешно посочено фамилно име на ответницата,по съпруг, а не по баща, предвид влязло в сила бракоразводно решение / ; 2/ неверни данни на лични документи / вписани такива според невалидни вече лични карти на ответниците / и 3/ подписване на договора за кредит от името на банката, от лице, което не притежава упоменатото в договора качество – управител на клон Смолян към момента на сключването, т.е. от лице без представителна власт. Доколкото обстоятелствата по възраженията не са оспорени от ищеца, то следва , че същите са безспорно установени и водят до нищожност на сключения 1 договор, която съдът е бил длъжен да съобрази служебно, и без изрично възражение по делото. Считат, че относно представителството на банката не могат да се приложат правните последици на чл. 301 ТЗ. С оглед всички сочени обстоятелства, касаторите излагат три възможни хипотези за

„сключване на договора“: 1/ ако договорът е подписан на посочената в него дата, банковият служител се е представил на кредитополучателите с качество, което не е имал ; 2/ ако договорът за кредит е антидатиран - фактически подписан на много по-ранна дата от посочената, към момент към който са били валидни личните документи, според които кредитополучателите са били индивидуализирани, а банковият служител е имал соченото качество – то тогава се касае за недопустимо обезпечение по банковите карти и недействителност на договора, на основание чл. 11, ал. 1 , т. 1 и т. 18 вр. с чл. 22 от ЗКП , както и на основание чл. 21 ЗКП и чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП; 3/ използване на предварително подписани от кредитополучателите, още през 2007г. страници от документи, при получаване на предходно издадени банкови кредитни карти. Във всяка от хипотезите касаторите считат , че се касае за злоупотреба с право, по смисъла на чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал.2 ЗЗД, посредством заобикаляне на закона, а последното е основание за недействителност на договора, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД.

Алтернативно се поддържа нищожност на договора за кредит, съгласно същите обстоятелства, като сключен в противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави / чл. 26, ал. 1 , пр. първо и трето ЗЗД /.

Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Възприемайки погрешно касационния довод, за пропуск на въззивния съд да се произнесе служебно по недействителността на договора за кредит, като такъв с обект неравноправни клаузи в договора, страната е оспорила наличието на такъв процесуален пропуск, предвид изрично мотивиране на въззивния съд , вкл. с препращане по чл.

272 ГПК. Оспорва и липсата на произнасяне по възраженията на ответниците за нищожност, съгласно визираните в касационната жалба обстоятелства, счетени за несъстоятелни да я обосноват, при наличието на три безпротиворечиви заключения на съдебно-прочеркови експертизи, установяващи автентичност на подписите на ответниците в процесния договор за кредит, както и предвид заключението на съдебно икономическата експертиза, установила реално усвояване на сумата по кредита, отнесена в погасяване на предходно възникнали задължения на ответниците по два договора за банкови кредитни карти. По същите съображения страната счита ирелевантен за изхода на спора отговора на въпроса нищожен ли е договор за кредит, с посочени неверни данни на потребителите, съгласно чл. 22 вр. с чл.11 ЗПК. Наведени са обстойни съображения за неправилно възприемани от касаторите правни последици от приложението на чл. 301 ТЗ и съответствие на приетото от въззивния съд с формирана практика на касационна инстанция по въпроса.Оспорено е и наличието на очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че 2 касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

„Първа инвестиционна банка„ АД е предявила, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, против ответниците М. П. и З. Я., обективно съединени искове за установяване вземания на банката по договор за кредит, сключен на 26.11.2010 г., от непогасена главница, договорни и наказателни лихви.

Ответниците са оспорили исковете, като твърдят, че не са подписвали процесния договор за кредит, както и други съпътстващи кредитното им досие документи, както и че в договора са посочени с неверни данни по лични карти / вписани са данни по техни стари и вече невалидни лични карти / и че от страна на банката договорът е подписан от лице, което не притежава посоченото качество – управител на клон Смолян, към датата на сключване на договора и следователно не е сключен от представляващо банката лице. Не оспорват, че с банката имат сключени предходни договори за ползване на кредитни карти, вкл. притежавана от М. П. Diners club карта, по договор с

„ Дайнърс клуб България „АД от 2008 г., обслужван от ищеца. Наведени са и обстойни възражения за наличие на неравноправни клаузи. В първоинстанционното производство са приети две единични съдебно почеркови експертизи / СПЕ /, които са потвърдили автентичността на подписите на ответниците върху всички оспорени по кредитното досие документи, вкл. договора за кредит от 26.11.2020г..

Съдебно-икономическа експертиза по делото установява усвоена в полза на ответниците сума по кредита, изрично предназначена и преведена в погасяване задълженията на ответниците по предходно сключени от тях договори за кредитни карти от 2007г. и за предоставяне на овърдрафт в съответния размер.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, освен за част от претендираните договорна лихва и наказателна лихва за забава. Мотивирал е несъстоятелност на възражението за наличие на неравноправни клаузи, съгласно разпоредбите на приложимите към регулиране на правоотношението Закон за потребителския кредит / ЗПК / и Закон за защита на потребителите / ЗЗП /, както и на възражението за нищожност на договора за кредит, на специалните основания по чл. 22 ЗПК / в относимата му към спора редакция /.

