Решение № 3587 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110117576 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на И. В. С. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат С. К.. Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу нея през 2016 г., въз основа на който през същата година било образувано и съответно изпълнително дело. През същата година е бил направен опит за налагане на запор, който е останал неприложен поради липса на секвестируемо имущество. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Позовава се на съдебна практика, според която изпълнителните действия, които не са били фактически осъществени, не са годни да прекъснат давността.

Позовава се и на изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Намира, че всякакви действия след изтичането на двугодишния срок не биха могли да прекъснат давността. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в общ размер 1 080 лева и 62 стотинки, от която 915 лева и 68 стотинки главница за периода 01. 05. 2012 г. – 30. 04.

2014 г. и 164 лева и 84 стотинки законна лихва за периода 01. 07. 2012 г. – 31. 05. 2015 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт В.Г.. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че приложимата погасителна давност в случая всъщност е петгодишна. Обосновава тезата, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение, във връзка с което се позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа прекъсване на течението на давностния срок чрез възлагане на изпълнителни действия с молбата за образуването на изпълнителното производство по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ още през 2016 г. по изпълнително дело. Заявява, че 1 са били предприети множество изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е било прекъсвано в периода 2016 г. – 2020 г. Позовава се на извънредното положение от 2020 г. Достига до извода, че към момента на подаването на исковата молба погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 20. 07.

2015 г. срещу ищцата и в полза на ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 57-и състав на Софийския районен съд по ч. гр. дело № 37037 по описа му за 2015 г. Съгласно заповедта за изпълнение ищцата трябвало да заплати на ответника сумата 1 831 лева и 37 стотинки, представляваща стойността на доставената през периода 01. 05. 2012 г. – 30. 04. 2014 г. топлинна енергия, ведно със законовата лихва от 29. 06. 2015 г. до изплащането на задължението, сумата 329 лева и 89 стотинки, представляваща лихва за периода 30. 06.

2012 г. – 16. 06. 2015 г. и разноските за заповедното производство в размер на общо 348 лева и 87 стотинки. На 05. 02. 2016 г. заповедният съд констатирал, че заповедта за изпълнение била влязла в сила, и издал изпълнителен лист в полза на ответника за същите парични задължения на ищцата. Въз основа на този изпълнителен лист на 29.

03. 2016 г. ответникът поискал да бъде образувано изпълнително дело. По този начин било образувано изп. дело № 20168580400143 по описа на частния съдебен изпълнител У.Д., рег. номер 858, ареал на действие Софийския градски съд. Със самата молба за образуването на изпълнително дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането ни“, като му възложил на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да „определи начина на изпълнението“. След като проучил имуществото на ищцата, съдебният изпълнител на 07. 04. 2016 г. изпратил запорно съобщение до третото лице „.“ ЕАД (л. 45 от изпълнителното дело). С постъпило в кантората на съдебния изпълнител на 19. 04. 2016 г. писмо „.“ ЕАД отговорило, че ищцата действително имала платежна сметка при него, ала върху вземанията по тази платежна сметка имало предходно наложен запор. На същатата дата постъпило и писмо от третото лице „.“ АД, според което ищцата имала платежна сметка и при него, по която получавала социални помощи. На 20. 04. 2016 г. в кантората на съдебния 2 изпълнител постъпило и писмо от третото лице „.“ АД, съгласно което ищцата имала разкрита банкова сметка и при него. На 08. 06. 2016 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило второ писмо от „.“ ЕАД, според което ищцата имала платежна сметка с друг номер, различен от посочения в преходното писмо (л. 122 от изп. дело).

На 18. 07. 2016 г. съдебният изпълнител изпратил нови три запорни съобщения до „.“ ЕАД, „.“ АД и „.“ АД. На 21. 07. 2016 г., 22. 07. 2016 г. и на 27. 07. 2016 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпили съответни писма от „.“ АД и „.“ АД, както и от „.“ ЕАД. На 04. 08. 2016 г. ищцата поискала от съдебния изпълнител да вдигне запора, наложен върху вземанията й по банковата сметка при „.“ АД, защото те били обезщетение за безработица. С ръкописно постановление на л. 159 от изпълнителното дело съдебният изпълнител постановил съответният запор да бъде вдигнат. След това на 16. 03. 2018 г. ответникът подал молба до съдебния изпълнител, с която поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на ищцата, съответно запор върху трудовото й възнаграждение или пенсията й. На 22. 08. 2018 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до третите лица работодателя на ищцата „.“ ООД и „.“ АД. След това с молба от 01. 02. 2020 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищцата, а в случай че съдебният изпълнител не откриел такива, то поискал изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на ищцата движими вещи с цел изнасянето им на публична продан (л. 233 от изп. дело). След това на 16. 12. 2024 г. ответникът поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК и да му върне оригиналния изпълнителен лист. Искането било удовлетворено с две постановления на съдебния изпълнител от 17. 12. 2024 г. (л. 236 и л. 238 от изп. дело).

Не се установяват други правнорелевантни факти, които да са настъпили до приключването на съдебното дирене пред първостепенния съд.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на приобщения заверен препис от изп. дело № 20168580400143 по описа на частния съдебен изпълнител У.Д., рег. номер 858, ареал на действие Софийския градски съд.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните фактически и правни изводи.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).

3

Във връзка с приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. По делото не бяха представени доказателства за точния момент на влизането й в сила, въпреки нарочните указания на първостепенния съд с определението, съдържащо проект за доклад на делото. Единственото косвено доказателство относно влизането в сила на заповедта за изпълнение е приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Това е така, защото заповедният съд не би издал изпълнителен лист, ако заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не беше влязла в сила. Разбира се, заповедта за изпълнение е възможно да е влязла в сила преди датата на издаването на изпълнителния лист. Понеже обаче ищцата не представи доказателства за точния момент на влизането й в сила, то първостепенният съд следва да приложи спрямо нея неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да приеме за установено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на датата на издаването на изпълнителния лист – 05. 02. 2016 г. От този момент насетне следователно е отпочнало течението на погасителната давност.

Коя обаче е приложимата погасителна давност? Изпълнителният лист е издаден за парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия за битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, тези задължения по правното си естество съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които се прилага специалната тригодишна погасителна давност. Същите тези задължения обаче са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение. При това положение се поставя въпроса дали с влизането на заповедта за изпълнение в сила за тях е започнала да тече нова погасителна давност, която съгласно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД да е петгодишна. По този въпрос до неотдавна казуалната съдебна практика беше противоречива. Един въззивни състави приемаха, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД буквално се отнася само до влезлите в сила съдебни решения, а други въззивни съдебни състави я подлагаха на разширително тълкуване, приемайки, че тя се прилага и по отношение на други влезли в сила съдебни актове, в това число и заповедите за изпълнение. Настоящият съдебен състав приема, че с влизането на заповедта за изпълнение в сила въпросът за съществуването на притезанията по нея не може повече да бъде пререшаван между страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл.