Решение № 260062 от 05.07.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ №

Гр.Плевен ,05.07.2021 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд

,търговско отделение , в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни , през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 137/ 2020г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

Постъпила е искова молба от „ ***„ЕООД – гр.Плевен срещу „Уни Кредит Булбанк „ АД- гр.София с която е предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 439, ал.1 във вр. с чл. 124 от ГПК ,че ищецът не дължи на ответника общата сума от 44 000лв. –главница , представляващи 40 бр. ежемесечни вноски по 1100 лв.,платени за периода 30.07.2013г. до 30.12.2016г. по договор за банков револвиращ кредит № 31 / 22.04.2008г. за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 3205/ 2013г. на РС-Плевен , вложен в изп.дело № 1733/2017г. на ЧСИ с рег.№ *** , поради плащане.

С допълнителната си искова молба ищецът ИЗМЕНЯ петитума на иска си както следва : да се признае за установено по отношение на ответника ,че не дължи на ответника общата сума от 44

000лв. главница ,платени за периода от 30.07.2013 г. до 30.12.2016г. за което са издадени изпълнителни листове по ч. гр.д.№ 3204/2013 г. , ч. гр.д.№ 3205/ 2013г. ,ч. гр.д.№ 3206/2013г. и ч. гр.д.№ 3207/ 2013г.,поради плащане и неосчетоводяване на това плащане при ответника.

В исковата молба се проследява снабдяването на ответника с изпълнителни листове срещу „***„ЕООД по следните ч.гр.д.на ПлРС , а именно :

-ч. гр.д.№ 3204/2013 г. за сумата 25 000 лв. главница ;21 255,44 лв. лихва ; 1173,89 лв. съдебни разноски и 683,45 лв. други разходи

-ч. гр.д.№ 3205/ 2013г. за сумата 36600,17 лв. -главница; 26 988,61 лв. лихва и 20 лв. съдебни разноски

-ч. гр.д.№ 3206/2013г. за сумата 31125,90лв.- главница ; 36 897,69 лихви ,1173,89 лв. съдебни разноски и 683,45 лв. други разноски.

-ч. гр.д.№ 3207/ 2013г. за сумата 14000 лв. - главница ;

13391,41лв. лихви , 403,44 лв. съдебни разноски и 544,08 лв. други разноски или общо за сумата 106 726,07 лв. - главница и 98 533,15 лв. - лихви .

Ищецът твърди ,че след осъждането му по горните дела , е провел разговор със служители на Банката –кредитор и му била дадена възможност да плаща по 1100лв. на месец или по –големи суми от тази сума по посочена от банката –кредитор сметка ,като се били договорили , че тези плащания са по договор за кредит № 31 от 22.04.2008г. за сумите по който е бил издаден изпълнителния лист по ч. гр.д.№

3205/ 2013г.

Ищецът твърди ,че за периода от 30.07.2013г. до 29.12.2016г. е внесъл общо 44 000лв. / или 40 вноски по 1100лв. / по предоставената от ответника банкова сметка ,***ги,че това са вноски по договор за кредит № 31 от 22.04.2008г. Твърди също така ,че по този договор има обезпечение –ипотека върху апартамент в гр.Плевен кв.Дружба бл. 414 , както и върху модулна газстанция ,заедно с УПИ в което се намира тя в с.***, Община Никопол.

Ищецът твърди ,че след като не получил изричен отговор от банката кредитор през 2016 г. какъв е размера на задължението му , направил справка в Централен кредитен регистър при която установил ,че не е отразено неговото плащане на сумата 44 000 лв. и това се води като дължима сума.

Пояснява ,че на

02.02.2018г. е получил Призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 1733 / 2017г. по описа на ЧСИ за плащане на сумите по изпълнителните листове по всичките ч. гр.д. на ПлРС по които са били издадени изпълнителни листове срещу него,както и съобщение за опис и публична продан на недвижим имоти.

Твърди ,че за да не бъдат продадени ипотекираните в полза на банката недвижими имоти , той отново внесъл още 33 000лв. по сметката на Банката –кредитор ,което вече било отразено в техните регистри по същия договор за кредит / очевидно се има предвид договор за кредит № 31 от

22.04.2008г /.

Ищеца твърди ,че след повторна извършена справка по изпълнителното дело , при ответника и в Централния кредитен регистър установил ,че отново не е отразено плащането на сумата от 44 000лв.

