Решение № 145 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. С., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано : 1.

Въззивна жалба вх. № 22286/21.02.2025 г. от ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, с адрес гр. С., ул. „Г.С. Раковски“, № 102 срещу Решение № 152/29.01.2025 г., по т.д. № 251/2023 г., на СГС, ТО, VI-26 с., в частта, с която e осъдена да заплати на „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК 130199580, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Вл. Вазов“, № 9, сумата 41640,00 лв., остатък от дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 04-Д16/18.08.2017 г., сключен с Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. (закрито), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. до окончателното плащане, сумата 12744.49 лв., обезщетение за забава за периода 03.02.2020 г. - 03.02.2023 г., както сумата 6153.58 лв., разноски по делото, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът атакува решението с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон, необосновано, при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане на всички релевирани възражения на ответника. Резюмирани оплакванията на въззивника се свеждат до следното: неправилно е прието, че искът срещу Държавата се счита предявен с подаването на първоначалната искова молба на 03.02.2023 г., доколкото насочването е извършено в по-късен момент; - решението е постановено при нередовна искова молба, при въвеждане на нови и различни факти и обстоятелства с допълнителната искова молба, при което недопустимо са 1 приети за разглеждане предявени в условията на евентуалност искове по чл.

55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, както и акцесорен иск за обезщетение за забава върху главницата; - незаконосъобразно, неправилно и необосновано е прието, че Държавата е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск, основан на неизпълнение на договорно задължение; - необоснован е извода за точно изпълнение на договора от страна на ищеца-изпълнител; необоснован е извода за наличие на забава на кредитора; - необоснован е извода за нищожност на клаузата за неустойка, разписана в чл. 13.1. от Договора, поради накърняване на добрите нрави, като са изложени мотиви за намаляване на неустойката поради прекомерност; - неправилни са изводите за отхвърляне на възражението за погасяване на претенцията за главница по давност; - недоказан по размер и основание се явява акцесорния иск, тъй като процесната фактура за главницата не е получавана от ответника. Всяко едно от оплакванията е подкрепено с допълнителни доводи и анализ на събраните доказателства. По същество моли за постановяване на решение, с което атакувания съдебен акт бъде отменен и вместо него постановен друг, с който исковете бъдат отхвърлени.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Сиела Норма“ ЕООД, депозира отговор вх. № 51263/25.04.2025 г., в който счита, че въззивната жалба за неоснователна. Репликира всяко едно от оплакванията в жалбата, като излага пространни доводи в подкрепа на възприетото в атакуваното решение. По същество моли за постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт бъде потвърден като валиден, допустим и правилен.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор вх. № 49139/22.04.2025 г. е постъпил и от главния ответник Администрация на Министерския съвет, в който атакуваната осъдителна част от решението е счетена за правилна, а изложените във въззивната жалба оплаквания касателно неговата недопустимост за неоснователни. По същество моли за оставяне на атакуваната част от решението в сила.

2. Въззивна жалба вх. № 29897/11.03.2025 г. от „СИЕЛА НОРМА“ АД, ЕИК 130199580, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Вл. Вазов“, № 9 срещу Решение № 152/29.01.2025 г., по т.д. № 251/2023 г., на СГС, ТО, VI-26 с. , в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, Булстат 000695025, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 1, да заплати сумата 41640.00 лв., остатък от дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 04-Д 16/18.08.2017 г., сключен с Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. (закрито) и сумата 21131.39 лв., обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.02.2023 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът сочи за правилен извода на съда, че предявените искове не са били погасени по давност. На следващо място сочи, че исковете са били насочени срещу Държавата, която е възложила на МС, който в процеса упражнявал права чрез самостоятелното юридическо лице – Администрация на МС, да уреди всички правоотношеня във връзка със закриването на Министерството на Българското председателство на СЕС 2018. От посоченото извежда, че АМС е процесуален субституент на Държавата, която следвало да бъде конституирана като съответник, което било сторено в производството. От 2 друга страна бил твърдял, че в случай, че АМС не е процесуален субституент на Държавата, то тя има качеството на правоприемник на закритото Министерство, поради което и исковете срещу него е следвало да бъдат уважени. По същество моли за постановяване на решение в този смисъл.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 48458/17.04.2025 г., допълнен с отговор вх. № 49153/22.04.2025 г., от въззиваемия Администрация на Министерски съвет, в който оспорва въззивната жалба и счита, че не се явява субституент на Държавата, нито пък е правоприемник на закритото Министерство, поради което и исковете правилно са били отхвърлени. По същество моли за потвърждаване на решението в тази му част.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат въззивните жалби, съотв. отговорите, по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано искова молба вх. № 10357/03.02.2023 г., уточнена с молба вх. № 38252/21.04.2023 г. на „СИЕЛА НОРМА“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, в качеството на правоприемник на Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС 2018, да заплати сумата 41640.00 лв., остатък от дължимо възнаграждение по Договор № 04-Д-16/18.08.2017 г. и сумата 21131.39 лв., обезщетение за забава за периода 08.02.2018 г. – 03.02.2023 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В условията на евентуално субективно кумулативно и евентуално съединяване са предявени искове за осъждането на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите да заплати същите суми, на осн. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата 41640.00 лв., се претендира като обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл. 59 ЗЗД. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до изплащането им.