Предвид установената автентичност на договора за кредит, съдът е приел, че промяната в данните на документите за самоличност, предвид подмяната им и влязлото в сила решение за прекратяване брака между двамата ответници / предвид което и съпругата към 26.11.2010 г. е вече с фамилно име Я. / , респ. вписването в договора за кредит на несъответни данни по актуални лични документи на ответниците и неактуално фамилно име на ответницата, не са в състояние да опорочат действителността му, като ирелевират правните последици от волеизявленията им за приемане на клаузите му. Възраженията срещу представителната власт на подписалото за банката – ищец лице съдът е 3 посочил като недопустими, позовавайки се на приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – на липсата на представителна власт може да се позовават само мнимо представляваните и техните универсални правоприемници. Насетне са коментирани установените от СИЕ факти, досежно усвояването на сумата по кредита, в погасяване натрупани задължения на ответниците по договори за кредитни карти с овърдрафт от 2007г., чрез вътрешнобанков превод, както и размера на задълженията по процесния договор.

Във въззивната си жалба ответниците са поддържали единствено довод за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд , предвид отказа му да допусне тройна съдебно-почеркова експертиза и тройна съдебноикономическа такава. Въззивният съд първоначално е оставил без уважение подновените доказателствени искания с такъв предмет, а последващо допуснал тройна СПЕ, чието заключение е в унисон с вече приетите.

Въззивната жалба не съдържа доводи срещу мотивите на първоинстанционния съд по останалите, поддържани в първноинстанционното производство възражения на ответниците, вкл. за наличие на неравноправни клаузи и за нищожност на договора за кредит, като сключен от лице без представителна за банката власт, с посочени неверни данни на лични документи / по невалидни лични карти / и невярно фамилно име на ответницата – по баща, а не по бивш вече съпруг.

Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за основателност на исковете, освен досежно дължимостта на част от присъдената наказателна лихва за забава. Посочил е, че твърденията за промяна фамилното име на П.а, изтекъл срок на лични карти и развод между кредитополучателите, както и за сключването на договора с клон на банката в друг град, различен от постоянното им местожителство, не могат да опровергаят извода за лично подписване от ответниците , на всички оспорени документи във връзка с процесния кредит. Приел е, че установеното от трите СПЕ безспорно потвърждава възникнало между страните правоотношение по процесния договор за кредит. Независимо от липсата на въззивния доводи с такъв предмет, съдът е обосновал липса на неравноправни клаузи, вкл. такива в нарушение разпоредби на ЗПК, освен за договорен размер на наказателната лихва за забава, която - като формираща се от размера на договорната лихва плюс надбавка в размер на законната лихва – е счел за противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК / обусловило и частичната отмяна на първоинстанционния акт, за наказателна лихва за забава над сумата от 973,11 евро /. Обосновал е доказан размер на претенциите на ищеца, съобразно заключението на СИЕ.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите формулират следните въпроси : 1/ Представляват ли злоупотреба с право от страна на банката изложените в касационната жалба хипотези : 1. Договорът е подписан на посочената в него дата от лице, което не е банков служител , а се е представял с качество, което не е имал ; 2. Антидатиране на договора и 3. За съставяне на договора за банков кредит са използвани предварително подписани страници ? ;2/ Нищожен ли е договор за потребителски кредит с 4 посочени неверни данни на потребителите по смисъла на чл. 22 вр. с чл.11 ЗПК ? ;3/ Съобразно законовата регламентация на договорите за кредит с банкова или кредитна институция / чл. 430 ТЗ, чл. 58 ЗКИ / и произтичащата от нея специфика на процесните договори, спрямо общите гражданскоправни принципи на договорното право, приложима ли е общата презумпция на чл.

301 ТЗ, за мълчаливо съгласие на търговеца

/ банката / със сключена без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването, независимо че законодателят не е ограничил изрично приложното й поле и последните несъмнено притежават правната характеристика на търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ ? ; 4/ Допустима ли е хипотезата по чл. 301 ТЗ досежно сключването на договор за кредит с банкова или кредитна институция, от лице без представителна власт за тази институция, доколкото банката / кредитна институция / е юридическо лице със специфичен предмет на дейност и подлежи на специален лицензионен режим по реда на чл. 13 и сл. ЗКИ ; 5/ Допустимо ли е банката да приема и потвърждава действия на лице без представителна власт, по банкова дейност, за която се изисква лиценз ? Договор, подписан от лице без представителна власт, действал от името на банка, явява ли се нищожен, като осъществен без законово изискуем лиценз по реда на чл. 13 и сл. ЗКИ ? ; 6/ Приложим ли е към процесния договор за кредит ЗПК, след като в него е посочено, че е целеви – за погасяване съществуващо задължение, а чл. 4, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че разпоредбите му не се прилагат за договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което потребителят не дължи разходи ? Не е посочен ясен и точен допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но може да се предположи такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото въпросите се сочат „ от значение за правилното прилагане на закона„ . Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение , по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, обоснована с приетото приложение на чл. 301 ТЗ, което касаторите оспорват, тъй като банките са юридически лица със специфичен предмет на дейност и подлежат на лицензиране по чл.13 и сл. от ЗКИ. Считат, че договор за кредит, сключен от лице без представителна власт за банката, е договор с предмет, за който няма издаден лиценз на договарящия и като такъв е нищожен, не може да бъде потвърден от представляваната банка,тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗКИ. Очевидна неправилност се споделя и поради прилагането от съда на ЗПК, в нарушение на чл. 4, ал. 1, т.