В срока по чл. 367

, ал.1 от ГПК ответникът „ Уни Кредит Булбанк „ АД е подал писмен отговор.

На първо място се счита ,че предявеният иск е недопустим ,тъй като ищецът бил предявил иск първоначално пред ОС-Плевен

, а след това изпратен на РС-Плевен за това, че не дължи сумите по издадените срещу него четири изпълнителни листа ,вкл. и по този издаден по ч. гр.д.№ 3205/ 2013г. ,но впоследствие направил отказ от иска с молба вх.№ 22978/11.09.2018г. и че въз основа на направения отказ ПлРС издал определение от същата дата с което прекратил производството по делото.

По същество е изразено становище , че предявения иск е неоснователен. Акцентира се върху това ,че на 09.01.2019г. ищецът е подписал споразумение с банката в което е посочен размерът на дълга към тази дата и че по този изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3205/2013г. този размер е бил както следва : главница в размер на 29 177,76 лв. и лихви в размер на 30 445,74 лв. В т.вр. се твърди ,че всички суми които са били платени от ищеца по този договор за кредит са били надлежно осчетоводявани от Банката , поради което и първоначално присъдената главница от 50 000 лв. е била сведена само до 29 177,76 лв. като са погасени и всички направени разноски по заповедното и изпълнителното производство. Признава се ,че е налице частично погасяване на дълга по този кредитен продукт - договор за кредит № 31 от

22.04.2008г. Сочи се също така ,че подобни споразумения са били подписани и за другите кредитни продукти за които са били издадени изпълнителни листове по посочените частни граждански дела на РС-Плевен.

Заедно с това се сочи ,че по представените платежни документи вносител е физическото лице Ц.Н.,който е осъден като солидарен длъжник заедно с „***„ ЕООД , а така също се акцентира върху това ,че никъде в тези платежни документи не било посочено ,че се отнасят именно до изпълнителния лист, издаден по ч. гр.д.№ 3205/ 2013г.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба .В нея се твърди ,че действително е имало образувано гр.д.№ 1938/ 2018г. на ПлРС ,но производството по него е било прекратено поради оттегляне на исковата молба от ищеца, т.е. на осн. чл. 232 от ГПК , а не поради направен отказ от иска- чл. 233 от ГПК. Поради това се счита че предявения иск е допустим.

Поддържа се твърдението ,че сумата от 44 000 лв. не е осчетоводена от Банката по нито едно от посочените четири ч. гр.дела и с тази сума не е била намалявана нито главницата ,нито пък са били погасени разноски по заповедното или по изпълнителното производство .

Постъпил е и допълнителен писмен отговор от ответника „ Уни Кредит Булбанк „ АД в който се поддържат направените в първоначалния отговор твърдения свързани с недопустимостта на иска , а така също и за неговата неоснователност с оглед на последващите писмени споразумения ,сключени с ищеца с които той признава актуалния размер на задълженията си по всеки кредитен продукт във връзка с който са били образувани горните четири бр. ч.гр.д.към датата на тяхното подписване- 09.01.2019г.

Съдът е приел като допустими и относими към делото представените от ищеца с исковата молба ,както и с допълнителната му искова молба документи като писмени доказателства по делото ,които не са били оспорвани от ответника по иска.

Също така е приел и представените от ответника с писмения му отговор документи като годни писмени доказателства ,които също така не са били оспорени от ищеца.

Допусната е била съдебно-счетоводна експертиза ,която да отговори на въпросите ,формулиране от ищеца в т. 3 на раздел „доказателства „ от исковата му молба / на стр. 5 от делото /,при депозит 300лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението до него,като за изясняване на делото ,съдът е намерил ,че задачите поставени от двете страни по делото ,следва да бъдат прецизирани с добавката от съда в смисъл - „ вещото лице да отговори изрично дали процесните 40 вноски по 1100лв. ,направени за периода 30.07.2013г. до 30.12.2016г. са били отнесени за погасяване само на задълженията по договор за кредит № 31 от 22.04.2008г. за сумите по който е бил издаден изпълнителния лист по ч. гр.д.№

3205/ 2013г. или са отнасяни за частично погасяване и на останалите изпълнителни листове по другите частни граждански дела ,като посочи конкретно кои задължения / за главница ,лихви и разноски / и по кои ч. гр.д. са били отнесени от Банката за погасяване конкретно тези 44 вноски общо в размер на

44 000лв.? „.

