Решение № 229 от 19.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Перник, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500149 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Р. Т. против Решение № 1310/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 3723/2022 г. на ПРС, с което е признато за установено на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че в полза на „Топлофикация - Перник“ АД съществува изискуемо вземане срещу Р. П. Т. за сумата 1211,57 лева - главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 130,92 лева - законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 31.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2137/2021 г. на РС-Перник. С решението на осн. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД и сторените по делото разноски.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че при постановяване на решението си, районният съд не е подложил на обсъждане наведените от ответника доводи, което от своя страна е довело до незаконосъобразност на акта. Като е 1 приел, че са спазени изискванията на ОУ, съдът е постановил незаконосъобразно решение.

Моли така постановеното решение да бъде отменено като бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не се спори и се установява от писмените доказателства пред РС /договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.10.1990 г., удостоверение за наследници, удостоверение за идентичност, писмо от Дирекция „МПТ“ при Общ. Перник, съгласно което процесният имот е предеклариран служебно на ответника- наследник на починали собственици/, че в процесния период между ищеца „Топлофикация - Перник“ АД – като снабдител на ТЕ, и ответника- като клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153 ЗЕ/ в качеството му на собственик на процесния апартамент са възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ за процесния апартамент и следователно ответникът отговаря за задълженията за консумирана топлинна енергия през процесния период за процесния апартамент, чието съдържание е установено в Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. Служебно е и известно на съда, че същите са публикувани в бр. 82/29.04.2008 г. на вестник „Съперник“ и в бр. 101/2008 г. на вестник „Новинар“.

Съгласно съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред РС, чието заключение при извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема, процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, както и наличието на система за дялово разпределение в СЕС. В СЕС е обслужвана от фирмата за дялово разпределение “Директ” ЕООД. Уредът за търговско измерване в АС (топломер) е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, като показанията на топломера са отчитани ежемесечно, нетното количеството ТЕ е определяно съгласно Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната ТЕ (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в СЕС.

2

През процесния период за топлоснабдения имот е начислявана прогнозно топлоенергия за БГВ. Имотът е свързан към СИ за топла вода, но имотът е без водомер, поради което е начислен прогнозен разход за БГВ - по норматив, като след провеждане на годишния отчет разходът е преизчислен - отново по норматив. В отчетна карта от 07.05.2021 г. е отразена констатация, че водомерът за топла вода е със счупена пластмасова пломба и в 30-дневен срок неизправността следва да бъде отстранена, но предписанието не е било изпълнено.

Разходът на топлоенергия е изчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което от отразено в индивидуалните изравнителни сметки. В имота има три работещи отоплителни тела с ИРУ в стаите - за тях е начислен прогнозен разход, който е преизчислен след отчетния период, съобразно показанията на индивидуалните разпределители на уредите, които разполагат с такива, тъй като е бил осигурен до имота. За отоплителното тяло в банята - щранг-лира, без ИРУ (поради техническата невъзможност за монтиране на такъв), е определен разход по изчислителен път. Извършен е годишен отчет за реално потребената топлинна енергия за отопление на имота и последващо изравняване. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че СИ за отопление и БГВ са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях ТЕ се разпределя между отделните потребители от етажната собственост като ТЕ, отдадена от СИ. По време на процесния период ТЕ, отдавана от СИ за СЕС е определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС – за процесния имот на отопляем обем - 155 куб. м. по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 - 334/2007 г.

Определените суми за компонента "сградна инсталация" са начислявани единствено за зимния период, когато е работила АС, начислявани са още суми за услугата "дялово разпределение". Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в СЕС с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за отделяне/. От СТЕ се установява, че общият размер на стойността за ТЕ за процесния период възлиза на 1211,57 лв. и е в съответствие с действащите за процесния период цени на ТЕ за гр. Перник.

Съдебно –икономическата експертиза /СИЕ/ пред РС е установила, че общият размер на доставената и потребена ТЕ за процесния период възлиза на 1211.57 лв. - главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за БГВ, за отопление, за вноска за дялово разпределение, изравнителни сметки и корекция, след приспадане на корекции и отстъпка прекъсване на отопление. Няма извършени плащания от страна на ответника.

Размерът на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до 31.03.2022 г. върху тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 130.92 лв.

СТЕ и СИЕ са изготвени въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са 3 достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззивника, че не е получавал на свое име индивидуалните си месечни сметки, което неизпълнение на задължението на продавача по чл. 8, ал. 2 ОУ води до неоснователност на иска.

Обстоятелството дали са връчвани фактури за месечни сметки и изравнителни сметки за извършената доставка е ирелевантно дали доставката е реално извършена и за възникването на задължението за заплащане на потребената ТЕ, съответно не води до извод за недължимост на доставената ТЕ и че потребителят на ТЕ не дължи суми за нейното заплащане. Без значение е дали ответникът е получавал или не фактури за месечни сметки, тъй като това пряко не рефлектира върху правото на потребителя да оспори по съдебен ред размера на задължението си, определен от ищеца и съответно да установи реално потребеното количество топлинна енергия, цената на която дължи и съответно липсата на получаване на фактури за месечни сметки не може да доведе до отпадане на отговорността му за задълженията за консумирана ТЕ през процесния период за процесния апартамент. В случая за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на действително потребената ТЕ за процесния период, като от СТЕ се установява, че то е извършвано правилно, съобразно системата за дялово разпределение, поради което размерът на задълженията за имота е в съответствие с действащите за процесния период цени на ТЕ за гр. Перник.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата относно стойността и начинът на начислената ТЕ са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до процесния имот ТЕ. Следователно за процесния период в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане от 1211.57 лв. – главница за стойността на ТЕ, за който размер и период сумата е установена от РС с обжалваното решение, съгласно заключенията на СТЕ и СИЕ. Ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума за главницата, след подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и изрично е поискано от ищеца. По делото е установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава. Съгласно чл. 34 от ОУ падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи, като в ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в 4 забава. Следователно на осн. чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 1211.57 лв. се дължи обезщетение за забава за процесния период от 09.07.2020 г. до 31.03.2022 г., поради което и претенцията за лихва е установена по основание и размер за процесния период в размер на 130.92 лв. от РС с обжалваното решение, съгласно заключението на СИЕ.

Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се произнася по въпроси, които не са заявени в първоинстанционното производство.