В хода на производството е прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане с вземане на ответниците в размер на 41640.00 лв., с произход неустойка за забава, по чл. 13.1 от Договор № 04-Д16/18.08.2017 г.

Твърдяло се е в исковата молба, че след проведена процедура по ЗОП между Министерство на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 и ищецът бил сключен Договор № 04-Д-16/18.08.2017 г., по силата на който на ищеца било възложено осигуряване на система за управление на събитията, акредитация и регистрация на делегациите за целите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., съгл. Техническата спецификация на възложителя и техническото и ценово предложение на изпълнителя, неразделна част от договора, срещу възнаграждение в размер на 694000.00 лв., без ДДС и 832800.00 лв., с ДДС. Работата и заплащането на възнаграждението следвало да бъдат изпълнени в границите на сроковете посочени в договора. С Анекс № 1/23.08.2017 г., при условията на чл. 116, ал.

1, т. 5 от ЗОП били променени сроковете за изпълнение на поръчката. Така 3 срокът за осигуряване на системата в състояние, годно за проверка на функционалността, бил продължен с 30 дни – до 31.08.2017 г., а срокът за окончателно предаване на системата бил продължен с 15 дни – до 16.10.2018 г.

Твърди, че първата и втората част от уговореното възнаграждение общо в размер на 678258.00 лв., с ДДС, обективирано във фактура № 5288/07.02.2018 г., следвало да бъдат заплатени в срок до 15.02.2018 г., от която дата е налице забава в плащането. На 22.02.2018 г. възложителят заплатил само сумата 636618.00 лв., с ДДС, т.е. 41640.00 лв., с ДДС по-малко. Третата част от възнаграждението в размер на 154542.00 лв., с ДДС, обективирано във фактура № 5299/01.10.2018 г. било заплатено изцяло от възложителя. Счита, че изпълнението на работата е било прието без забележки или твърдения за забава, което било видно от подписания приемо-предавателен протокол от 19.01.2018 г. и от проведената кореспонденция между страните. Още твърди, че възложителят не е подписал приемо-предавателен протокол за приемане на системата, но изразил категорично съгласие за започване на обученията преди подписването му. Не е посочил своевременно лицата, които да бъдат обучени за работа със системата, поради което провеждането на обученията не е завършило в границите на срока уговорен в договора. Такъв списък бил представен едва на 29.11.2017 г. Излага, че към датата на провеждане на първото обучение – 30.11.2017 г. системата е била предадена на възложителя в годно състояние, без недостатъци. Допълнително сочи, че дейностите по провеждане на председателството са започнали на 06.01.2018 г., следователно преди датата на подписване на протокола системата е била предадена на възложителя, въведена е в експлоатация и се е използвала. От посоченото извежда, че е изпълнил цялостно задълженията си по договора, въпреки липсата на дължимото съдействие от страна на възложителя.

Излага, че в обявлението за приключване на договора възложителят е посочил, че договорът е изпълнен в срок и в пълен обем, но въпреки това е посочил, че е дължима и е удържана неустойка за забава в изпълнение на етап 1 и 2 от техническата спецификация. В тази връзка оспорва да е налице твърдяната забава и тя да е по вина на изпълнителя.

За обосноваване пасивната легитимация на ответниците сочи, че с Решение за структурни промени в Министерски съвет на Р. България, обн. в ДВ бр. 107/28.12.2018 г., Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 е закрито, считано от 01.01.2019 г. като на Министерски съвет е възложено да уреди всички правоотношения във връзка със закриването. Съгл. чл. 5 от Постановление № 350/28.12.2018 г. „разходите по ликвидацията, включително за възнаграждение и обезщетенията по Закона за държавния служител и КТ се изплащат от бюджета на Министерски съвет“.

Счита, че при това положение Администрацията на Министерски съвет, в качеството на правоприемник следва да отговаря за неуредените отношения.

В случай на липса на правоприемство отговорността на този ответник следва да бъде ангажирана като процесуален субституент на Държавата. При условията на евентуалност – в случай че съдът приеме, че липсва правоприемство или не е предвидено първият ответникът да бъде субституент на държавата след закриване на МБПСЕС 2018 при липса на правоприемство, ищецът моли исковете да бъдат уважени срещу Република България, чиито правомощия то е упражнявало като самостоятелен държавен орган.

В случай, че правоприемство не се установи да е налице и не се установи Администрацията на МС да е субституент на Държавата, моли за осъждането 4 на Държавата, представлявана от министъра на финансите. Сочи, че държавата отговаря за задълженията, поети от закритите с актове на нейните органи държавни учреждения.