Изискани са и посочените по –горе частни гр.дела ,макар че между страните фактически няма спор нито за тяхното съществуване ,нито за това че въз основа на тях са били издадени представените вече по делото изпълнителни листове.

Изискано е също така и гр.д.№ 1938/ 2018г. на ПлРС за по-точна преценка относно спорния въпрос дали по това дело е направено оттегляне на иска от ищеца или има и направен отказ от същия иск.

I.По допустимостта на предявения иск .

От процесуалните действия ,извършени от ПлРС по гр.д.№ 1938/ 2018г. става ясно ,че производството по това дело е било прекратено от съда на осн. чл. 232 от ГПК ,т.е. поради заявеното от ищеца оттегляне на предявения от него иск .От мотивите на определение № 3189/11.09.2018г. по гр.д.№ 1938/ 2018г. на РС-Плевен се вижда ,че съдът се е позовал изрично на постъпилата на 10.09.2018г. молба с която е направено оттегляне на иска с оглед на което е прекратил производството на осн. чл. 232 от ГПК. Вярно е и това ,че на 11.09.2018г. по делото е била депозирана нова молба от ищеца „***“ЕООД с която вече е бил заявен отказ от иска ,но тази молба е постъпила след постановяване на определението на РС-Плевен за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска / както се вижда от резолюцията на съдията-докладчик по делото от 12.09.2018г. ,поставена върху молбата /, и по нея не е налице ново произнасяне на съда . В т.см. Плевенски окръжен съд намира ,че производството по гр.д.№ 1938/ 2018г. на РС-Плевен е било прекратено именно поради заявеното от ищеца оттегляне на иска на осн. чл. 232 от ГПК , а не поради отказ от иска ,както счита ответникът по настоящото дело.В т.см. за него няма процесуална пречка за повторно предявяване на същия иск .

Заедно с това , обаче следва да се посочи ,че не е налице и пълна идентичност на спорното право ,заявено по гр.д.№ 1938/ 2018г. на ПлРС и на спорното право , заявено по т.д.№ 137/ 2020г. на ПлОС.

От исковата молба по гр.д.№ 1938/ 2018г. и от уточняващата молба от 04.04.2018г. по същото дело става ясно ,че има разлика в цената на предявените искове ,като по гр.д.№ 1938/ 2018г. са предявени отделни частични искове за недължимост на сумата

8333,33лв. –главница и недължимост на за сумата 333,33 лв. лихва за които се сочи ,че са част от главницата и лихвата по всяко едно от посочените ч.гр.д.№

3204 / 2013г. ; № 3206/ 2013г. и № 3207/ 2013г. и че тези суми не се дължат поради погасяването им по давност , а по отношение на сумата по изп. лист по ч. гр.д.№3205/2013г.на РС-Плевен с главница 36 600 ,17 лв. и лихва 25 931,27 лв. се твърди ,че е платена.

Налице е следователно и разлика в претенциите ,които са предмет на установяване по двете дела ,като по настоящото дело това е установяване недължимост на сумата 44 000 лв. общо по всички посочени по –горе ч.гр.д. на ПлРС като погасена чрез плащане.

Поради тези съображения , ПлОС намира ,че предявеният иск не е недопустим и подлежи на разглеждане по същество.

II . По съществото на спора. От представените от ищеца писмени доказателства / вложени на л. 7-31 от делото /,които са обсъдени и в заключението на вещото лице Б.А. става ясно ,че през периода 28.06.2013г. до 31.12.2016г. Ц.А.Н.е направил 41 бр. погасителни вноски в общ размер на 45 200лв. като при всички е посочено основание „ вноска по кредит №31/ 22.04.2008г. „. Макар по делото да не се установи да е било постигнато между Банката –кредитор и длъжникът някакво споразумение / нито устно ,нито в писмена форма / ,че длъжникът приоритетно ще погасява задълженията си произтичащи именно по договора за кредит № 31 / 22.04.2008г., то неговата изрично изразена воля / чрез нарочното отбелязване на основанието в представените вносни бележки / , е именно в този смисъл и е следвало да бъде зачетена от Банката –кредитор и направените през посочения период погасителни вноски в общ размер на 45 200лв. е следвало да бъдат отнасяни за погасяване именно и само на задълженията му произтичащи от договора за кредит № 31 / 22.04.2008г. Това би било в съответствие със законовото правило на чл.76 ,ал.1 от ЗЗД ,което разпорежда ,че този ,който има към едно и също лице няколко еднородни задължения