Решение № 325 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110213239 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,***'', с ЕИК ,,***'', чрез адв. М.Г., срещу наказателно постановление № Р-10-146/27.08.2025 г., издадено от Заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на жалбоподателя, на основание чл. 83, чл.

53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.

2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2 000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая е налице повторност.

Твърди се при условията на евентуалност, че в случая не е следвало да се приложи по-тежкият състав по чл. 644, ал. 2 от КЗ, а е следвало да се наложи наказанието, предвидено в първата алинея, тъй като в съставения АУАН не са били описани фактите, обусловили извода на административнонаказващия орган за извършване на нарушението при повторност и съответно квалифицирането му по чл. 644, ал. 2 от КЗ. Претеднира се неправилна квалификацията на твърдяното нарушение, тъй като нормата на чл. 108 от КЗ има характер на общ закон спрямо нормите на чл. 496 и следващите от КЗ /Глава 47 от КЗ/, които е следвало да се приложат, според жалбоподателя.

Сочи се, че в хода на производството са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Наведени са аргументи, че наложената санкция 1 не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не издава наказателно постановление, тъй като процесното нарушение било явно маловажно, от евентуалното деяние не са протекли общественоопасни последици, а от друга страна към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение. Иска се отмяна на НП, евентуално да се преквалифицира нарушението от такова по чл. 644, ал. 2 КЗ в такова по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да се определи санкция в минимален размер.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Палозова, който оспорва жалбата. В дадения ход по същество процесуалният представител на въззиваемата страна пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна следното:

На 21.01.2025 г. в КФН, е постъпила жалба с вх. № 91-02-65 от М.И., с която се възразява срещу размера на заплатеното обезщетение от жалбоподателя по заведена претенция № ,,***'' на основание договор за имуществена застраховка „Каско.

По повод подадената жалба била извършена проверка, като в хода на последната била изискана документацията във връзка с предявената претенция.

От приложените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 10.12.2024 г. М.И. е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с претенция № ,,***'', поради настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени увреждания на застрахования лек автомобил, собственост на М.И.И., марка и модел ",,***''" с рег. номер ,,***''. Писмени доказателства за основанието на претенцията, както и банкова сметка били представени в деня на завеждането й. На 10.12.2024 г. бил извършен оглед на увредения автомобил и бил изготвен опис на констатираните уреждания. На 11.12.2024 г. М.И. заплатила дължимите трета и четвърта вноска от застрахователната премия, като след 11.12.2024 г. от ползвателя на застрахователна услуга не били изискани други доказателства за основанието и размера на претенцията. Застрахователят е следвало да се произнесе в срок от 15 работни дни от внасяна на дължимите 2 вноски – от 11.12.2024 г., като определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова. Крайният момент, в който застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията, е 07.01.2025 г. вкл., както правилно е определил АНО. В случая жалбоподателят се е произнесъл на 17.01.2025 г., като е изплатило на тази дата част от дължимото застрахователно обезщетение. След като констатирали, че застрахователното дружество се е произнесло извън срока по закон за това, от КФН приели, че е налице извършено нарушение, а като дата на извършването му била определена 08.01.2025 г. – денят, следващ последния ден от срока, в който е следвало да има произнасяне.

Констатирайки горното, свидетелят В.Ш. съставил на жалбоподателя АУАН № Р-06-91/02.04.2025 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършено на 08.01.2025 г.

Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление № Р-10-146/27.08.2025 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор" В.С., с което на „З,,***'', с ЕИК ,,***'', на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. пар. 1, т. 52 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2 000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства показанията на свидетеля В.Ш., материалите по преписката на КФН, съдържащи всички необходими книжа за установяване на фактите, свързани със завеждането на претенцията по щетата, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.

3

Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са нарушените законови разпоредби.

Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ предвижда за застрахователя задължение да определи и изплати обезщетение след представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ или да откаже изплащане на обезщетение, и че тези действия следва да се извършат в срок до 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. В случая претенцията е била предявена и придружена с всички доказателства за основанието и размера на претенцията, както и за банкова сметка, като последното действие за събиране на доказателства и съответно изплащане на цялата сума по имуществената застраховка „Каско“, е било извършено на 11.12.2024 г. Наказващият орган правилно е приел, че в случая този срок е бил до 07.01.2025 г. вкл. и не е бил спазен от жалбоподателя.

Съдът намира оплакванията за квалификацията на нарушението като повторно за неоснователни. Съгласно чл. 644, ал. 2 КЗ "при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 40 000 лв. ". Легална дефиниция на повторно нарушение се съдържа в пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ - извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение /в тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят е пропуснал измененията в КЗ/.

Нарушението е правилно квалифицирано като извършено при условията на повторност, тъй като от данните по делото се установява, че санкционираното дружество е било с наложена санкция за нарушение по чл.

108, ал. 1 КЗ – същото по вид нарушение, за което е било санкционирано с НП № Р-10-133/09.07.2024 г., влязло в сила на 17.12.2024 г., тоест в едногодишен срок от влизането му в сила е било извършено нарушението, разглеждано в настоящото производство.

На първо място следва да се посочи, че позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 107 от КЗ /отм./ е неправилно, тъй като НП № Р-10133/09.07.2024 г., влязло в сила на 17.12.2024 г. е издадено за нарушение по чл.

108 от КЗ.

На следващо място, повторността по смисъла на пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ е квалифициращ белег на нарушението и се отнася до прилагане на 4 санкционната разпоредба при определяне и налагане на наказанието, което е в компетентността на административнонаказващия орган, а не на актосъставителя. Окончателната правна квалификация, респективно юридическото обвинение, се формулира с НП с оглед на събраните в хода на производството доказателства, които няма как да са били известни при образуването на административнонаказателното производство. Фактът на повторност е относим към определяне на съответното наказание и тъй като АУАН няма санкционен характер и не съдържа санкционна част, не е необходимо и в неговото съдържание да бъде отразено, че нарушението е в условията на повторност. По тази причина не е възможно това обстоятелство да бъде посочено още при съставяне на АУАН, а също така не е предвидено и сред реквизитите на акта, регламентирани в чл. 42 от ЗАНН. Въпросът за повторност на нарушението е въпрос относно вида и размера на наказанието, което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН е задължителен реквизит на НП.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна квалификация на деянието, тъй като последното правилно е квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нормите на Глава четиридесет и седма "Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите" (чл. 477 - чл. 505) не дерогират изцяло приложението на Глава седма от КЗ "Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции" (чл. 104 - чл. 109). Последните регламентират правила за дейността на застрахователите по уреждане на всеки вид застрахователни претенции, с които съответните дружества следва да се съобразят при сключването и изпълнението на застрахователни договори от даден вид, като не въвеждат ограничителни, по-тежки правила за одобряване и изплащане на обезщетенията от тези, които законодателят изначално е посочил в разпоредбите на чл. 104 и следващите от КЗ. Съгласно чл. 106 от КЗ, застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя, като се предвижда представянето на допълнителни доказателства от потребителя на застрахователната услуга. От този момент /на представяне на всички доказателства/ започва да тече 15-дневният срок за обективиране заключението на застрахователя да определи размера на обезщетението или мотивирано да откаже плащане, като в първия случай при положително становище - следва да извърши и плащането, постановено от законодателя.