Решение № 452 от 12.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Бургас, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120201889 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Н. Ж. Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. В. В. – АК-Варна, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 8607814 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т.

4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че описаната в ЕФ обстановка не отговаря на действителната, като липсва посочване на географските координати на разположеното техническо средство. Оспорва се наличието на пътен знак В26, както и квалифициращия признак „повторност“. Застъпва се, че липсва датата на издаване на ЕФ, както и данни относно лицата, които са извършили заснемането и обработката на снимките. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи, като се допълва, че от приложената схема от Община Бургас, също не може да се установи максимално допустимата скорост за движение в процесния участък. Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, са развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска 1 неговото потвърждаване изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така доколкото АНО, който носи тежестта за установяване на датата на връчване не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. При това положение съдът е длъжен да приеме, че подадената на 23.04.2024 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.02.2023 г. в 16:44 часа в гр. Бургас, път Е-773, км. 491, до бензиностанция „РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1, стационарно техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 122 км/ч. автомобил - „*” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24”. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка 024”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „*” с рег. № * е собственост на „*“ ООД, с представляващ – * Д., както и че скоростта следва да се счита на 118 км/час (след приспаднатия автоматично толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7165336 на ОДМВРгр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на физическото лице, представляващо дружеството-собственик на автомобила, било наложено наказание глоба в размер на 400 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л.11).

Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7165336 на ОДМВР-гр. Бургас бил надлежно връчен на * Д., който на 08.12.2023 г. представил декларация по реда на чл. 189 ЗДвП, придружена от копие на СУМПС (л. 19-20), с която декларирал, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателят Н. Д..

При тези факти първоначално издаденият Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7165336 на ОДМВР-гр. Бургас бил анулиран и срещу посочения за водач Н. Д. бил издаден процесният Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8607814.

Доколкото се установило, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на друг ЕФ – Серия К № 5336802 на 23.12.2022 г., то и наказанието на Н. Д. на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП било определено в двоен размер – т.е. – 800 лева.

2

По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, чрез индивидуализирането му посредством точния километър от Републиканския път и посочване на ориентир и посока на движение. Липсва законово изискване за посочване на местоположението с координати (такива координати се използват при мобилните технически средства, доколкото местоположението им се променя, за разлика от стационарните), поради което и не е допуснато нарушение в тази насока.

Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 38 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

След изискване на схема от Община Бургас безпротиворечиво се доказва, че в този пътен участък ограничението е до 80 км/ч., в който смисъл възраженията на жалбоподателя в обратната посока - не се споделят от съда.

Съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин са посочени обстоятелствата по извършване на нарушението и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложената снимка в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.

По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен 3 фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС , налагат извод, че използването на техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи 4 самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай – стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, поради което и чисто техническото сваляне на снимките от устройството и тяхната обработка от конкретно физическо лице – нямат никакво отношение към съставомерните признаци на нарушението и отговорността на водача. В тази връзка е без значение кой точно служител на Сектор „ПП“ е извършил тези чисто технически действия. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.